Изложба изследва темата за грижата и изцелението през изкуството на шест жени

Изложбата "Грижа и изцеление" е последната част от трилогията, курирана от Галина Димитрова, след "Страх и любов" (2023) и "Срам и вина" (2024), която ще бъде открита този четвъртък, 26 юни, в галерия "Васка Емануилова".
В нея се включват шест жени - артисти от различни държави и културни контексти. Това с Боряна Венциславова (България/Австрия), Виргиния Захариева (България), Ева Тенева-Зайкоф (България), Петя Иванова (България/Германия), Рашел Лабасти (Франция/Белгия) и Селма Селман (Босна и Херцеговина).
Първите четири създават ново произведение специално за експозицията, а другите участват с готови творби, които показват даден аспект на взаимовръзката грижа - изцеление. |
Изложбата насочва фокуса към жената, която носи стигмата на патриархата да бъде основен носител на грижата за децата, семейството и други хора в нужда. Изцелението е другата позиция, в която тя има основна действаща роля. Затова проектът обръща внимание върху това, че тя също има нужда от обгрижване, за да бъде пълноценна за себе си и за общността си личност, посочват от галерията.

"Грижовният" труд в сянка: Проучване разкрива проблемите зад хуманните професии
До 31 август посетителите ще могат да видят видео на Боряна Венциславова, в което тя представя ритуали за освобождаване от патриархалните и културни ограничения, форми на сегрегация, дискриминация и хомофобия. Видеоарт творбата на Виргиния Захариева пък се занимава с трансформиращата сила на смъртта в посока освобождаване и любов към себе си. В изложбата е включено и нейно стихотворение-манифест по темата.

Чрез инсталация Ева Тенева-Зайкоф отдава почит на жените в нейния род, които ѝ служат за пример в "грижата за духа", която се предава през поколенията, а Петя Иванова представя три "емо-екзо" тела и една поема, които изследват лечението като метафора и материална практика за освобождаване. Рашел Лабасти изследва напрежението между привързаност и ограничение, власт и крехкост чрез скулптурната инсталация, докато проектът на Селма Селман показва грижата на детето за родителя и превъзмогването на ограниченията, наложени от специфична етническа и културна общност.