ЮНЕСКО добави поредица от скулптури на открито на румънския модернист Константин Бранкузи към списъка си със световно наследство, отбелязвайки мястото им като един от най-забележителните примери за публично изкуство от XX век, съобщи "Ройтерс".

Бранкузи създава колекцията на открито, която включва "Безкрайната колона", "Масата на мълчанието" и "Вратата на целувката" в малкия югозападен румънски град Търгу Жиу през 1937 г. и 1938 г. като почит към войниците, загинали в Първата световна война.

Емблематичната почти 30-метрова колона, описвана от мнозина като шедьовър на изкуството и инженерството, първоначално е поръчана от National League of Gorj Women през 1935 г., разказва "Обзървър". Бранкузи, който по това време живее в Париж, е толкова трогнат, че отказва да му бъде платено. По време на комунистическия режим в Румъния са правени опити тя да бъде премахната, в резултат на което тя се е наклонила и напукала. Едва във втората половина на 90-те години румънското правителство се заема с нейната реставрация.

Константин Бранкузи е роден в малкото селце Хобита в Карпатите и от малък започва да се занимава с дърворезба. Завършва училището за изящни изкуства в Букурещ, а след това се премества в Париж. За кратко работи в ателието на Огюст Роден, но го напуска с думите, че "нищо не расте под големи дървета", а впоследствие става един от най-влиятелните артисти на XX век, припомня "Ройтерс".

Получава френско гражданство и след смъртта си през 1957 г. завещава по-голямата част от творбите си на френската държава. Първоначално е искал да остави наследството си в Румъния, но тогавашното комунистическо правителство отказва.

През 1997 г. архитектът Ренцо Пиано прави реконструкция на ателието, в което твори Бранкузи, на площада срещу центъра "Жорж Помпиду" в Париж, където са събрани над 100 скулптури, десетки рисунки и лични бележници. Бранкузи е смятал, че връзката между скулптурите и пространството, което заемат, е от решаващо значение, разказва сайтът на центъра за съвременно изкуство.

Той превръща ателието си в изложбено пространство и в произведение на изкуството само по себе си. В края на живота си Бранкузи спира да създава скулптури. Когато продава произведение, го заменя с гипсово копие, за да не разруши единството на групата творби в самото ателие. Затова в завещанието си поставя условие то да бъде пресъздадено точно каквото е било заедно с произведенията в него.

Първоначалната реконструкция е направена през 1977 г., но след наводнението на центъра "Помпиду" е затворена. По-късно Ренцо Пиано създава музейно пространство отсреща, включващо ателието с постоянната експозиция от творби. От март до юли 2024 г. в "Жорж Помпиду" беше показана ретроспективна изложба на "бащата на модерната скулптура" Бранкузи. Подобна експозиция беше представена от септември 2023 г. до януари 2024 г. и в Националния музей на изкуствата в Тимишоара в Румъния.