"Герила гърлс" пред "Дневник": Не всички жени имат същите привилегии, които ние имаме
"Българските жени са поставени на строга диета. Нима не заслужават нещо повече от миниатюрно парче от правителството? 1 жена в новия Министерски съвет не стига", този надпис заедно със снимка на баница е изобразен на плаката, който "Герила гърлс" създават специално за гостуването си в България. Заедно с него Фрида Кало и Кете Колвиц, част от американската артистична група, се включиха в протестното шествие в Международния ден на жената под надслов "Феминизъм, а не милитаризъм".
Два дни преди това те откриха първата си ретроспективна изложба в София "Изкуството да си непослушна" в "Квадрат 500", организирана от Българския фонд за жените. Въпреки че откриването беше белязано от изгонването на руския посланик Елеонора Митрофанова, която беше сред гостите на събитието, изложбата предизвика голям интерес, а на следващия ден Фрида Кало и Кете Колвиц изнесоха пърформативна лекция пред пълна зала в галерията.
| Да бъдат с маски на горили и да използват за псевдоними имена на починали известни художнички е част от идентичността на "Герила гърлс". |
За тях е изключително приятна изненада, че на откриването и на лекцията им е имало толкова много хора, обясняват те в разговор за "Дневник" малко преди шествието. "Когато започнахме преди 40 години, ние просто бяхме много ядосани, говорехме за собствената си ситуация и нямахме представа, че работата ни е резонирала по този начин. Да видя всички тези хора беше поразително, както и да осъзная, че имаме толкова много общи неща", казва Фрида Кало.
Фотогалерия: Фрида Кало и Кете Колвиц от "Герила гърлс" откриха изложбата "Изкуството да си непослушна"
"Нашето намерение беше да създадем нов вид политическо изкуство. Никога не сме мислили, че това ще повлияе на хората по начина, по който го направи. Но това беше нашата цел от самото начало и е фантастично. Където и да отидем, срещаме хора, които се опитват да бутнат с нас този камък нагоре по хълма. Наистина го правим по свой начин и фактът, че те оценяват това, което правим, означава много за нас", добавя Кете Колвиц.
"Герила гърлс" се създава през 1985 г. в Ню Йорк няколко месеца след протест пред Музея за модерно изкуство по повод откриване на изложба, в която са представени над 160 артисти и само 13 от тях са жени. Тогава обаче осъзнават, че нито протестът, нито скандиранията им ще доведат до промяна, затова решават да привлекат вниманието на хората по друг начин.
Тогава започват със своите "партизански" тактики - като разлепване на плакати или организиране на неочаквани изложби, които провокират диалог и привличат вниманието към социални проблеми, особено етническата и половата дискриминация в изкуството. Оттогава "Герила гърлс" са представяли работата си в музеи по цял свят, а "Изкуството да бъдеш непослушна" се превръща и в книга, която събира стотиците им проекти от 1985 г. насам, част от които са представени и в София.
| През есента на 2025 г. в музея "Гети" в Лос Анджелис ще бъде показана голяма тяхна експозиция по повод 40 години от основаването на артистичната група. |
На въпроса как се чувстват като жени в настоящето Кете Колвиц заявява, че в света продължава да има редица предизвикателства и те искат да продължат да се борят. "Трябва да сме наясно, че не всички жени имат същите привилегии и предимства, които ние имаме в момента. И когато днес се включим в протестното шествие, ние трябва да го направим именно за тях", казва Фрида Кало.
"Изкуството да си непослушна": За първи път "Герила гърлс" представя изложба в България
Доколко обаче ситуацията се е променила, откакто са започнали да показват творбите си? "Бяхме посрещани с гняв от страна на властта, но с невероятна любов от всички жени и цветнокожи хора, които разбраха, че се борим за тях и против дискриминацията в света на изкуството. Нещата сега са малко по-добре. Хората са наясно с тази идея и смятаме, че сме част от нея. Много сме щастливи и благодарни за това. В света като цяло обаче има толкова ужасни неща. Има толкова много дискриминация срещу всякакви хора и това е нещо, което не можем да променим, а ни се иска да можем", казва Колвиц.
Фрида Кало добавя, че жените са част от културата и ако изкуството отразява културата, то гласовете на жените трябва да бъдат отразени в него заедно с всички маргинални групи, които са били пренебрегвани в миналото.
| Повдигайки темата за феминизма, и двете смятат, че това е тема за цяла книга, но се надяват, че той си проправя път дори и до места, на които е по-трудно. |
"Защото всяка култура има свои собствени условия. И знаете ли, жените трябва да намерят свой собствен начин да правят нещата. Ние живеем в общество, в което не сме хвърлени в затвора за това, което правим, но има места, където бихме могли да сме там. Така че стратегиите ни може да не работят навсякъде, но бихме искали те да бъдат разбрани и да бъдем модел на съпротива", казва Фрида Кало.
Дали обаче се чувстват оптимистично или по-скоро песимистично за тяхното общество, след като Доналд Тръмп отново стана президент на САЩ? "Няма да се върна назад и ще насърча жените около мен да не го правят и да се съпротивляват. Той може да прави каквото си поиска, но аз ще защитя живота си, ще защитя правата на хората около мен. В крайна сметка той не е културата. Той е само авторитетът", заявява Кало.
| "Да, но той има много последователи и в момента в Щатите живеем в мрачни времена. Ние се справяме с това всеки ден и се опитваме да се борим с него, доколкото можем. Но се надяваме, че ще се отървем някак от този човек", включва се Колвиц. |
Казват, че досега не са били цензурирани, по-скоро са се сблъсквали с отхвърляне. Спомнят си, че най-известният им плакат "Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея "Метрополитън", който провокира публиката през 1989 г., не е получил финансиране, но са намерили начин да реализират идеята си. "Сега вероятно съжаляват за отказа си", добавя Фрида Кало. "Но това, което беше удивително от сравнително ранен етап, е, че институциите, университетите и музеите ни канеха да излагаме плакатите си на собствените им стени, независимо че ги критикувахме", казва Кете Колвиц.
Какво обаче означава да се държиш непослушно? Според Кало възпитаните жени никога не са стигали далече. "Ако се държахме така, както хората искат да се държим, все още щяхме да бъдем боси и бременни. Ако правилата са несправедливи, трябва да измислите начин да ги нарушите", добавя тя.
Надежда Дерменджиева, Български фонд за жените: Най-големият успех за нас е, че има феминистко движение
Да бъдат анонимни донякъде им дава повече смелост, но те влагат нещо повече в този избор. Кете Колвиц казва, че маските ги обезличават и с тях не е нужно да мислят за собствените си недостатъци, за притеснението да застанат пред толкова хора. Маските са ги превърнали в символ на това, което правят. "Това ни помогна да се справим", добавя тя.
"Ако се потопите по-дълбоко в американската история, анонимността е била много важна част от американската революция, защото много от ранните революционери не са имали свободата да говорят. Така че те са измисляли псевдоними, за да могат да бъдат чути. В нашата култура анонимният протест е свързан със свободата на изразяване", разказва Фрида Кало.
"Герила гърлс" избират маски на горили, защото за тях те са онези величествени зверове от джунглата, които всъщност живеят в мир и хармония. "Те са големи, хората често се страхуват от тях, но ако се вгледате в поведението им, ще видите колко са миролюбиви, как живеят в големи женски групи и са вегетарианци", обяснява Кало.
През годините през "партизанската" им група са преминали над 60 души, но предпочитат да работят в по-малък състав и се налага да отказват на много хора, които имат желание да се присъединят към тях. "Ако сме 30 или 40 души, няма как да правим това, което правим, но сме имали страхотни членове и сега също не сме само ние двете", казва Кете Колвиц.
"Ако някой иска да създава неща като нашите, не е нужно да се присъединява към нас, може да го прави сам, защото светът със сигурност се нуждае от повече маскирани феминистки", добавя Фрида Кало. И няма значение дали изкуството отразява живота. "Това му е хубавото - не може да спрете артистите да вършат работата си, независимо дали са признати. И има толкова много различни видове изкуство", казва на финала тя.