Певица, текстописец и активист за правата на жените, Барбара Прави говори открито по темите, свързани с домашното насилие, правото на аборт и мизогинията в музикалната индустрия. Някои от тях засяга и в текстовете на песните си, в които разказва за свои лични преживявания. В музиката си смесва поп с френски шансон, повлияна от творчеството на Едит Пиаф, Жак Брел и Франсоа Арди.

Малко преди да излезе на сцената на музикалния фестивал "Франкофоли", "Дневник" се срещна с френската певица, която през 2021 г. се класира на второ място на "Евровизия" с песента си "Voila". Именно с нея Барбара Прави откри концерта си в Пловдив.

Певицата е родена в Париж, но дядо ѝ по бащина линия е сърбин. Истинската ѝ фамилия е Пиевич, но тя приема сценичното име "pravi", което на сръбски означава автентичен. С новия си проект "La Pieva (Chez moi)" изпълнителката се връща към балканските си корени. Семейната история отвежда наскоро Барбара в село между Босна и Сърбия, където е живяла прабаба на нейния дядо.

За да снима видеото към песента, певицата заминава за това село, което се намира на два часа път от Белград и където все още живеят нейни роднини. "Когато тази жена умира, нейните деца са останали в селото и има много гробове, които свидетелстват за това", допълва тя. Това не е първият път, когато посещава Сърбия. Случило се, когато била 11 години. "Тогава си пожелах да се върна отново с моя дядо, който вече е на 91 години. Сега това се случи за снимките и беше много хубаво, защото се запознах с тази част от моето семейство", разказва певицата. Всичко това тя пресъздва и в самия видеоклип, а дядо ѝ е сред главните герои.

Вдъхновена от френско-иранската писателка и илюстратор Марджане Сатрапи, която многократно се е изправяла срещу режима в Иран, преди няколко месеца Прави представя песента "Marianne". В нея си партнира с френско-иранската певица Голшифте Фарахани, която се включва със стих на персийски. "Искам да покажа силата, която ни дава свободата да се изразяваме открито, защото там нямат това право. И много се радвам, че мога да използвам тази сила чрез думите", казва Барбара за този проект.

Нейният дядо по майчина линия е известният ирански художник Хосейн Зендеруди, който е сред създателите на иранския модернизъм в изкуството, наричан "Saqqakhaneh", в който се използва арабска калиграфия. Той пристигнал във Франция в началото на 60-те, когато получил стипендия за престижната академия по изкуствата в Париж - Ecole Nationale des Beaux Arts.

Баба ѝ пък е полска еврейка, затова Прави съвсем не е безучастна към конфликта в Газа. "Не съм съгласна с израелската политика, не приемам да се убиват хора, да се бомбардират. Мисля, че много евреи не са съгласни с политиката на Израел, но им е трудно да говорят. Надявам се да се намери решение и за Израел, и за Палестина", казва певицата.

Като жена, оцеляла от домашно насилие, Прави активно се включва в борбата срещу него. Пред френската медия "Konbini" преди време певица разказва как няколко години е била подлагана на физически тормоз по време на първата си връзка. "Разбрах, че това не е любов, когато понесох поредния удар, паднах и можех да умра". Тогава се осмелява да подаде първата си жалба, а след това се налага години наред да работи с психолог.

Преди това, когато е само на 17 години, Барбара преживява и аборт, друг много болезнен период от живота ѝ. "Тогава не потърсих помощ, защото бях ужасена, не знаех към кого да се обърна. Бях съдена, презирана, обиждана", спомня си за този период пред френския Vogue тя през март. Затова е щастлива, че Франция е първата страна, която тази година включи правото на аборт в конституцията си. И така както откровено разказва историята за преживяното от домашното насилие в песента "Malamour", така се изповядва за своя аборт в "Chair", защото вярва, че думите и музиката ѝ помагат да се лекува от тези травми.

Казва още, че винаги думите идват първо, след това чува и мелодията. А коя е най-трудно написаната песен досега от емоционална гледна точка? "Това е нещо, което се променя постоянно. Но пример за такава е песента "Maman", която е за отношенията между майка и дъщеря и за това как се превръщаш в жена с целия багаж, който носиш. Тема, която също ми е важна."

Именно на сцената на "Франкофоли" в Пловдив Барбара за първи път изпя пред публика тази песен. "Затова винаги ще ви помня, Пловдив, защото винаги помним първите си пъти, нали така", заяви от сцената певицата.