Воден от стремежа да предаде натрупания опит, както и да запълни липсата на практическото образование в областта на изкуствата и занаятите в България, той решава да създаде съвременна ренесансова bottega - място за обучение и съвместна работа между млади таланти и утвърдени майстори.

Специални гости на събитието бяха дизайнерът Кристиан Лубутен, част от World Monuments Fund, известните френски декоратори Мишел Шариер и Жозеф Ашкар и предприемачът Алън Сангинес-Краус, чийто замък в Ирландия екипът на Делчев са реставрирали. По-късно те се включиха в дискусия на тема "Световният опит в опазването на паметници на културата", за да разкажат повече за тяхната експертиза и опит в реставрирането на паметници на архитектурата.

Борис Делчев е завършил Националната художествена академия "Боз-Ар" в Париж, след което основава студиото "Vrai Faux Design". Със своя международен екип от художници и занаятчии, той реализира редица реставрационни и декоративни проекти в Париж, Ню Йорк, Лондон, а сред клиентите му са имена като Геранд Ермес, Кристиан Лубутен, Тиери Мюглер и Филип Старк.

Прекалено абстрактните учебни програми и недостигът на опитни професионалисти са само част от причините да се роди неговата идея за създаването на място, където млади таланти да учат и да работят рамо до рамо с утвърдени майстори от неговия екип и с водещи експерти от целия свят.

По думите му България е страна с дълги традиции в областта на художествените занаяти, които обаче не винаги успяват да оцеляват сред превратностите на времето, затова за него е важно те да продължат да се развиват. "Само така могат да се открият нови творчески хоризонти и да се задълбочи осмислянето на средата, която обитаваме", добави художникът. За него е важна идеята за равнопоставеност между художника, занаятчията и превръщането на предметите от всекидневието в художествени произведения. Екологичната и социална устойчивост също са сред основните му приоритети.

Делчев показа кадри от училището, което е построено през 1922 г. с усилията на всички жители на селото, за да може децата им да получат образование. То спира да функционира през 1985 г., когато селото започва да се обезлюдява, но от 2021 г., когато успява да го купи, се надява, че то отново ще отвори врати и ще предаде на следващото поколение "необяснимото удоволствие от рисуването, моделирането и правенето на замъци".

В реставрираното училище ще има различни ателиета по живопис, скулптура, керамика, за изработка на макети, за реставрация, библиотека, отделно помещение за съхранение на всички материали, както и универсални помещения за различни уъркшопи, включително и за пърформанс и съвременен танц. "Може би се чудите какво общо има съвременния танц и пърформанса с архаичността на занаятите в нашата визия. Те са свързани, доколкото осмислянето и активното отношение към съвременността някак почти магично и задължително минава през миналото, което е ресурс за въображаемото и убежище за търсещите", заяви Борис Делчев.

По време на дискусията декораторът Мишел Шариер обясни, че възстановяването на исторически места често означава възстановяване на реалности. "Но е важно да знаем как да поддържаме връзка с това, което е било направено преди, с творците, с архитектите, с културите, които, ако след известно време не се направи реставрация, изчезват. Така че аспектът на възстановяването на неща, които са били там преди нас, е уважение и към хората, и към човечеството", добави той.

За декоратора Жозеф Ашкар по-младото поколение е по-чувствително към миналото, към неговото запазване, към запазването на линиите на времето. На въпрос как се е родила любовта му към тази професия, той отговори, че тя се ражда от любовта към красотата, към красивите сгради, красивите скулптури, красивата живопис, но и от любопитството. Именно то е основният двигател в реставрацията.

Дизайнерът Кристиан Лубутен, познат с емблематичните червени подметки на обувките, които създава, от своя страна също разказа, че има специална връзка със занаятите. "Работата ми е предимно занаятчийска, това е първото нещо. Но баща ми беше майстор на мебели, така че работеше с дърво и следователно беше занаятчия. Така че винаги съм бил потопен в тази работа, където детайлите са много важни."

Той обясни, че границата между занаятчиите и художниците трябва да бъде прекрачена, че те са част от една общност. "Каква е разликата между скулптура, чийто художник е неизвестен, и скулптура, която е подписана и е доста красива, точно защото е подписана? Няма такава, това е просто статус", каза дизайнерът.

На финала Борис Делчев отправи своето послание към всички - да се опитат да си представят бъдещето, докато се разхождат из София със следите от отминали епохи по нея, и "как можем да направим нещо, за да гарантираме, че този град ще запази душата си".