Има ли в българския преход нещо непреходно? Това е въпрос за културните наследства, който последните тридесет години са ни оставили, както и за това доколко те са ценни. Може би е неочаквано, но отговорът на този въпрос е свързан не само с постиженията, които имат българските творци, но и с културното ниво на техните публики, както и със състоянието на институционалното и комуникационното поле, наречено българска култура.

Какво се случва с българските публики и с това поле в състояние на политическа, публична и житейска несигурност, при центробежно движение на културните гилдии, настъпление на глобалната популярна култура и революция в дигиталните технологии? Има ли преходът културни наследства и приложимо ли е към тях и понятието национална класика?

На тези въпроси ще търси отговор проф. Александър Кьосев в лекцията "Непреходната култура и културата на прехода", която ще се проведе на 24 април от 18:30 ч. в Театралната зала.

Това е заключителната лекция от поредицата "Култура на прехода", инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989", която "Дневник" следи. Нейната цел бе да анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лектори в поредицата бяха доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова, проф. Камелия Николова, проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева, д-р Мария Василева и д-р Анета Василева.