"Всяка перспектива е важна": Фотографът, който влиза в различни роли пред собствената си камера
Талант, роден от смесването на култури - така описват от "Лаваца" фотографа Омар Виктор Диоп, който заснема кадрите на годишния календар на марката за 2025 г. Освен това е един от героите в него. Умението му да създава добри портрети пък е една от причините да бъде избран, заяви Франческа Лаваца, член на борда на "Лаваца Груп".
Малко преди официалното представяне на календара в Торино, Италия, "Дневник" се срещна с Диоп, който разказа за пътя си към фотографията, за дързостта да използваш собственото си лице в нея и за личния опит, който прави изкуството по-автентично.
Роден и израснал в Дакар, в момента животът му преминава между Париж и Дакар. Въпреки че учи корпоративни комуникации и управление на проекти, през 2010 г. прави рязък завой в кариерата си и започва да се занимава с изкуство. По това време работи в консултантска фирма и с един от бонусите, които получава, си купува фотоапарат.
| Първо снима предимно пейзажи, след това приятелите си, които му ходят на гости, докато един от тях не го насърчава да участва на Биенале на фотографията в Бамако (Мали), където представя "Мода 2112: Бъдещето на красотата" - проект, изследващ темата за устойчивостта и консуматорството. |
Докато се занимава със студийна фотография, Диоп експериментира с различни форми на изразяване, като колаж и творческо писане, текстилен дизайн и мода. Постепенно започва да снима и модни проекти, заснемайки кампании за марките "Луи Вюитон, "Лансел", "Перно Рикар". Снимал е и за списания като "Вог", "Харпърс базар" и "Мадам Фигаро".
Омар Виктор Диоп изцяло се припознава в темата на годишния календар на "Лаваца" - "Да смесим". "Това е нещо, в което аз наистина вярвам. Мисля, че всяка перспектива е важна, всеки опит. Ние всички сме различни и няма житейски опит, който да е същият като на някой друг. Затова открих много смисъл в това да представя визуално света, в който искам да живея, свят, в който никой не е изоставен, а всички сме щастливи заедно", разказва фотографът.
Затова реализира идеята за "безкраен" бар, който символизира универсалната култура, свързана с кафето, без значение, че всеки човек има собствена връзка с него или че се консумира по толкова различни начини по света. "Ако можехме да направим това с всичко останало, мисля, че този свят би бил идеален", добявя той.
Неговите фотографии, особено в изложбите Diaspora (2014), Liberty (2017) и Allegoria (2021), които бяха представени заедно в Берлин в началото на тази година, а сега са в музея "Кунстън" в Дания, често засягат темите за потисничеството на чернокожите, за африканската култура, както и за климатичните промени и тяхното въздействие, особено върху Африка.
"Мисля, че трябва да развием способността да гледаме на света през очите на другите. Всичко опира до гледна точка и няма една истина. Всяка чувствителност трябва да бъде приета. Когато погледнете компании с такава дълга история като "Лаваца", няма как зад нея да стои само един човек. По-скоро става въпрос за "смесването" на идеи, различни гледни точки, опитност, за да могат да оцелеят толкова време. Мисля, че можем да приложим това за всяко нещо. Поне аз се старая да го прилагам в изкуството, което правя. Опитвам се да търся вдъхновение в различни епохи, точно като в концепцията за смесване на времена в календара.
| Интересувам се от различни култури. Чета много за исторически личности, които са пътували по света, защото всяка тяхна спирка по пътя е началото на нова невероятна история. Да, понякога е лесно да създадеш снимка, защото някой ти е платил, но е много по-лесно, когато е нещо, в което наистина вярваш. Ето защо този проект е наистина важен за мен", казва още пред "Дневник" Омар Виктор Диоп. |
Въпреки че държи на своите корени, като артист експериментира с различни стилове и може да комбинира фламандската живопис с иберийската традиция или да потърси вдъхновение в италианския Ренесанс. Именно препратки към него прави със създаването на календара под формата на триптих, който се разгръща като лента, пресъздаваща четирите сезона, вместо да направи 12 отделни кадъра за всеки месец от годината.
Участниците в него са различни - популярни личности, шеф готвачи, случжители на "Лаваца", посланици на марката, но това по никакъв начин не затруднява Диоп в композирането и заснемането им. От една страна заради екипа от професионалисти, с които е бил заобиколен - стилисти, фризьори, дизайнери, които са му дали възможност да експериментира.
"От друга - когато хората се чувстват разбрани и забелязани, те дават най-доброто то себе си. Дадохме им свобода, възможност да изберат дрехите си, да си вземат нещо лично. Това позволява на хората да се чувстват щастливи. Така имах пред себе си 35 усмихнати лица и всичко е тяхна заслуга, не моя", казва фотографът, който е 36-ият участник в календара.
Да застава пред камера обаче за него не е нещо необичайно, защото голяма част от творбите му са негови автопортрети, въпреки че той не обича да ги нарича така. "Мисля, че този път майка ми ще е много горда, защото на снимката съм облечен с традиционно сенегалско облекло и ще се радва да види, че показвам нещо от нашата култура", добавя той.
Как обаче решава да използва собственото си лице в собствените си фотографии? "Всичко започна от едни проби, които бях направил. Бях се снимал с дрехите, за да мога да дам по-точни указания на модела, който щях да снимам. Запазих ги и с екипа на галерията, с която работих тогава, решихме да използваме точно тях за изложба. За мен беше лесно, защото това не са мои автопортрети. Аз по-скоро съм актьор и на всеки кадър влизам в роля. Всъщност сега, за календара, за първи път от десет години насам съм себе си пред камера", обяснява Диоп.
Разказва, че винаги е имал подкрепата на своето семейство и има щастието да има пет братя и сестри, с които са израснали заедно. Но през годините усеща и тази на непознатите хора, които среща на изложби или чрез социалните мрежи.
| "Срещам разбиране и уважение, а това насърчава хората да бъдат по-честни, по-щедри. Освен това е важно за един артист да бъде разбран." |
"Трябва да бъдем приемащи": Франческа Лаваца разказва за мисията на новия календар на марката
Доколко обаче трябва да се притесняват хората на изкуството от изкуствения интелект? "Зависи какво иска да направят, доколко искат да бъдат честни. Мисля, че ако сте истински творци и сте технологично любопитни, може да си помагате с използването на AI инструменти, но ако се опитвате да станете артист чрез AI, няма да проработи, защото каквото и да създавате, трябва да идва първо от вас", твърди Диоп.
Според него има професии, които са по-застрашени като писателите, например, и те трябва да бъдат защитени от институциите. "Не може да позволим AI да замени нашите писатели, нашите журналисти. Тогава това би било проблем. Но аз лично не го приемам като заплаха за това, което правя, защото е основано на моя личен опит и преживявания и не мисля, че която и да е програма може да го направи вместо мен", добавя той.
Запитан дали може да говорим за тенденции в модната фотография, Диоп отговаря, че се опитва да не се влияе от тях, да не ги следи. Като самоук фотограф, определя себе си като голям консуматор на модна фотография, но за него е по-скоро инструмент, език, с който борави.
"Модната фотография има способността да препраща към миналото и бъдещето в един и същи момент. Но когато погледнете, към най-добрите в тази сфера, ще видите, че те не следват тенденции. Те просто са себе си и затова са станали толкова разпознаваеми, като Стивън Мейзъл, Ани Лейбовиц, Хемлут Нютън. Мисля, че така трябва да се работи", казва още Омар Виктор Диоп и добавя още веднъж, че изкуството трябва да бъде искрено, да идва от личния опит. "Получава се един цикъл и те се захранват взаимно. В този смисъл изкуството трябва да отразява живота."
