Нейните баба и дядо са били актьори, а баща ѝ е театрален режисьор. Като дете прекарва много време в театъра и той се превръща в нейна мечта. Казва, че за нея винаги е бил вълшебно място, а актьорите - нещо като приказни същества. Но въпреки това не си представя, че непременно ще стане актриса. Казва, че това не се разбира от само себе си и да имаш такива роднини не означава, че ти непременно имаш този талант. Отнема ѝ двайсет години, за да събере смелост да учи актьорско майсторство, а само преди няколко месеца получи първата си номинация за "Златен глобус" за филма "Паднали листа" на Аки Каурисмаки. Тя е Алма Пьойсти.

Алма Пьойсти е родена на 16 март 1981 г. в Хелзинки, Финландия. Много ясно си спомня точно кога театърът я омагьосва. Това се случва, когато е съвсем малка и вижда как една жена се превръща в костенурката Касиопея в "Момо" на Михаил Енде.

Завършва Университета по изкуства в Хелзинки, след което работи в Шведския национален театър. Застава за първи път пред камера през 2011 г. във филма Where Once We Walked на режисьора Петер Линдхолм. В началото много я е страх от камерата, защото я чувства като рентгенов апарат, който може да покаже нейната най-съкровена вътрешност.

Този страх изчезва почти десет години по-късно, докато снима "Туве" на режисьорката Зайда Бергрот. Зад камерата тогава е Линда Васберг, която научава Алма Пьойсти да не се страхува. "Моля те да ми позволиш да се приближавам колкото се може повече до теб. Ние заедно изследваме Туве, опитваме се заедно да разберем коя е тя", казва Васберг на Пьойсти. Тези думи променят напълно възприятието на актрисата за камерата и тя спира да е страшна като рентгенов апарат. И всеки път когато изпитва страх, тя си представя, че пред нея просто стои Линда.

Пьойсти нарича финландския режисьор Аки Каурисмаки "жива легенда". Разказва, че никога преди това не е и мечтала да участва в негов филм. За нея това е било истинско пътуване, тъй като той има своя собствена естетика и метод на работа, снима на физическа лента, не използва монитор, смесва професионални актьори и хора, които за първи път застават пред камера.

Една от особеностите на Каурисмаки е, че не обича да прави много дубли и по-голямата част от сцените в "Паднали листа" са заснети от първия дубъл. Работи без репетиции, което в първия момент ужасява Пьойсти, защото, освен че не трябва да репетира, но трябва и да направи всичко перфектно от първия път.

Режисьорът ѝ казва, че ако много оплеска нещата, може да направят втори дубъл, а ако е катастрофално лошо, може и трети: "В един момент обаче си даваш сметка, че тогава, когато всички са максимално концентрирани и успеят да го направят от първия път, е наистина е уникално и вълшебно по някакъв начин. Това не се е случвало никога, няма и да се повтори никога пак", казва актрисата.

Другата особеност при работата с Каурисмаки е и смесването на професионални актьори с хора, които никога досега не са се занимавали с кино. "Тази смесица има много особен ефект. Винаги съм се чудила как намира тези лица, тези натюрчици, които със своите истории успяват да предадат това усещане за самота, за копнеж. Аки Каурисмаки е нещо като художник, който рисува с човешки лица", казва Алма Пьойсти.

В този подход според актрисата има много искреност. Всичко е минималистично, липсват много жестове и мимики, но в крайна сметка зрителят успява да надникне в сърцето на героя. Според Пьойсти финландският режисьор сякаш създава приказки, свой собствен свят, който обаче хората от цял свят успяват да разберат.

Подходът и историите на Аки Каурисмаки съвпадат и с усещането на Пьойсти за мисията на киното.

Макар и родена в далечната Финландия, Алма Пьойсти всъщност е много свързана с България. Тя участва във филма "Добрият шофьор" на режисьора Тонислав Христов, чиято премиера беше през есента на 2023 г. В него тя си партнира с Малин Кръстев, когото определя като много силен и впечатляващ актьор. Разказва, че много е искала да го гледа в театъра, но не успява, защото, докато тя е тук, той е в Прага. В това обаче вижда повод да дойде отново в България.

Работата с Тонислав Христов ѝ харесва толкова много, че в момента работи по друг филм с него, но отказва да издаде за какво ще е той. Допада ѝ подходът на българския режисьор, защото опитът му е предимно в документалното кино ("Добрият шофьор" беше неговия игрален дебют): "Тонислав има много честен и обикновен подход към работата си и към разказването на истории. Отнася се много сериозно както към героите си, така и към историята. Във филмите му има много хуманизъм, има много топлота, много дружелюбност, но той не се свени да покаже и тъмната, сурова страна на живота", разказва Пьойсти.

Актрисата казва, че е научила много за живота от това, че е имала възможност да живее нечий друг живот. Казва, че всяка една роля първоначално ти е чужда, но ако заслужиш доверието на героя си, той ще ти се довери и разкрие: "Трябва да закриляш персонажа си, да се грижиш за него, да си му верен и да приемаш неговите особености, дори тогава, когато не ги одобряваш. Не бива да го предаваш и тогава той ти се доверява и разкрива", казва Пьойсти.

В момента тя не мечтае нито за конкретен филм, нито за конкретна роля, защото казва, че това просто не е нейният подход. Разказва, че трябва да усети, че дадена роля е за нея, а не я мечтае предварително. Но пък мечтае за много други неща извън киното:

Алма Пьойсти разказва, че има усещането, че е турист в собствения си живот и не успява да навакса случващото се. Затова мечтае, изследва себе си в света на киното, пътува и вярва, че това, което е предназначено за нея, няма как да я подмине.