"Махала" - книжарницата на ъгъла, в която списъците с книги ходят на два крака
Английското издание на романа "Кайрос" на Джени Ерпенбек, спечелил "Международен Букър" през 2024 г., последната книга на Андре Асиман (неговите мемоари), подписана лично от автора, нови издания на класическите произведения на Маркес - "Сто години самота" и "Любов по време на холера" са само малка част от заглавията, които могат да бъдат открити в момента в книжарница "Махала".
Разположена на ъгъла на улиците "Георги Бенковски" и "Екзарх Йосиф", тя продължава да бъде едно от малкото места с интересни книжни находки по отношение на чуждоезичната литература. Книгите на английски преобладават, но се намират издания и на други езици, включително украински, турски и суахили. Една от малкото и в които изборът може да бъде направен в компанията на чаша кафе.
"Дневник" се срещна с Мария Енчева, която е един от създателите на книжарницата и се грижи за подбора на книгите, които се предлагат в нея. "Мит е, че подбирам сама заглавията, които продаваме в книжарницата. Изборът е на всички, които работим в "Махала". Всички заедно пълним кошницата с книги, преди да я изпратим на доставчиците за обработка. И слава богу, че не е селекция на един-единствен човек, иначе нямаше да е толкова пъстра и неочаквана, най-малкото нямаше да ни носи удоволствието на изненадата, което носи на клиентите ни", казва тя.
| Издава, че понякога в избора участват и странични хора, които дори не подозират каква голяма помощ им оказват. |
"Когато някой не намери търсеното четиво по рафтовете, има възможност да си го достави чрез нас. И понеже сме любопитни и си врем носовете навсякъде, ако нечий избор ни впечатли, зареждаме още бройки от същото и за рафтовете", разкава Мария Енчева, която е дългогодишен преводач от нидерландски. В неин превод могат да бъдат прочетени книги на автори като Херман Кох, Яп Робен и Иля Пфайфер.
Предпочитат ли обаче хората вече да четат повече в оригинал, отколкото преводна литература, особено в ерата на BookTok и #bookstagram? "Въпреки че самата аз се занимавам с преводи, съм на мнение, че ако човек владее достатъчно свободно и гъвкаво даден език, то за предпочитане е да чете в оригинал. Колкото и да е умел един преводач, той подсъзнателно (или не) внася своите промени в тона на книгата", отговаря тя и обяснява, че в "Махала" се стараят да подбират по-необичайни заглавия.
"Голяма част от тях не само не са преведени на български, но дори още не са забелязани от издателите, така че вариантът да бъдат прочетени на български засега е много, много далечен. Освен това новите поколения, за разлика от преобладаващата част от хората над 60 г., боравят с английски на доста прилично ниво. Това вероятно допринася допълнително за промяната в навиците на четене през последните десетилетия", добавя Енчева.
Митко Новков: Това е едно от удоволствията ми в живота – купуването на книги
Признава, че не е много на "ти" със социалните мрежи, но знае за влиянието на BookTok в ТикТок, където се обсъждат прочетени книги и се дават литературни препоръки. "Много неща в наши дни се случват в социалните мрежи. Светът се променя и няма как начинът, по който да мотивираме младите хора да правят едно или друго, да си остане същият и да продължи да работи", допълва тя.
| Разказва, че чете книги на немски, нидерландски, английски и италиански, но с речник, но най-много чете на български. "От всички езици, с които се мъча да жонглирам в ежедневието си, българският ми е най-важен, той е крайната ми цел. |
Подбирам си автори, на които личи, че обичат езика си. Но моето четене отдавна не е безгрижно и това чувство вероятно е познато на всички преводачи. Няма го вече онова "то се подразбира от контекста" - човърка ме всеки израз, който не разбирам, всяка думичка, която не си е на мястото. Подчертавам, преписвам, мислено коригирам, все гледам да науча нещо ново - кошмар. Четеното отпускало, помагало да заспиш - не и ако си преводач", разказва Мария Енчева.
Има много любими автори, които вече е превела като Арнон Грюнберг и Димитри Ферхюлст. "Обичам странните птици. Други няколко чудаци като Нескио, Якоба фан Фелде и Ив Петри се надявам да преведа някой слънчев ден, защото много, много обичам да споделям добрата литература с приятели. А в продължение на казаното
малко по-горе - никой от приятелите ми, уви, не знае нидерландски и няма как да ги прочете в оригинал. Това е нещото, което ни води и в избора на книги в "Махала".
| Много обичаме да споделяме доброто, независимо дали ще е под формата на място, на което да се чувстваш в хармония със себе си за час - два, или под формата на добра литература. Всичко, което сме подредили на рафтовете, ни е впечатлило по някакъв начин и ни е накарало горещо да поискаме да го споделим." |
Няколко споделени минути (и тук отново подчертава, че в споделянето се раждат най-добрите идеи) на чаша капучино в "Ж" с Йордан Жечев били достатъчни, за да се роди идеята за това място.
"Изведнъж се запитахме какво е нещото, което ни свързва. Оттам се заприказвахме за книги, а от тези приказки пък се роди шегата да си отворим книжарница. През следващите седмици и месеци си подмятахме обяви за свободни пространства, докато накрая, къде на шега, къде на сериозно, не се свързахме със собственика на това безкрайно красиво ъглово помещение, в което живеят нашите книги днес. И понеже сме хора на думата (освен на думите), вече си бяхме дали дума да опитаме и връщане назад нямаше. Забавлението продължава и до днес", обяснява Мария Енчева.
Казва, че самата тя не си прави списъци с книги. Има профил в Goodreads, но вече го ползва по-рядко. "Все по-често се случва да открия следващата книга за четене, без да съм я търсила, просто докато си приказвам с някой клиент. Хората, които влизат в книжарницата, са почти без изключение зареждащи, позитивни. Като деца още от прага започват да разказват за онази удивителна новела, която им е изяла от съня, или за поета, когото са открили. Така че моите "списъци с книги" са живи, ходещи на два крака. Не е трудно да се вдъхновиш, когато си заобиколен от подобни хора."
Христо Блажев: Четенето е магията, която прави поносима реалността около нас
Говорейки за книги, без колебание отговаря, че "Вълшебната планина" на Томас Ман е нейното лично откритие за миналата година. "След като по време на следването си така и не си направих труда да я довърша, макар да беше част от задължителната ни литература, в началото на 2024 г. ми се наложи да я прочета точно три пъти. И всеки път планината ставаше все по-вълшебна и все по-малко непристъпна", казва тя.
| На въпроса кои издания би препоръчала на читателите на "Дневник", би отговорила те сами да ги открият сред рафтовете на "Махала" или върху голямата маса, с която книжарницата стана емблематична. |
"Покрай коледните празници решихме да разръчкаме клишето за художествена, нехудожествена, детска, учебна литература и т.н. и да подредим книгите, които продаваме, в малко по-нестандартни категории. Оттогава един от рафтовете ни носи заглавие "Ако имаше награда "Махала", тези щяха да са ѝ лауреати". На него стои всичко на Дейвид Седарис, което сме намерили при доставчиците ни, там е и чудният Бохумил Храбал, има мъничко Керет и едно изключително красиво илюстровано издание на "Одисей" на Джойс."
Вдъхновения и находки Мария Енчева със сигурност открива и в книжарниците, които посещава при пътувания. "Най-често пътувам до Амстердам, където има книжарници за всеки вкус. Като един истински книгохолик и аз не мога да оцелея и ден, без да вляза в книжарница. В този смисъл "Махала" е живителната доза всекидневен наркотик", казва тя.
Харесва и големите книжарници, в които човек се чувства анонимен и може да прекара два дъждовни часа, и малките, които предлагат уюта на всекидневната, пълна с внимателно избрани книги. "Ако се случи да отскочите до Маастрихт, дори четенето да не ви е страст, непременно се отбийте в "Доминиканен" - може би най-красивата книжарница в света, подредена в някогашна църква. Попаднете ли в Ню Йорк, бягайте към "МакНали Джексън". Най-любима в Амстердам ми е книжарница "Атенеум", на които искаме да приличаме, като пораснем", добавя тя.