Режисьорът Уберто Пазолини за филма си "Завръщането": Омир няма нужда да бъде модернизиран

Италианският режисьор Уберто Пазолини пристигна в България, за да представи последния си филм "Завръщането" по време на 29-ото издание на "София филм фест". Пред камерата в ролите на двама от най-известните герои в световната литература - Омировите Одисей и съпругата му Пенелопа, влизат Ралф Файнс и Жулиет Бинош, които отново си партнират години след наградения с "Оскар" "Английският пациент".
Близо час след прожекцията Пазолини отговаря на въпроси на публиката в Дом на киното и разказа защо не е имал намерение изобщо да застава на режисьорското място. |
"Завръщането" е адаптация, която не следва изцяло епоса на древногръцкия поет, пропускайки божествените намеси и фантастичните същества от гръцката митология. Акцентът е поставен върху самото завръщане на Одисей, прекарал едно десетилетие във война пред стените на Троя и още десет години в премеждия из различни морски територии. Царят на Итака е изтощен, неразпознаваем, но трябва да се изправи срещу миналото си, за да намери сила да спаси семейството си и да спечели обратно изгубената си любов.

Уберто Пазолини заявява, че понякога има проекти, които никога не стават филми, а понякога отнема много време, за да се реализират напълно. Преди 15 години той помолил Ралф Файнс да режисира неговата идея за Одисей и двамата тогава обиколили различни места по Средиземноморието, започвайки от Итака, за да изберат своята снимачна площадка.
Малко след това обаче Файнс решил, че иска да се фокусира върху други неща, а преди три години заявил, че не иска да режисира филма, но би играл Одисей, ако Пазолини го режисира. "И аз казах, че не мога да направя това, правил съм малки филми, но не нещо подобно. Обадихме се на Жулиет. Жулиет каза, че иска да го направи, и снимахме филма", разказва италианският режисьор.

Носителят на "Оскар" Данис Танович: Доброто кино винаги е много лично
Когато от продуцент той изведнъж заема режисьорското място, решава да преработи сценария. "Започнах да вадя елементи - думи, сцени, герои, всякакви неща, които смятах, че не са необходими. И ако можех да го направя отново, бих извадил дори повече", добавя той.
Разказва още, че филмите за война обикновено се превръщат в антивоенни и подготвяйки финалния сценарий, е чел много интервюта на ветерани от войната във Виетнам, дори е заимствал реплики за филма от тях. "Последният диалог между Одисей и Пенелопа, когато Пенелопа казва на Одисей: "Трябва заедно да си спомним и само тогава можем да забравим заедно", идва от съпруга на американски войник от Охайо. И това не беше защото се опитвах да бъда модерен, защото Омир няма нужда да бъде модернизиран, защото той е вечен", заявява Пазолини.

На въпроса дали е обмислял друг край, в който Пенелопа не прощава на Одисей, той отговаря, че се е надявал с финала да подскаже, че прошката никога не е сигурна и отнема много време. "Не бях достатъчно смел, за да да променя края на Омир. Разбира се, взехме редица решения, като винаги започвахме от текста, но след това понякога се отдалечавахме от него."
Режисьорът дава пример с образа на Телемах, сина на Одисей и Пенелопа, който има много трудни взаимоотношения и проблеми с майчината фигура и проблеми заради отсъстващия баща. |
"Но когато среща баща си в творбата на Омир и баща му казва "Аз съм твоят баща", той веднага приема това. Има един стих, в който той се стряска, след което приема и прегръща баща си и от психологическа гледна точка изчезва от останалата част на произведението. Ние решихме да се придържаме към този сложен образ на млад мъж с много психологически проблеми от началото до края", обяснява Пазолини.

Новият филм на Кристофър Нолан ще e по "Одисея" на Омир
Но защо решава да извади от Омировата "Одисея" боговете и в частност Атина? "Защото искахме да разкажем историята от човешката гледна точка. Човешката вина. Искахме действията на всеки да бъдат негова лична отговорност, а не отговорност на боговете, които си играят с тях", казва режисьорът. Според него Одисей е отговорен за това, че не се е върнал, че не казва веднага на Пенелопа: "Аз съм тук, това съм аз". Затова пресъздава свой прочит на вината на Одисей и чувствата, който героят изпитва в различни моменти от историята.
"Можете да направите хиляди филми, вдъхновени от "Одисея". Всъщност Кристофър Нолан също снима филм за Одисей, който вярвам, че покрива целия епос, а не само втората половина. Отправната точка за мен беше в осма книга, когато Одисей се разплаква, чувайки певец да пее песен за Троя, защото не се смята за герой - разказва още Уберто Пазолини. - Моят избор беше да последвам човека, който носи много болка. Етимологията на думата Одисей съдържа "болка" - болката, която дава, болката, която носи в себе си, болката, която носи навсякъде, където отиде."

Във филма Одисей е изгубил усещане за себе си и когато Телемах го пита за първи път "Кой си ти?", той отговаря "Никой". "В този момент Одисей е изгубил представа за себе си. Той не е герой, не е крал, не вярва, че е достатъчно добър, за да бъде баща, и със сигурност не вярва, че е достатъчно добър, за да бъде съпруг. Така той вече не знае кой е", добавя Пазолини и споменава отново вината, която Одесей изпитва.
Затова в самия край, когато Пенелопа го пита "Защо?", той казва: "Не мислех, че можеш да обичаш мъжа, в който се превърнах." |
Жулиет Бинош бързо се съгласила да влезе в ролята на неговата съпруга и отново да си партнира с Ралф Файнс, още повече когато видяла, че Пенелопа в сценария е различна от героинята, която помнела от ученическите си години. Уберто Пазолини обяснява, че от една страна, "Одисей" се разглежда като класически пример за общество, където мъжете решават всичко, а жените са жертви, а от друга, че е точно обратното.

Жулиет Бинош оглавява журито на фестивала в Кан през май
"Защото, ако погледнете текста и действието, кралицата е тази, която решава да чака или да не чака. Това е кралицата, за която трябва да се ожениш, за да станеш крал. И ние се опитахме, без да се отдалечаваме много от действителния текст, защото в него тя плаче много, и ние имаме нейния плач, тя е ядосана, и ние я имаме ядосана, но ние се опитахме да се покажем Пенелопа, която има повече свобода на действие, повече власт, отколкото може би някои от нас помнят", допълва режисьорът.
Той самият се обърна към публиката, за да попита колко хора смятат, че Пенелопа веднага разпознава Одисей във филма, и 90% от тях вдигнаха ръка. Пазолини призна, че това е било заложено още на ниво сценарий и според него Жулиет Бинош е пресъздала този момент перфектно. Но когато показва първия монтиран вариант на тази сцена на негови приятели, те му казват, че това изобщо не се усеща. Затова решава да направи нов монтаж, за да може публиката да види в играта на главните герои "най-важното завръщане".