Да си илюстратор от една страна е изключително самотна работа, тъй като всеки художник работи сам. От друга страна трябва да можеш и да работиш в екип с автор, редактор, коректор, издателство, пазар и публика. Това казва Милена Радева, която е илюстратор и създател на сайта "Българска илюстрация". Завършила е Националната художествена академия със специалност "Книга и печатна графика", през 2017 г. защитава дисертация, а във визитката и вече има над 200 илюстрирани книги по целия свят. Преди няколко години тя създава тук и единственото Биенале на илюстрацията, което дава поле за изява на български художници, които творят в страната и извън нея.

Работата по биеналето започва през 2017 г., когато Радева си дава сметка, че е от поколението илюстратори, което не е видяло обща изложба на илюстрацията през съзнателния си живот: "През 1966 г. започва кампания, която тогава е била част от политическата обстановка в България и Съюза на българските художници. Първата официална изложба е през 1968 г. и общите такива продължават до 1992 г. Днешното поколение млади илюстратори не познаваме тези изложби, освен от разказите на нашите по-възрастни колеги и преподаватели. Историята около тези изложби е твърде малко и много рядко налична в картотеките на сегашните културни издания и на тогавашните списания", разказва Радева. Това дава стимул на Милена Радева да върне традицията и да организира обща изложба.

Тя се осъществява през 2018 г., когато се навършва годишнина от първата такава и тогава Радева дори и не предполага, че тази инициатива ще се превърне в биенале на илюстрацията. Първоначално всичко е финансирано с лични финанси, след което Регионалния исторически музей в София подава ръка на организаторите: "Винаги съм го казвала и много държа това да бъде ясно не само за публиката, която посещава тези изложби, но и за колегите, с които работим, че за да съществува това биенале на илюстрацията, всички ние сме изключително отдадени и всички, които понечиха да кандидатстват в него или поне да посетят изложбата, трябва да са наясно колко много отдаденост се изисква не само от наша страна като организация, но и от страна на публиката и на участниците в тези форуми", коментира Радева.

След първото биенале някои от изданията след това се осъществяват с подкрепата на фонд "Култура", а предстоящото ще се реализира с финансовата помощ на Министерството на културата. Радева подчертава, че тези програми финансират малка част от организацията на събитията и най-често това са физическите разходи като плакатите, поканите и каталога, съпътстващ биеналето: "Нищо не получаваме наготово, нищо не получаваме даром. В работата ми като художник и в работата ми като изследовател в полето на изкуството на илюстрацията в България, просто съм се нагледала на твърде много недобре организирани събития, за които се разбира 1-2 години по-късно. За мен е цел всичко да бъде готово навреме. Но и с финансиране, и без финансиране аз ще го направя, както съм го правила през предходните години", разказва Радева.

Това, което я мотивира да е толкова отдадена, е на първо място интересът, който вижда от страна на своите колеги. Биеналето им дава свобода да участват в две категории - реализирани произведения и лично творчество. Милена Радева разказва, че едно такова събитие е шанс за художниците да "сверят часовника помежду си и да видят какво се случва на пазара".

А по думите й българските художници са изключително конкурентноспособни: "Слабите години на българската илюстрация, слава Богу, отминаха, те бяха в началото на 2005 и 2006 г. Горе-долу тогава беше периодът, в който в общи линии илюстрация почти нямаше. За тези от нас и от вас, които са наблюдавали пазара тогава, да си илюстратор в България беше изключително трудно, освен ако не правиш рекламни материали, флаери, брошури и в общи линии работа нямаше. Към днешна гледна точка това не е така и съм изключително щастлива, защото наблюдавам развитието и тенденциите, които се случват не само откъм качество на илюстрацията, но и откъм нейното пазарно развитие", коментира Радева.

Тя допълва, че има много художници, които работят извън страната, а освен това все повече български имена се появяват в класирания за участия в Панаири на книгата като тези в Болоня, във Франкфурт, в Лайпциг, в Лондон и в Шанхай: "Едно от имената, което беше в дългия списък на Болоня тази година, е Елена Жаблянов, която ние наградихме като художник на Биеналето на илюстрацията през 2020 г. И това коментирахме и със самата нея, че виждайки нейния потенциал в биеналето, за нас като организатори, тя да бъде в дългия списък в Болоня е изключително позитивно, защото това доказва, че реално погледнато ние не сме направили грешка, когато сме я наградили с наградата през 2020 г.", казва Радева.

Освен това биеналето оставя трайна следа и в българската култура. Милена Радева разказва, че в последните години форумът е все повече посещаван от хора, които имат интерес да видят какво се случва в полето на българската илюстрация, без да се замесени професионално с тази сфера: "Наблюдаваме, че изключително много млади семейства с деца посещават изложбата, тъй като не показваме само картинки, но и самите книги, така че посетителите имат възможност да разгледат илюстрацията като изкуство и вече като книжно тяло", казва Радева.

Изложбата е безплатна за посещение, няма такса за участие и съответно парична награда. Ще бъде открита на 26 ноември 2024 г. в зала "Триъгълната кула на Сердика" и всеки е може да кандидатства. Повече информация можете да научите тук.