Първите прожекции започват на 28 септември, а официалното откриване на фестивала ще се състои на 30-и на емблематичната локация под куполите на Ларгото. Откриващият филм е "Без посока" на гръцкия режисьор Елина Псику, който проследява историята на три жени, които се сблъскват с рестриктивните закони на своите страни относно телесната автономия. Робин преминава граници, за да получи искания от нея аборт, Катерина се подлага на инвитро процедури в друга страна, а Кики търси място, където евтаназията е легална. Техните пътувания показват противоречията в европейските закони, където личната свобода се сблъсква с политически и религиозни ограничения.

В селекцията на фестивала е включен и филмът "Крипто кралица: Вселена от лъжи" на Баар Тирми от Норвегия. Той разказва за Ружа Игнатова и финансовата пирамида OneCoin, която през 2014 г. привлича инвеститори от цял свят, преди да бъде разобличена като мащабна измамна схема. Въпреки скандалите, арестите и разследванията OneCoin оцелява десетилетие по-късно, въплъщавайки опасното изкушение на лесното богатство и тънката граница между истинската стойност и илюзията.

Режисьорът Аполена Ричликова ще пристигне в София, за да представи своя филм "Границите на Европа", а прожекцията ще бъде последвана от майсторски клас с нея. Тя показва как чешкият журналист Саша Ухлова работи под прикритие в продължение на две години, за да разкрие реалността на нископлатения мигрантски труд в Западна Европа. Въоръжена със скрита камера, Ухлова преминава през различни места - от бране на аспержи в Германия до почистване на хотелски стаи в Ирландия и грижа за възрастни хора във Франция. Филмът показва липсата на хуманност и устойчивост в живота на съвременна Европа, като същевременно улавя моменти на създаване на истински човешки връзки.

Като изследване на паметта, съпротивата и личните истории, които формират хората, е представен филмът "Открадната планета" на Фараназ Шарифи, родена по време на ислямската революция от 1979 г. Тя съпоставя личните си моменти на радост с неподчинението срещу потисничеството, съхранявайки спомените за това време чрез архиви от непознати. Връзката ѝ с Лейла, иранска професорка, избягала по време на революцията, внася личен аспект към един от тези спомени. Борбата на майката на Шарифи с "Алцхаймер" подчертава борбата срещу забравата. Филмът разказва и за движението "Жени, живот, свобода" през 2022 г., белязало не само техния живот, но и иранската история.

Отново използвайки семейни архивни кадри, монтирани с новинарски репортажи, режисьорът Олга Черних изследва войната през очите на три поколения жени във филма "Снимка за спомен". В него са включени видеоразговори между нея, нейната майка (патолог, работещ в моргата) и нейната баба, като той плавно прелива към темата за днешното насилие в Донбас, сравнени с разрушенията от Втората световна война, създавайки калейдоскопична и лична рефлексия върху отсъствието и загубата.

Въздействащо видеоразследване за сексуалното насилие по време на Босненската война показва режисьорът Кумяна Новакова. Съсредоточен върху първия международен трибунал, който признава изнасилването като изтезание и сексуалното поробване като престъпление срещу човечеството, филмът "Мълчанието на разума" съчетава кадри от опустошени места и нефилтрирани разкази на жени в лагерите във Фоча, където масово са извършвани изнасилвания. Ярък портрет на травмата, той представя преживяванията им като дълбоко лични и универсално резониращи.