Режисьорът Шон Бейкър влезе в историята, като стана първият човек, спечелил четири награди "Оскар" в една и съща вечер за един и същ филм - "Анора", взимайки отличията за оригинален сценарий, монтаж, режисура и най-добър филм. Досега подобно постижение е отбелязвал само Уолт Дисни, когато получава четири статуетки в една и съща нощ през 1953 г., но за четири различни филма.

Когато Бейкър прие наградата за най-добър режисьор, той благодари на академията за признанието за независим филм, което получава. "Всички сме тук тази вечер и гледаме това шоу, защото обичаме филми. Къде се влюбихме във филмите? В киносалоните", заяви той и се възползва от възможността да похвали Куентин Тарантино, който му връчи статуетката, за избора на Майки Мадисън в "Имало едно време в Холивуд", което е накарало Бейкър да я избере за главната роля в "Анора". Роля, която донесе на Мадисън победата за най-добра актриса същата вечер.

Необичайно е режисьор да спечели "Оскар" и за монтаж, но не е прецедент, припомня "Варайъти". Алфонсо Куарон спечели статуетката за най-добър режисьор и за монтаж заедно с монтажиста Марк Сангер за филма си от 2013 г. "Гравитация", а освен за най-добър филм и режисьор, Джеймс Камерън беше един от тримата, спечелили отличието за монтаж за "Титаник" през 1997 г.

Режисьорът Пон Джун Хо се доближава до рекорда на Бейкър през 2020 г. с "Паразит", когато печели "Оскар" за най-добър филм, режисьор, оригинален сценарий и чуждоезичен филм, но тъй като последният технически отива за Южна Корея, а не при режисьора, Пон Джун Хо спечели три вместо четири награди, посочва още "Варайъти".

Това обаче не е първият филм на Бейкър, който си проправя път към оскарите, тъй като Уилям Дефо беше номиниран за поддържащата си роля в "Проектът "Флорида" през 2018 г. Въпреки това "Анора" отбеляза първия път, когато самият той е номиниран за работата си като сценарист и режисьор.

Според синопсиса "Анора" разказва съвременна история за Пепеляшка, в която Ани (Майки Мадисън), млада секс работничка от Бруклин, се запознава с Ваня (Марк Ейделщейн), разглезен син на руски олигарх, който ѝ предлага бляскав живот, изпълнен с възможности и огромно богатство. Лудешкото пътуване и вълшебната приказка на Ани са застрашени, когато родителите на Ваня пристигат в Ню Йорк, за да овладеят ситуацията. Филмът е сравняван с "Хубава жена" и въпреки това показва по-различни гледна точка към подобен тип история, донякъде не толкова романтична, но със сигурност по-съвременна.

Пред Ен Пи Ар Шон Бейкър разказва, че е влюбен във филмите от 5-годишен, когато майка му го води в местната библиотека в Джърси, където показвали продукции на "Юнивърсъл" от 30-те години за Дракула и Франкенщайн. "На следващата сутрин казах на майка ми, че искам да правя филми. След това излезе "Междузвездни войни" и от този момент нататък аз бях клишето на детето, правещо филми във формат Super-8, преминавайки към VHS, което отива в училище за кино, завършва, опитвайки се да направи първия си игрален филм", спомня си той.

Но ако тогава си е мечтал за холивудски блокбастъри, сега фокусът му е много по-променен. Режисьорът признава, че в 20-те си години е развил зависимост към опиати и желанието да прави филми му помага да я преодолее и да се изчисти.

Шон Бейкър участва с проектите си на международни филмови фестивали повече от десетилетие, пише "Конверсейшън", като героите му често са от маргинални групи като секс работници или имигранти. "Харесва ми да показвам хора, които преследват американската мечта, но нямат лесен достъп до нея. Те може би са имигранти без документи или може би имат препитание или начин на живот, който е несправедливо стигматизиран", обяснява той пред Ен Пи Ар.

Неговият пробив е с филма "Мандарина" (2015), който проследява две транссексуални афроамерикански секс работнички в Лос Анджелис. Бейкър представя плътно и с интимни детайли един свят, който рядко се вижда в киното, пише в синопсиса, а лентата е определяна като модерна коледна приказка, развиваща се из улиците на Лос Анджелис, която надминава всякакви очаквания. Филмът е заснет изцяло с iPhone 5S, а приблизителният бюджет за него е бил само 100 хил. долара.

Следващият му филм е "Проектът "Флорида" (2017), който разказва за деца, живеещи в евтин мотел близо до Walt Disney World. Докато "Червената ракета" (2021) се съсредоточава върху пенсионирана порнозвезда, която се завръща в родния си град в Тексас. Филмът е номиниран за "Златна палма", а кинокритиците определят изпълнението на Саймън Рекс в главната роля за "магнетично". "Червената ракета" е заснет в разгара на предизборната борба между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън през 2016 г. и е неизбежно политическата обстановка да бъде част от фона на този сюжет.

Бюджетите за филми на Бейкър се увеличават постепенно, но все още остават ниски според холивудските стандарти. "Проектът "Флорида" е създаден за 2 млн. долара, докато бюджетът за "Анора" е 6 млн. За сравнение, този на миналогодишния победител в категорията за най-добър филм - "Опенхаймер", струва на "Юнивърсъл пикчърс" около 100 млн., посочва "Конверсейшън".

В реч, изнесена на предишна церемония, Бейкър спомена за финансовите трудности, свързани с работата му като независим режисьор: "Просто не е достатъчно, за да се справите в днешния свят, особено ако човек се опитва да издържа семейство. Аз лично нямам деца, но знам със сигурност, че ако имах, нямаше да мога да правя филмите, които правя." Неговият филм "Анора" излиза малко след като Холивуд още се възстановява от стачките, а стрийминг платформите не спират да увеличават продукциите и печалбите си.

Както "Конверсейшън" отбелязва - Холивуд често се обръща към независими режисьори в такива моменти на криза, давайки пример с имена като Джон Касаветис, Джордж Лукас и Дейвид Линч, които променят ситуацията през 70-те години на миналия век.

Но как се запазва тази независимост, когато успехът вече е налице. "Става по-трудно, защото сега съм по-известен. Но също така работя с невероятен екип, който наистина разбира този вид правене на филми в стил "направи си сам" и иска да остане в периферията, да стои далече от холивудската машина", казва в интервю за "Толкс" Шон Бейкър, подчертавайки, че има толкова много начини да се правят филми. А с неговите той се опитва да разчупи стереотипите, добавя още режисьорът в разговора.

Още с първия си филм Starlet от 2012 г. той се вдъхновява от историите на секс работниците и осъзнава, че може да продължи да разказва техните истории от различен ъгъл дори и в следващите си проекти, както го прави и в "Анора".