Актрисата Стефания Сандрели пристигна в София като специален гост на "Киномания" и Фестивала на италианското кино. Тя излезе на сцената на кино "Люмиер", веднага след като зрителите имаха възможност да гледат филма "Моят Марчело" (2024) с Киара Мастрояни и Катрин Деньов. Самата Сандрели също участва във филма и заяви, че е приятелка и на двете и е приела с удоволствие тяхната покана да се включи в него.

Стефания Сандрели разказа, че Джерми тогава търсел младо момиче за ролята. "Никой от моите роднини не искаше да ставам актриса, защото аз останах без баща много малка и в нашето патриархално семейство неговите братя се грижеха за мен, но брат ми беше този, който каза: "Аз ще те заведа и ще ти покажа киното" обясни тя.

За съжаление, преди пет години тя е загубила своя брат Серджо, за когото каза: "Той е един от мъжете, които съм обичала най-много на света. Беше като баща за мен и имахме много пълноценна връзка като брат и сестра."

Сандрели обясни, че Пиетро Джерми взимал трудно решения и докато чакала да разбере дали е избрана за ролята, се снимала в друг филм и когато той разбрал, бил много ядосан, защото искал той да е заснел нейният първи филм. Въпреки всичко актрисата заяви, че именно "Развод по италиански" би определила за такъв. "Когато започнахме снимките, аз знаех какво да правя и затова казвам, че съм благодарна на моя град и на брат ми, защото той ме направи актриса."

Стефания Сандрели не скри, че е развълнувана за посещението си в България и си е припомнила моменти от първото си идване преди много години. "Тогава бях с един от моите чичовци, който обичаше да си пийва и попаднахме на страхотно вино. И сега, когато тръгнах насам човекът, с когото живея вече 50 години, ми каза да го открия и да му донеса от него", разказа още актрисата.

Тя е снимала три месеца в България филмът "Любовницата на Граминя" (1969), който е италианско-българска продукция. Сандрели си спомня за красивите изгреви, които е виждала тук, защото в нейния град можели да гледат само залези. Спомня си за Варна, където също са снимали, за топлото отношение на хората и за българските актьори, с които си е партнирала и които определи като невероятни.

Запитана за работата ѝ като оперен режисьор, Сандрели заяви, че ако е трябвало да започна кариерата си сега, е щяла да започна с театър. Тя разказа, че през годините няколко пъти е била на сцена, имала е изморителни турнета. "Но публиката ме хранеше. Публиката е храна за актьора, тя ти дава енергия."

Според нея киното много се е променило. "Както казвам - смени си палтото, смени си облика. Платформите надделяха над киното и то не е това, което беше. Красивото на киното някога беше, че хората бяха една общност. Но животът се променя. Аз не съм носталгична, обичам да казвам, че трябва да се върви напред, да не се връщаме назад", заяви още актрисата, която участва в последния филм на Паоло Сорентино - "Партенопа".

Когато на финала Христо Христозов от "Киномания", който беше модератор на срещата, ѝ показа нейна снимка от 60-те години на миналия век, тя се усмихна и заяви: "О, не съм изглеждала лошо."