Иранският режисьор Мохамад Расулоф: Избягах от родината си, но тя остана в мен
Мохамад Расулоф получи специалната награда "ФИПРЕССИ Платиниум" в рамките на 29-ото издание на "София филм фест", по случай 100-годишнината на Международната федерация на филмовите критици. В София иранският режисьор представи последния си филм "Семената на свещената смокиня", който тази година беше номиниран за "Оскар".
Лентата беше германското предложение за наградите на Академията и именно в Германия се установява миналата година Расулоф, след като бяга от Иран, където е осъден на осем години затвор, изминавайки дълъг път през планините пеша към Европа, малко преди филмът му да бъде показан за първи път на фестивала в Кан.
"Семената на свещената смокиня" разказва за едно семейство в Техеран, в което дъщерите се противопоставят на консервативния си баща, работещ като съдия-следовател в Революционния съд. Филмът предизвиква полемика в Иран не само заради алегоричната критика на режима и изобразяването на протести от реалния живот, но и заради представянето на жени без забрадки, което е цензурирано в иранското кино от началото на теократичното управление през 1979 г.
Идеята за тази история се появява, когато в Иран избухват масови протести след смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше задържана за неправилно носене на хиджаба си, и се създава движението "Жени. Живот. Свобода". Тогава Мохамад Расулоф е в затвора. Когато е освободен, решава да се заеме със сценария и снимките, които през повечето време режисира от дистанция чрез "Фейс тайм", работейки с много малък екип от хора, за да бъде възможно най-безопасно за всички.
"Битката е всекидневна": Режисьорката Фараназ Шарифи показа филм за жените в Иран
Голяма част от екипа към този момент също са напуснали Иран, включително двете млади актриси от филма. "Имаше много трудности, но срещнах изключително смели хора. Без смелостта на тези млади момичета и на жената, която изигра тяхната майка, беше невъзможно да го направя", казва пред "Дневник" режисьорът. В момента от целия екип само Сохейла Голестани, която играе майката, е в Иран, като срещу нея има образувано дело и е обвинена в нарушаване на обществения ред и пропаганда на моралния упадък.
"Исках да разкажа историята на едно семейство и нещата, които се случват извън къщата и как те нарушават спокойствието в този дом", разказва Мохамад Расулоф, като включва доста документални кадри с нападенията, които стават из улиците на Техеран. "Дори и да се бях опитал да ги пресъздам, нямаше да въздействат с тази сила", добавя още той и казва, че другата причина да снима този филм е да покаже влиянието на социалните мрежи.
| Доколко обаче е възможен финалът му в реалността? "Възможен е, но все пак ръката на бащата остава отвън т.е. патриархатът и деспотизмът все още са тук", казва режисьорът. |
"Семената на свещената смокиня" е осмият му пълнометражен филм и нито един от тях не е показван в Иран. "Аз съм един от няколкото ирански режисьори, които снимат нелегално", казва още той, като добавя, че филмите му са достъпни онлайн и хората ги гледат у дома. Но това се отнася и за всички чуждестранни филми. "Всички те са забранени в Иран, но има черен пазар, където се разпространяват", обясни той по време на срещата си с публиката на "София филм фест".
Носителят на "Оскар" Данис Танович: Доброто кино винаги е много лично
Мохамад Расулоф разказа още, че проблемите му с цензурата са започнали преди 15 години. "Оттогава винаги съм се опитвал да правя филми, които представят това, което искам да покажа. Когато бях по-малко известен, можех да правя много неща, например да снимам с фалшиви разрешения или да получа разрешение за един сценарий, а след това да снимам друг. Постепенно бяхме принудени да работим потайно, като гангстери, а понякога съм получавал дори съвети от наркотрафиканти. Това не е шега. Мога да ви уверя, че Ислямска република Иран не се страхува от наркотиците, а от културата", казва режисьорът.
През годините той е получавал отличия от фестивала в Кан, "Златна мечка" на "Берлинале" и много други и за него тези награди от една страна насочват публиката към филмите му и темите в тях, а от друга - са като лампа, която показва човек къде стои и докъде е стигнал.
| "Аз съм един независим кинематографист, който се опитва да разказва истории, да покаже Иран във филм, който е по-малко цензуриран, защото при всички положения цензурата оказва влияние и ограничава", обяснява пред "Дневник" Расулоф. |
В първите филми, които създава, често е използвал метафори и алегории, докато не осъзнава, че по този начин си налага автоцензура, защото се е страхувал. След третия филм и след поредния престой в ареста обаче решава да не го прави. "Реших, че ако използвам метафори, то със сигурност няма да е от страх."
За режисьора свободата е отговорност и необходимост. "Това, което ми дава смисъл да живея, е желанието ми да бъда свободен. Аз имам невероятния шанс да бъда режисьор и киното ми дава тази свобода", казва Мохамад Расулоф и добавя: "Аз избягах от родината си, но тя остана в мен. Няма как", затова ще продължава да разказва истории за Иран и в следващите си филми.
Според него условията в страната му са по-различни от тези преди две години и младите хора допринасят много за тази промяна. "Но няма да има такъв момент в света, в който всичко да бъде идеално навсякъде. Винаги ще има демокрация, но това да бъде запазена тази демокрация е нещо съвсем друго", казва режисьорът.
