"Искрен, а не да угажда": Режисьорът Димитър Димитров разказва как се създава филм за легенда като Гунди
Още преди да тръгне по кината на 18 октомври, филмът "Гунди - легенда за любовта", който разказва историята на легендарния футболист Георги Аспарухов-Гунди, е напът да се превърне в киносъбитие. Официалната му премиера е тази сряда, 9 октомври, в зала "Арена 8888 София", а билетите вече са разпродадени.
Създаден изцяло с частно финансиране и бюджет 4 млн. лв., подготовката и реализацията му отнемат близо девет години - от замисъла до екрана, а от самото начало по този дълъг и труден път тръгва сценаристът Емил Бонев заедно с продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. А по него през спомените и историите ги води съпругата на Гунди - Величка Маркова-Лита, която е главен консултант на филма.
Режисьорът Димитър Димитров, който дебютира в киното с лентата "Събирач на трупове" през 2015 г. и е снимал много от българските сериали, се включва в проекта преди две години и няколко месеца, но първоначално казва "не" на поканата от продуцентите. В разговор за "Дневник" той разказва защо го е направил, какви са били страховете му и защо въпреки кастинга за главна роля, който прави, Павел Иванов се оказва перфектният Гунди.
"Какво ще кажат хората"
Когато получава предложението да заеме режисьорския пост на филма "Гунди - легенда за любовта", Димитър Димитров отказва. "Причините бяха три. Първо, не желаех да правя биографичен филм в епоха, без да имаме достоен бюджет. Не можех да си позволя да направя нещо недостойно за българската легенда Георги Аспарухов-Гунди. Втората причина беше, че не исках да правя спортен филм, особено клубно ориентиран такъв.
| Третата причина беше, че не мога да си представя да режисирам филм и някой да ми се бърка в работата, имайки предвид продуцентите, защото знам, че те са големи фенове на футбола, а и когато филмът е частно финансиран, важат други правила", разказва той. |
След като излага доводите си пред Иван Христов, не след дълго го канят отново на среща. Продуцентът му обещава три неща: "Ще намерим пари! Това няма да бъде спортен филм! Никой няма да ти се бърка в работата!" И така го убеждават да промени решението си.
"Иван и Андрей спазиха тези обещания и сега съм безкрайно благодарен на Иван, че ме покани и убеди да направим този филм, защото той се превърна в нещо много специално за мен. Даже не мога да намеря точните думи да опиша колко специално", добавя Димитров.
В началото усещал страх, притеснение и най-вече отговорност към това да направи филм за легендарен футболист, обичан от стотици хиляди българи. "Ако един филм не се получи, виновният е режисьорът. Ако се получи, браво на актьорите. Това е неписано правило - казва той. Отделно, това е частно финансиран филм. Режисьорът носи абсолютната отговорност дали тези 4 млн. лв. ще бъдат похарчени, така че никой от спонсорите, както и от продуцентите да не съжалява.
| Не само това, в този случай филмът има за цел да върне поне една част от инвестираните пари. Всичко това надвисна над мен като черен облак, изпълнен с тежка отговорност, и за момент започна да пречи на преценката ми." |
След първия снимачен ден обаче си казва, че няма да се страхува, нито да се вълнува от това какво биха казали феновете, спонсорите, продуцентите или съпругата на Гунди - Величка Маркова-Лита. "Казах си, че трябва да направя филма така, както аз го чувствам. Така, както аз вярвам, че трябва да звучи и да изглежда. Този филм трябва да бъде искрен, а не да угажда. Един творец, започне ли да мисли "какво ще кажат хората", е обречен на провал. Публиката е много сензитивна и винаги усеща фалша и нагаждачеството", заявява режисьорът.
Самият той все пак се подготвя добре преди началото на снимките, за да може да пресъздаде усещането от 60-те и 70-те години на миналия век, когато се развиват действията. Гледал филми от тази епоха, слушал как говорят, обръщал внимание на облеклата, обзавеждането, маниерите на хората. Неговите спомени от детството, когато прекарвал летата си на село при баба и дядо, също му помагат.
"Имам много ярки спомени за поведението и лексиката на възрастните хора, които носеха в себе си 60-те години. Отделно Емил Бонев беше донесъл един негов огромен труд от близо двеста страници, в който имаше стотици снимки и статии от този период. Разбира се, най-прецизната работа беше с нашия художник Ванина Гелева и художника по костюми Елена Иванова, които бяха проучили епохата до най-малкия детайл. Всички тези компоненти ми помогнаха да пресъздам усещането за тази епоха", казва още той.
Снимка на деня: Как ще изглежда станцията на метрото, посветена на "Левски" и Гунди
| Кои обаче са били най-трудните за снимане сцени? Димитров обяснява, че процесът бил сравнително безпроблемен, но футболните сцени били предизвикателство за голяма част екипа, защото на всички им се случвало за първи път да снимат такива. |
"Заедно с Борис Славков, оператора на филма, изобретихме една голф количка, която с помощта на грипаджиите превърнахме в прекрасен синекар. Това ни улесни много, но нещото, което помогна най-много, бяха невероятните футболни умения на Павел Иванов. Той направи всички футболни сцени сам без дубльор, което е много впечатляващо. Това ни спести много време и помогна безкрайно за реализма на футболните сцени", добавя режисьорът.
"Това е Георги"
Когато сценаристът Емил Бонев показва снимка на Павел Иванов на Величка Маркова-Лита, тя просто казва: "Това е Георги", обясни той на представянето на филма. Когато се заема с проекта, режисьорът Димитър Димитров обаче иска да е напълно сигурен, че ще работи с най-подходящия актьор, затова правят кастинг.
"Павел Иванов беше избраник на Емо Бонев и Иван Христов още преди години. Когато се заех с филма, трябваше да съм двеста процента сигурен, че това е най-правилният избор. Никога не бях работил с Павел до този момент. На кастинга той беше безспорният фаворит, защото той беше уловил духа на Гунди. Говореше като него. Жестовете и мимиките бяха изработени почти до съвършенство. Физическите данни на Павел са също много близки до тези на Гунди", разказва той и допълва, че във филма актьорът прави чудо. "Благодарен съм, че съдбата ни събра, защото той е невероятен актьор. Работата с него беше повече от удоволствие."
Балада за Гунди, митичния футболен вълшебник
За ролята на Лита избират Александра Свиленова, която все още е студент в НАТФИЗ, и може би донякъде поемат риск с не толкова позната и опитна актриса. "Но за нея мога да кажа, че големите рискове се отплащат. Още на първия кръг на кастинга, който представляваше селфтейп с монолог, написан от нас с Емо, Александра успя да ни разплаче. Беше избрана веднага. На втория кръг не се справи толкова добре и се разколебахме. Тогава за малко щяхме да залитнем с друга по-опитна актриса за наше спокойствие, но съдбата си знае работата и в крайна направихме правилния избор", заявява Димитров.
Любов и футбол, но не мелодрама
В продължение на 2 ч. и 45 мин. филмът "Гунди - легенда за любовта" показва както неразказани истории от живота му и легендарни футболни мачове с негово участие, така и редица изпитания, свързани с политическия живот по това време, без да е твърде мелодраматичен.
"Целта на филма беше да разкаже пътя на героя, а не края му. Избягвах патоса и мелодрамата във всеки момент, защото човек никога не знае кога ще приключи пътят му и той винаги излиза от вкъщи сякаш ще има утре. Това е и една от основните теми на филма, за която аз обичам да говоря. Трябва да обичаме семейството си всеки ден като за последно. Никога да не отлагаме тази любов", казва режисьорът Димитър Димитров.