"Скъпо ми е, нямам свободно време": какво спира българите да посещават културни събития
Социологическо изследване показа, че 72.6% от българите не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 г., 62.6% не са ходили на театър, a 82.5% не са били нито веднъж на концерт за класическа музика, опера или балет. Данните са от индекса "Достъп до култура", който Янина Танева-Георгиева от "Фабрика за идеи" и Диана Андреева-Попйорданова от "Обсерватория за икономика на културата" представиха на събитие в "Гьоте институт България".
Изследването е направено от "Алфа рисърч" след проведени 1020 ефективни интервюта в периода 11 - 18 април 2024 г., а параметрите включват пол, тип населено място, възраст, образование, социално и семейно положение. Това е второто национално представително изследване, което се прави за втора поредна година. Първото представи данни за 2022 г. по проекта "Лаборатория Право на култура", като преди това тези показатели не са изследвани повече от 7 години.
Според Диана Андреева-Попйорданова се отпускат субсидии за културни събития, но никой не се замисля до кого достигат те. Какви обаче са причините хората да не посещават достатъчно театър, концерт или опера? Данните показват, че най-голям процент от хората - 43, заявяват, че нямат достатъчно свободно време. Това е трайна тенденция при хората, които работят най-много, често и на повече от едно място, допълва Попйорданова.
След това 39% са отговорили, че им е скъпо да посещават културни събития и не могат да си го позволят. Други 25% твърдят, че нямат достъп до такива, а 16% посещават само ако имат компания. Георгиева отбляза, че има тенденция за увеличаване на броя на младите хора, които нямат интерес към културни събития.
| На въпроса към какво събитие биха имали интерес, ако е в тяхното населено място и е достъпно, най-много хора са посочили театър, след това кинопрожекция и концерт за народна музика и танци, а най-малко - за беседи, лекции и четения и за класически концерт. |
А при какви условия биха посещавали повече културни събития, най-често са заявявали - "ако разполагам с повече пари" и "ако имам повече свободно време", като при второто има намаляване на тенденцията спрямо 2022 г. Над 80% от българите не участват в самодейни групи, показва още изследването. Янина Танева-Георгиева даде за сравнение Финландия, където данните са огледални на тези от България, като при тях 93% от хората посещават такъв тип дейности.
Изследването показва още, че 40% от българите не са прочели нито една книга през 2023 г., но Георгиева уточни, че тази тенденция по-скоро е с позитивна динамика, която трябва да бъде отчетена. Тя заяви, че в процентно отношение 60 към 40 жените четат малко повече от мъжете.
За Галин Стоев схемите в културните институти са чудовищни, но цялата картина е много по-зловеща
След представянето на данните бяха обсъдени и конкретни предложения за политики в сферата на културата. "Едно от тях е създаване на национална програма "Право на култура" в държавния бюджет на България, тъй като данните, които представихме, ни дават такова основание", каза Янина Танева-Георгиева. "Когато говорим за национална програма, Министерството на културата е само една част от нея, а основата би следвало да бъде Националното сдружение на общините в България и всякакъв инструментариум следва да се включи в тази програма", допълни Диана Андреева-Попйорданова.
Те предлагат да се създаде културен паспорт за ученици и студенти от 6- до 26-годишна възраст. "Този културен паспорт обхваща голяма част от българските граждани. Това са около 1 600 000 деца, младежи и студенти, т.е. цветът на бъдещето на държавата, и аз считам, че тази инвестиция, която е не голяма по размер в сравнение с възможностите на държавния бюджет, не е проблем да се случи. По-сложно е изпълнението", заяви още Попйорданова, според която отговорността не трябва да пада само върху една институция и че тази инвестиция към децата и младежите днес ще даде изключително добър резултат, когато те станат активни участници на пазара на труда с изградени навици и вкус за културни събития.
Тя даде пример с Нидерландия, където има отбив от цената или на места билетите са безплатни или символични. След ковид подобни модели са въведени и в други държави, където се дават ваучери за културни събития. Например в Литва преди няколко години се въвежда практика, при която се дават по 15 евро на ученик. За културния паспорт Попйорданова каза, че са предложили цена от 100 лв., което според нея е по силите на държавния бюджет.
Георгиева пък даде и лош пример от Италия, където се дават еднократни ваучери за културни събития при навършване на 18 години, но често те не са изразходвани, защото навиците за посещение на такива би трябвало да се изграждат преди тази възраст.
| "Ако до 18 години не си участвал в нито една културна дейност, какво ще правиш с тези пари. Задачата, която си поставяме с това предложение, е непрекъсваемост на процеса в целия цикъл на образование - начално, средно, висше. Това на нас ни се струва, че е голямата липса на културната политика в момента", допълва Диана Андреева-Попйорданова. |
"Читалищата са органичният партньор в една програма "Достъп до култура" и имат огромен потенциал, много от тях имат и желание за увеличаване на капацитета. Смятам, че е подценена възможността традиционната култура и традиционните форми като читалищата и съвременната култура да имат своята среща", заяви Янина Танева-Георгиева, особено ставайки въпрос за по-малките населени места, където е по-труден достъпът до култура. В това отношение те работят по платформа за културна медиация и за свързването на читалищата със съвременните артисти.
Извеждането на диференцирана цена за пенсионери и студенти и безработни, както и ваучерна система за включване в културни дейности и ваучери за транспорт на живеещи в периферни райони са част от другите предложения, които имат за цел да променят данните от представеното социологическо изследване.
