Министърът на културата предлага 10 мерки за справяне с кражбите в сектора
"Секторът, който би трябвало да показва пътя напред на всички останали, се разтресе от скандал, показващ, че по никакъв начин не е пощаден от болестите на нашето време." Така служебният министър на културата започва своя публикация във Фейсбук, в която дава заявка, че ще предложи 10 мерки, с които да бъдат ограничени кражбите в сектора.
Повод за реакцията му стана разследване на прокуратурата за фиктивно наети работници във филхармонията в Разград и театъра в Смолян. По този начин е нанесена щета на бюджета за около 1.5 млн. лева. Всичко това доведе до задържането и повдигането на обвинения за длъжностно присвояване в особено големи размери на директорите на двете културни институции. И двамата бяха пуснати под гаранция.
По схемата от филхармонията в Разград от театъра в Смолян са източени 580 хил. лв.
Тодоров пише в публикацията си, че Главният инспекторат на Министерския съвет ще извърши задълбочена проверка в Министерството на културата. Целта е да се установи какво е можело да се предотврати от нанесените щети и ако е можело, защо не е направено. Проверката ще обхвана всички културни институции. При откриване на нарушение в някоя от тях ръководствата им ще бъдат подпомогнати да ги предотвратят. Следващата стъпка пък ще е да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора.
"Ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. Какво би означавало това? Единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н. Всичко това ще улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина", пише Тодоров.
Компютърен експерт помогнал на шефа на филхармонията в Разград да присвои близо 1 млн. лв.
Според него се налага корекция както на методиката на финансиране на държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата. По думите му "не сме узрели да се самоконтролираме" и затова ще се наложат законодателни промени, с които да се улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на работещите с публични средства. Законодателните корекции ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание, и са следните:
- Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
- Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
- Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
- Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки според новосъздадения класификатор.
- Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
- Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
- Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
- Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
- Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
- Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.