Деветдесетте години са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда ­- празна гробница, при това сред бурни дебати. В същото време всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така?

Отговор на този въпрос ще предложи лекцията "ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок" на д-р арх. Анета Василева, част от поредицата "Култура на прехода", която "Дневник" следи. Публичната лекция ще разгледа малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес. Тя ще се състои на 27 март от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.

Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен "Култура на прехода", инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989". Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. В рамките на поредицата лекции досега са имали доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова, проф. Камелия Николова, проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева и д-р Мария Василева.

Последното събитие от серията ще бъде на 24 април, когато проф. Александър Кьосев ще говори за "Непреходната култура и културата на прехода".