"Критска магия е това. Трудно хваща, но дълго държи": Алек Попов бе почетен с литературна вечер в Созопол
С откъс от разказ на Алек Попов Светлозар Желев откри събитието, което се проведе в памет на българския писател, част от тазгодишните празници на изкуствата "Аполония". В двора на Художествената галерия в Созопол беше представен и сборникът "Нови и избрани разкази" (изд. "Сиела").
Алек Попов, наричан "най-смешният сериозен български писател", почина през март тази година и завеща на литературната сцена творби като "Мисия Лондон", "Мисия Туран", "Сестри Палавееви", "Митология на прехода", "Черната кутия" и др.
"Имах удоволствието да бъда негов издател и приятел", заяви още Желев, който след това даде думата на доц. Димитър Камбуров. Той определи Алек Попов като един от най-големите майстори на играта с жанрове, но е напълно недостатъчно неговото творчество да се възприема единствено през тясната призма на сатирата. Доц. Камбуров допълни, че винаги е бил по-голям почитател на романите на писателя, но по-късно преоткрива разказите му по различен начин, осъзнавайки как в тях се проектира завършен и цялостен свят.
| "Той ни подтиква да правим нещо ново през четенето, затова нека не само да си спомняме, но и да четем Алек Попов", заяви литературният критик. |
В събитието се включи и Деляна Манева, която беше не само жената до Алек Попов, но и негов редактор. "За него беше важно да бъде верен на времето, в което живеем, но имаше и съзнанието, че го четат различни хора", каза тя и добави, че от важно значение за писателя е било прозата да има плът, да има вкус, осезаемост. В публиката беше и тяхната дъщеря Александра и внучката им - 2-месечната Леа.
Алек Попов: най-дългото сбогуване
"Запознах се с Алек Попов на един светофар в Сан Диего. Бяха ми изпратили книгата "Мисия Лондон", която стоеше на задната седалка", така започна своя разказ писателят Захари Карабашлиев, който каза, че тази вечер е по-скоро в ролята си на читател. "В книгата усетих живата сила на българския език, който може да те накара да се разсмееш, да се разплачеш, но и да се замислиш." Карабашлиев си припомни история, в която по време на разговор преди време се е повдигнал въпроса кое е по-важно в една книга - темата или езика.
"Тогава казах, че езикът е много по-важен, докато той беше на мнение, че темата в по-важна - разказа Карабашлиев. - За мен Алек ще остане много важен, защото промени отношението ми към това не как пиша, а за какво. И съм му много благодарен, надявам се да ме чува сега." Според писателят Алек Попов е имал изключителното умение да пише диалог, нещо, което не се учи. "Той го владееше така, както дишаше. Той ни завеща изкуството на диалога".
Накрая на събитието Деляна Манева прочете финала на неговия разказ "Критска магия": "Мислил си, че знаеш кой си, а излиза, че си познавал друг. Бил си отнякъде, станал си отникъде. Искал си това, искал си онова, а разбираш, че не ти трябва нищо. Теглило те е към върха, сега те тегли към дъното. Драпал си, трупал си цял живот, па махнеш с ръка и седнеш на брега да слушаш вълните. Дружал си със силните, сега си приятел с чайките. Имал си много дрехи, сега си гол. Изпуснал си всички полети. Морето отмива следите от стъпките ти. Критска магия е това. Трудно хваща, но дълго държи."
