От рибена чорба не става аквариум: сериал за убийството на Джинджич провокира Сърбия
"Мога да ви обещая какво ли не, но исторически погледнато, никога няма да се върнем към деветдесетте. Ние сме 10 години по-стари, по-бедни, по-западнали и това е цената на нашата глупост и нашата безотговорност и само ми се иска никога повече да не се повтаря. Един народ не може да избере грешна политика и да не си плати."
Месеци след тези думи премиерът-философ Зоран Джинджич, опитал да отдели мафия от държава, да се изправи срещу сръбската сметка за югославските войни, да отвори пътя за сръбската евроинтеграция и мирно решаване на косовския въпрос, е убит, докато влиза в сградата на правителството. Днес, когато хиляди протестират срещу вездесъщото управление на Сръбската прогресивна партия (СНС), насред гнева и подозренията, последно отприщени от смъртта на 15 души при рухването на козирката на гарата в Нови Сад, сръбски сериал - "Операция Сабя" с "българска следа" в екипа повдига в Белград неудобни въпроси, а в София може да отвори място за някои неудобни сравнения.
Покушението срещу първия демократично избран премиер на Сърбия на 12 март 2003 г., отприщило невижданата по мащаб "Операция Сабя" против организираната престъпност, води до Земунския клан и Отряда за специални операции към бившата Държавна сигурност, "пазачи на входа" на подземния свят. Хилядите, излезли на митинг след падането на Слободан Милошевич две години и половина по-рано, сега отиват на погребението на човека, опитал да гарантира, че тъмните години на Милошевич са в миналото. Макар по ирония на съдбата някои американски медии да пишат тогава, че на сърбите то напомнило за погребението на Йосип Броз Тито.
Горан Станкович тогава е на 18, в гимназията. Занятията приключват по-рано, с обяснението, че нещо се случило. "Качих се на такси. А пред мен, когато казаха по радиото, че премиерът е издъхнал от раните си, таксиметровият шофьор спря в средата на пътя и заликува. Крещеше: няма го предателя!"
| "Жертвата, която Зоран Джинджич направи, ни довежда до въпроса: заслужавахме ли такъв човек", пита той в разговор с "Дневник". "И с всичко, за което той се застъпваше, живеем ли според неговите идеали днес?" |
Кадърът с таксиметровия шофьор неизбежно намира място, когато за това убийство, за довелите до него и последвали го събития той и колегата му Владимир Тагич разказват в излъчения по обществената медия РТС сериал "Операция Сабя", на който са режисьори и съсценаристи. Излъчен през ноември след месеци отлагане, сериалът с "българска следа" в екипа, достъпен в "Макс", предизвиква в родината си реакции, напомнящи, че, както казаха двамата в разговор с "Дневник", няма удобен момент да се каже истината.
В "Операция Сабя" минало и настояще се преплитат, истинската история и хипотетичните реплики деликатно танцуват помежду си, без да изневеряват на същината. Във всяка серия има и факти за непреживелите това минало, и болезнени спомени и равносметка - за преживелите.
"По-важно е да се разбере как работи системата или как не работи", казва Горан Станкович. "Когато се хвърлиш в тази история, разбираш как функционират механизмите на власт и управление. За съжаление немного се е променило за 20 години." Сериалът, според него, ще даде възможност младите да видят ярката светлина, огряла за кратко Сърбия, когато властта и организираната престъпност са преплетени, службите ги свързват, а разчленяването на този организъм в зората на демокрацията се оказва невъзможно.
Затова този организъм се бореше да не бъде разглобен: бяха толкова силни, понеже бяха вързани. Но опитате ли да ги разплетете, стават слаби. Това се опитаха да направят този човек и правителството му. Бе убит само след две години и половина.
"Операция Сабя" е за общество, толкова дълбоко разделено и гневно, че може да празнуваш това, че някой е мъртъв", казва колегата му Владимир Тагич.
Фактите, службите, конспирацията
"Историческите" и художествените герои са в деликатен баланс. Първите са изградени с много четене, търсене, разговори; диалогът често кондензира ситуации от полицейски показания, идентични или сходни, за да разкаже толкова голяма история в осем епизода. Вторите - например полицай, журналист, престъпник, са базирани на истински, на по няколко едновременно, просто личности с такива имена и биографии в този точен вид не са съществували. "Смесица са от герои, също компресирани в един", казва Владимир Тагич.
| "За нас беше важно да запазим документалното чувство: хората да вярват, че така са станали нещата. Да останем верни на истинските хора", продължава той. "Но от някои истински са вдъхновени и художествените." |
Един уж второстепенен измислен герой буди особен интерес. И в Сърбия се чудеят кой е прототипът му.
Присъдата за "баретите", осъдени през 2007 г. на затвор заради убийството, не отговаря на въпроса кой е поръчителят. Съратници на Джинджич, политици, интелектуалци, публицисти говорят за "дълбоката държава", без чиито протекции подобно убийство е немислимо.
Без целта да "разплетат" всичко, Владимир Тагич и Горан Станкович се заравят в документи, в разговори с полицейски инспектори от действителната "Операция Сабя", в документи, снимки, доказателства, до които получават достъп. "Виждаш доказателства, свидетелства, но не виждаш какво има зад затворената врата", казва енигматично Горан Станкович. Двамата попадат често на изплуващо име на човек без важна длъжност. Запознаването с тази и други фигури от тайните служби не само захранва сериала, а и носи важен урок.
Изключителният Зоран Джинджич плати за своята прямота с живота си
"Това е много по-сложна система от хора, заинтересовани да бъде убит този човек, но не и да се намесват, дори да знаят, че нещо ще стане", обяснява Владимир Тагич. "За нас бе важно да кажем това." А и, добавя после, да се види колко сам остава Джинджич накрая. Дори без помощ от чужбина. Дори след два опита за убийство.
В търсенето на "дълбоката държава" и загатването, че убийството няма как да е съвсем разплетено, Владимир Тагич и Горан Станкович все пак поставят граници. Например когато броят куршумите.
И в сериала, както в заключенията на разследването, проехтяват два изстрела: един куршум пронизва Джинджич, втори - охранителя му Милан Веруович. Последният настоява (и говори за това в книга), че трети е уцелил стената край входа, вероятно от друго място. Разследващите я нарекоха конспиративна.
Създателите на сериала не се възприемат като продължение съдебната власт, на разследванията. За тях обаче "третият куршум" е опит да се саботират съдебните действия срещу истинските убийци. Да се внуши, че не сърбите, а чужденци (американци, британци или руснаци) носят отговорност, да се заметат следите, да се създаде бъркотия в публичното пространство, за да се размие преценката на сърбите, казва Владимир Тагич.
Имаше обвинения, че "Операция Сабя" се придържал нарочно към "официалната" версия, за да я бетонира. Сякаш има официална версия и някаква неофициална, вместо истини и лъжи, казва Владимир Тагич. "Когато си малка държава, винаги си казваш: големите са тези, които решават съдбата ни", продължава той.
Че службите в Сърбия (и региона) не са отишли никъде, никога не се е смятало за конспиративно схващане. В годината на убийството излезе нашумял сръбски филм: "Професионалистът" на Душан Ковачевич, оставящ горчивия послевкус на безсилието: както и да се наричат агентите, последната дума остава тяхна.
Системата е умна и умее да се адаптира, казва Горан Станкович. "Имаме продължение на политиката от 90-те, хора, които бяха на власт тогава, са на власт сега, философията на политиката не се е променила." Само са по-приети някои идеологии от запад. "Системата, в която престъпността е свързана с държавата, трудно се пречупва. Като да отрежеш опашката на гущера: отново ще порасне."
Корупцията е ракът на системата ни. В тялото ни е и когато се опитваме да я отстраним на едно място, успява да се премести на друго. Партиите се променят; не и начинът, по който средата е дълбоко корумпирана и не се мисли за колектива, а само за личното богатство.
В една от цитираните в сериала речи Джинджич говори за изгубени 10 години. Призовава всеки да се промени малко, да не се отнася към държавата като към чуждо тяло.
Историческа несправедливост не може да бъде поправена. Можете да вземете аквариум и да направите рибена чорба от него, но не може от рибена чорба да направите аквариум. Сготвили сте рибата и това е!
А изгубени ли са, след смъртта му, още 20?
Не може да се каже, че нищо не се е променило за това време, казва Горан Станкович. "Но е обидно, като видиш нивото на корупция около себе си и се запиташ: а аз какво мога да направя? Достатъчно ли е аз да не участвам в корупцията, да не съм причастен? И не, не мисля, че е достатъчно. Мислим, че с този сериал отворихме дискусията."
"Операция Сабя" се върти около убийство отпреди 21 години, но може да се отнесе и времето, в което живеем. Чувстваме, че може да ни помогне да дойде нещо по-добро.
"Няма подходящ момент"
Екипът приема обяснението на РТС, че сериалът трябва да бъде показан на фестивали (включително в Кан) преди излъчването, затова излъчването се отлага. Двамата уверяват, че телевизията, впрочем поканила ги да заснемат филма, не им се е месила. Няма как да знаят, ако има скрити мотиви. "Но се оказва, че няма подходящ момент шоу като това да се излъчи в Сърбия", казва Горан Станкович.
Това е възможно най-лошият момент, след събитията около падането на козирката на гарата в Нови Сад. Наученият урок очевидно е, че няма подходящ момент за истината.
Лавината от отрицателни реакции бързо потвърди думите им. Не че нямаше положителни. Но "старата гвардия" бе на друго мнение.
"Убийството на Зоран Джинджич не бе посегателство на конституционния ред, а Зоран Джинджич няколко пъти нападаше конституционния ред, преди да бъде убит", каза в телевизионна дискусия около сериала осъденият в Хага (и пуснат с аргумента за онкологично заболяване) радикал Воислав Шешел, някога ментор на Александър Вучич). В дискусията споменатият охранител Веруович повтаря как Джинджич действал срещу британските интереси. Очаквано, нарича сериала "ужасен". Някои съратници на Джинджич също са недоволни. Министър без портфейл дори разчита кадри от извънредното положение, разпространявани в социалните мрежи, като нападение срещу президента.
Реакциите сигнализират, че 20 години по-късно същите конфликти живеят в обществото, казва Владимир Тагич. "Тези хора само доказват, че сме постъпили правилно." Но не успяха да изместят перспективата за сериала, продължава той. "Добре е, че ядосахме много хора, антиподите на идеята, която представляваше Зоран Джинджич. Това означава, че уцелихме болно място. Нещо, което е истина, болезнено, тормози тези хора. И това показва, че Зоран Джинджич все още е много, много жив в колективното съзнание на сръбското общество."
Най-лошото за нас би било, ако Шешел беше казал: това наистина е много добро шоу. Щеше да означава, че не сме си свършили работата.
Опитът на екипа със зрители, преживели времето и събитието, е различен. Сериалът подтиква мнозина да споделят мислите и чувствата си. "Искат да кажат: не ми хареса еди-какво си, но това ми хареса, но защо не направихте това?" обяснява Горан Станкович. "Странно усещане е да докоснеш нещо засягащо толкова много хора и те да изпитват копнежа да ти споделят как им е повлияло. Интересно беше как за хората се превръщаш в дъска за признания, където идват да кажат как се чувстват."
Българската следа
"Българската следа" във филма не е само финансова, макар че помощта на продуцентите от "Агитпроп" в момент без ясна финансова рамка е от огромна полза - моментът, в който се решава съдбата на проекта.
"Агитпроп" се включва като копродуцент, идва подкрепа и от Националния филмов център. Звуковият екип е от България, но и сред актьорите се появяват българи: "сръбският лекар" Стефан Щерев, впрочем живял в Белград по времето на убийството на Зоран Джинджич и намирал се недалеч; съпругата на полицейски инспектор Доля Гавански; и пресъздалата истински персонаж (прокурора от югославския трибунал Карла дел Понте) Линда Русева.
"Успяхме да намерим актьори, много добри в сръбския, така, че не можете да кажете, че не са от Сърбия", обяснява Владимир Тагич.
"Но чувствам, че българското общество е много сходно със сръбското. Много бързо хората успяват напълно да разберат какво правим и то да намери отзвук у тях, защото чувстват, че изживяват нещо подобно в собствените си общества. Почувстваха, че историята е някак лична и за тях."