Български музиканти настояват за ограничаване на безплатните събития

Любо Киров, Камелия Тодорова, Иво Папазов-Ибряма, Дарина Такова и Рут Колева са само част от българските изпълнители, които изпратиха отворено писмо до правителствени и културни институции, включително Министерството на културата и Национален фонд "Култура", с копие до медиите.
В него те настояват да се промени настоящият модел на финансиране, особено по отношение на събитията със свободен вход, с искане да се насърчава развитието на платени събития (с билети), които реално отразяват стойността на изкуството. "През последните години станахме свидетели на тревожна тенденция на публично
финансирани събития в нашата сфера с вход свободен, които разрушават икономическата екосистема на музикалните индустрии", пише в писмото. Според творците разпространението на безплатни за публиката събития изкривява общественото възприятие за стойността на изкуството.
"Музиката не е стока, която може да се консумира, без да се отчита нейната истинска стойност", заявяват още те. |
Според тях платените събития ще осигурят устойчивост на музикалния сектор и ако не бъдат взети мерки в тази посока, ще се стигне до сценарий, при който всички музикални инициативи ще се налага да разчитат изцяло на публично финансиране.

Ваня Симонска, Artvent: Научихме зрителите, че културата струва пари
Безплатните концерти да бъдат само от млади изпълнители се предлага още в писмото, тъй като само така те ще могат по-лесно да се популяризират и да създадат своя публика. "Този модел обаче не бива да се прилага спрямо утвърдени професионалисти или институции", уточняват подписалите се в него.
"Безплатните събития трябва да бъдат запазени за градските празници и специални поводи като новогодишната нощ, а не да се превръщат в норма за всички изяви. В ущърб на екосистемата е, когато от елитни състави и опитни професионалисти също се очаква да свирят без рационално и справедливо облагане за публиката само защото събитието е публично финансирано."
В писмото се отбелязва също, че сегашният модел има сериозни последици и за данъкоплатците, тъй като те поемат тежестта на финансирането на неустойчив икономически модел, който застрашава дългосрочната жизнеспособност на културните индустрии и води до обезценяване на професионалното творчество.
"Това превръща едни от най-доходоносните за икономиката на всяка държава индустрии в паразитиращи на гърба на данъкоплатците в България, вместо да има водещ финансов принос. В световен план музикалната индустрия надминава киноиндустрията като стойност на бизнеса", твърдят музикантите. |
Те дават пример с това, че в европейската практика съществуват множество модели на финансиране на музикални събития с комерсиален характер, които помагат за постигане на икономическа самостоятелност. "Културата е инвестиция в духа на една нация, но също така и инвестиция в нейната икономика. Време е това да се припознае, като се насърчи система за финансиране на културата, която оценява художествената работа, насърчава лоялната конкуренция и гарантира дългосрочното развитие на културните индустрии в България."

Хиляди левове вероятно са загубили автори на музика заради нарушени права на събития
В същото време отворено писмо до служебния министър на културата Найден Тодоров изпрати и "Музикаутор". В него съветът на автори и композитори констатира, че институцията повече от 30 години не въвежда ефективен механизъм за правоприлагане и спазване на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и нарушава собствения си устройствен правилник.
"За този период от 18 637 действащи хотела и места за настаняване в България само 1704, или 9%, са уредили коректно ползването на музикално съдържание с авторите", се отбелязва в писмото, с което се предлага среща, в която да се обсъдят проблемите и необходимите решения за тях. |
"Музикаутор" дава пример за успешно решение в Турция, където със санкция на държавата са лицензирани всички хотели за използваната музика. "Това решение е в полза на творците, в полза на културата, в полза на държавата, защото изсветлява бизнеса и стимулира конкуренцията", заявяват от управителния съвет. Те не приемат за извинение статистиката, че през последните 35 години са се сменили 29-има министри на културата в България, да няма ясна стратегия за развитие на културата. "Търсим решенията сега. Нямаме време да чакаме 30-ия министър."