По време на конференцията "Дневник" разговаря с Надежда Дерменджиева, кодиректор на Български фонд за жените - единствената българска организация, която подкрепя местни неправителствени организации, работещи по правата на жените за постигане на реалната им равнопоставеност във всички сфери на обществения живот и за премахване на всяка форма на дискриминация.

- Най-големият успех за нас, Български фонд за жените, е, че има феминистко движение, защото това е нашата мисия и визия и тя не се е променила в последните 20 години. Така че първият ни наистина сериозен успех е това феминистко движение, което макар и крехко, все пак е многобройно, многообразно и децентрализирано. В крайна сметка жените, момичетата и всички останали, които са част от това движение, се борят за промяната такава, каквато те я искат, което е най-важното за нас.

Вторият ни най-голям успех е средата, която създадохме - не само Български фонд за жените, а всички организации, които сме подкрепили през годините и в София, и извън София. Създадохме, смея да твърдя, доста нетолерантна към насилието среда. Подкрепяли сме дори "Фейсбук" групи, които имат хиляди членове, където се има взаимопомощ, когато някоя жена пострада от домашно насилие или някакъв друг вид. Но вече го виждаме и на улицата, защото няколко пъти съм ставала свидетел на мъж, който се опитва да удари жена, и хората се намесват, и дори да не се намесват, поне вече знаят, че трябва да се обадят на полицията.

Така че за мен за 20 години тези две промени са най-голямото нещо. Има и други промени като Закона за равнопоставеност на половете, който беше приет през 2016 г. В никакъв случай той не е идеален, но е нещо. Както и промените в Закона за защита от домашно насилие, които се случиха миналата година. За мен те са санитарен минимум, но все пак е нещо.

- Ако мога да ги обобщя, те са в дома и извън него, така че общо взето навсякъде. Най-видимата кауза и най-видимият проблем продължава да бъде насилието над жени, липсата на дефиниции, например на фемицид - това е убийство на жена, защото е жена и омраза към нея. Има липса на кризисни центрове, има много структурни проблеми.

Въпреки че България седи добре спрямо европейското ниво, но разликата в заплащането, това, че момичетата не биват насърчавани, например, да се занимават с технологични компании, да правят стартъпи, разделението на мъжка и женска работа - всички тези стереотипи ги има.

Голям проблем, който в момента битува навсякъде по света, е опитът за забрана на аборта. В България това не е тема, но в крайна сметка има гласове, които се опитват да я направят такава. Ако питате мен - с доста преиначени статистики, но е важно да спомена, че има Европейска гражданска инициатива My Voice, My Choice, която иска да събере 1 млн. подписа, за да може правото на аборт на всички жени в Европейския съюз да е достъпно и да остане човешко право. Вече са събрани 800 хиляди, малко остава и се надявам да успеем. Проблемите бих казала, че са навсякъде - икономически, политически. Много са.

- Да, и то изцяло, което е изключително странно, защото в Малта пък еднополовите бракове са позволени и не просто са позволени, но тя заедно с още една европейска държава, са двете места, където хора от Европейския съюз могат да отидат, да сключат еднополов брак и той ще им бъде признат навсякъде другаде. Така че е много интересно. Интересни процеси.

- Не съм сигурна. Мисля, че да, защото 2009 г., когато аз бях студентка по джендър магистратура, мисля, че познавах още три живи феминистки. Днес виждате, хората са дошли на конференция "Феминизмът е за всички", която неслучайно се казва така. Неслучайно ние казваме, че сме феминистки фонд, имаме Feminist Boot Camp.

Така че да, промени се и се промени към по-добро. Ние го променихме. Мисля, че и поп културата помогна. Например Бионсе, която излезе на сцена, на която се открояваше голям надпис Feminist или всякакъв мърч тип This is what a feminist looks like.

- Мисля, че откъм предизвикателства сме много обединени, т.е. застрашават ни едни и същи неща, но в решенията не сме обединени. Затова е и този панел - да търсим решения заедно. Това, което аз наблюдавам е, че все пак след атаките срещу Истанбулската конвенция, секторът осъзна, че само обединен може да устои, говоря за гражданските организации и наблюдавам различни интерсекционални партньорства.

За гражданското общество мисля, че също е обединено, предвид цялата политическа криза специално в България. По-скоро е изморено да протестира за всяко нещо и трябва да се обединим в нови форми на натиск. Предполагам, че като открием добра форма, ще си проличи, че всъщност сме обединени.

- Да, крачка назад и то много голяма. Освен че е копи/пейст от Русия, проблемът е, че за първи път в български закон се институционализира омразата или шанса към омразата, шанса за престъпление от омраза. Аз не съм юрист, но четох и по такъв начин е написан, че ако човек реши да извърши престъпление от омраза, може да се позове на този закон, така че е огромна крачка назад.

Най голямата крачка назад беше Истанбулската конвенция. Със сигурност това върна България почти в началото на борбата срещу домашното насилие. А в момента този закон все едно ни върна към първия прайд.

- Въпреки че жените не се водят като уязвима група, защото те са една голяма група, в която има многообразие, аз смятам, че жените също са доста уязвими, дори заради това, че са физически по-слаби. И за тези убийства, които четем на всеки две седмици, това означава, че сме уязвима група. ЛГБТ общността със сигурност се ползва с някаква обществена омраза, но проблемът по-скоро е, че хората са необразовани, не знаят и се настройват срещу ЛГБТ хората.

Ромите също остават мразена, за съжаление, група, както и бежанците. Това, което ние наблюдаваме е, че има страхотна вълна срещу тях. Почти цялата кампания на Тръмп беше за това, но и в Европа, и в Европейския съюз има ужасна антибежанска вълна, която е безчовечна. Така че тези групи бих сложила на първо място.

- И аз това се питам. Ние сме правили обучения за медии между другото, но очевидно отново трябва да направим. Много колеги правят обучения за полицаи. Смятам, че тук топката е при медиите и може би "Дневник" би могъл да бъде лидер в този тренд, защото на мен също не ми е приятно да чета - "жена беше убита". Всъщност мъж уби жена си и не просто жена пострада при домашно насилие, това не е инцидент, това е убийство. Така че сме отворени да помислим заедно.