Още от самото начало писателят беше изключително емоционален, развълнуван и по време на цялото представяне трудно сдържаше сълзите си. "Благодаря на майка ми и баща ми", каза той, малко преди да покани на сцената Владимир Пенев, за да прочетат двамата заедно откъси от книгата.

Малко след тяхното четене, излезе музикантът Михаил Йосифов, който се включи с музикално изпълнение на тромпет. "Точно от това имах нужда", каза след това Господинов и покани в разговора да се присъединят издателят и преводач Невена Дишлиева-Кръстева и поетът и писател Надежда Радулова. "И тримата сме обезбащени", добави той.

Писателят призна, че това е най-бързо написаната от него книга и с нея се е върнал към писането на ръка. Но тази книга е и най-трудно написаната, защото "когато пишете за смъртта, вие я преживявате за втори път", допълни той. По тази причина той заяви, че отказва да дава интервюта и че не е сигурен дали ще направи друго представяне за нея. "Това е книга, която трябва да седнеш и да прочетеш сам", каза Господинов.

Това, което обаче му е помогнало в процеса на писане, е последният месец, прекаран с баща му. Въпреки това заяви, че за разлика от майката, за бащата се пише трудно. Той нарече бащите, живели по времето на социализма, "отсъстващи" със своята "социална немота". Но разказвайки за разговор със свой приятел, също загубил своя баща, Господинов каза: "Важно е да ги държим за ръка, но и да можем да ги пуснем после."

За Надежда Радулова преломната страница в книгата "Градинарят и смъртта" е под номер 92. Тя заяви, че ако преди това се усеща едно отлагане на смъртта, то след нея идва нейното поправяне. И допълни, че книгатата е много тежка, но и светла, че е книга за силата, за достойнството, за направения избор смъртта да бъде приета. "Смъртта не затваря, тя отваря", допълни и самият Георги Господинов.

Обясни, че в книгата е искал да покаже историята на един обикновен, а не на героичен човек. За него героичното, в случая и с неговия баща, е как се помиряваш със смъртта, когато отиващият си вече не иска да тежи на другите. "Последният урок, който бащите ни предават, е как се умира", каза писателят. Той си припомни как в последния месец, прекаран с неговия баща, се е опитвал да изпълни миналото му, да го разпитва за детството. "Защото по този начин връщаш човек там, където болката я няма".

И когато думите сякаш неусетно заглъхнаха след тези на Георги Господинов, на сцената отново излезе Михаил Йосифов. А на финала Невена Дишлиева-Кръстева нежно каза: "Да поседим на тихналък", една от думите, която бащата на Георги Господинов обичал да казва. Бащата, който е намирал спасение в градината си. Георги Господинов го намира в писането. За баща си.

Don't be afraid, пише на гроба на писателят Хорхе Луис Борхес в Женева. "Няма страшно", са думите, които не спирал да повтаря неговият баща, който никога не е чел Борхес.

Запис на представянето на книгата може да гледате тук: