В Източна Европа съвременният танц "съществува" от няколко десетилетия, но това изоставане се стопява много по-бързо, отколкото изглежда. Доказва го един риж, дългокос и млад литовец, който тепърва ще разширява своята диря на сцената. Това е Довидас Стримайтис, който ще представи своя спектакъл "Рошаво" в Пловдив като част от One Dance Festival на 12 май, дни след световната му премиера.

От запознанството с градски и хип-хоп танци в Дуагай, Литва, той стига до Националния балет на Марсилия и знаковия Театр дьо ла Вил в Париж, а с днешна дата изглежда, че неговата хореографска кариера тепърва ще покорява най-големите сцени в Европа.

Роден в Литва през 1997 г.,Довидас Стримайтис живее и твори между Франция и Белгия. Завършва академията Codarts в Нидерландия през 2019 г., а скоро след това започва да работи като изпълнител в Националния балет на Марсилия под ръководството на (La)Horde. Интересен факт е, че освен с танцови произведения колективът (La)Horde е известен и със своите хореографии за концерти на звезди от ранга на Мадона и Сам Смит.

Във Франция Стримайтис има пряк досег с хореографи и компании като Peeping Tom, Лусинда Чайлдс, Алесандро Скиарони, Таня Карвальо, Уна Дохърти и други творци, които променят танцовото изкуство. Въпрос на време е той да стане един от тях. Стримайтис танцува първото си соло The Art of Making Dances през 2021 г. на фестивала New Baltic Dance във Вилнюс, което го праща в полезрението на водещите европейски куратори.

С дебютния си спектакъл Стримайтис показва своя почерк - оставяне на поле за вглъбяване и редуциране на движенческия репертоар, който се развива с плавна градация. Както и следващите му творби, този солов пърформанс се основава на повторението на отделни движения, които неусетно се променят чрез фин процес. С минимализъм и внимателно използване на музика и костюми Стримайтис дава възможност на публиката да съзерцава танцовото произведение по задълбочен начин, както когато човек се потапя в картина или скулптура, докато я гледа.

Концептуалната рамка с редуване на повторения и надграждане на движенията с постепенни отклонения, която Довидас Стримайтис използва редом с техниката му е причината той веднага да бъде забелязан във Франция. Младият артист от Литва стига до страната, която е сред най големите люпилни на таланти, стилове и изразни средства в съвременния танц. Неговият танцов "език" е стаен и деликатен, той не крещи и не хвърля нищо на вятъра. Използва само материала, който му трябва, като занаятчия в ателие с приглушена светлина - всеки път добавя по нещо малко, нещо допълнително, нещо различно и накрая творбата се разкрива в пълнота.

На пръв поглед Стримайтис изглежда като пестелив хореограф, но работата му не е лишена от дълбочина и конфликт. В спектакъла A DUET (2023) виждаме "битка" между класическия балет и съвременния танц - тя пресъздава отношението към традицията в днешната реалност, когато се опитваме да намерим своето отношение към нея, като я продължим, променим или пък отричаме. В "Рошаво" конфликтът е между статиката и динамиката на тялото, олицетворена от косата.

Първообразът на "Рошаво" е миниатюрата Hairy 1.0, която през 2022 г. е избрана сред 18-те финалисти в конкурса Danse élargie, организиран от Театр дьо ла Вил в Париж. През същата година 20-минутна солова версия на творбата става част от платформата за млади хореографи Danslokaal в Нидерландия и се представя в няколко града на страната. Hairy 3.0, 25-минутната версия за трима изпълнители, се състои през май 2023 г. в Мюнхен.

Косата не може да се движи автономно, което я отличава от останалите части на човешкото тяло - и я превръща в непривичен хореографски елемент. Тя не е просто символ на красота и изящество, а на непокорство, независимост и индивидуализъм. С пусната коса са танцували хореографи като Айседора Дънкан и Пина Бауш, а след това различни субкултури, възроптавали срещу норми и клишета. Нейното "движение", "вълнение" или по-скоро "брожение" има своя сгъстен исторически и социален фон, който Стримайтис пречупва през своята минималистична перспектива.

Чрез своята хореография, създадена за и заради косата, той повдига онтологични въпроси за нашата идентичност, нашето тяло и неговата самостоятелност.