Изложба изследва темата за грижата и изцелението през изкуството на шест жени

Изложба изследва темата за грижата и изцелението през изкуството на шест жени

Селма Селман, Собствена розова стая, 2017-2020, изглед на инсталацията в Röda StenKonsthall (SE)
Селма Селман, Собствена розова стая, 2017-2020, изглед на инсталацията в Röda StenKonsthall (SE)
Изложбата "Грижа и изцеление" е последната част от трилогията, курирана от Галина Димитрова, след "Страх и любов" (2023) и "Срам и вина" (2024), която ще бъде открита този четвъртък, 26 юни, в галерия "Васка Емануилова".
В нея се включват шест жени - артисти от различни държави и културни контексти. Това с Боряна Венциславова (България/Австрия), Виргиния Захариева (България), Ева Тенева-Зайкоф (България), Петя Иванова (България/Германия), Рашел Лабасти (Франция/Белгия) и Селма Селман (Босна и Херцеговина).
Първите четири създават ново произведение специално за експозицията, а другите участват с готови творби, които показват даден аспект на взаимовръзката грижа - изцеление.
Изложбата насочва фокуса към жената, която носи стигмата на патриархата да бъде основен носител на грижата за децата, семейството и други хора в нужда. Изцелението е другата позиция, в която тя има основна действаща роля. Затова проектът обръща внимание върху това, че тя също има нужда от обгрижване, за да бъде пълноценна за себе си и за общността си личност, посочват от галерията.
До 31 август посетителите ще могат да видят видео на Боряна Венциславова, в което тя представя ритуали за освобождаване от патриархалните и културни ограничения, форми на сегрегация, дискриминация и хомофобия. Видеоарт творбата на Виргиния Захариева пък се занимава с трансформиращата сила на смъртта в посока освобождаване и любов към себе си. В изложбата е включено и нейно стихотворение-манифест по темата.
Кадър от видеото "Какво оставям да умре? Какво оставям да живее?" на Виргиния Захариева, 2025
Кадър от видеото "Какво оставям да умре? Какво оставям да живее?" на Виргиния Захариева, 2025
Чрез инсталация Ева Тенева-Зайкоф отдава почит на жените в нейния род, които ѝ служат за пример в "грижата за духа", която се предава през поколенията, а Петя Иванова представя три "емо-екзо" тела и една поема, които изследват лечението като метафора и материална практика за освобождаване. Рашел Лабасти изследва напрежението между привързаност и ограничение, власт и крехкост чрез скулптурната инсталация, докато проектът на Селма Селман показва грижата на детето за родителя и превъзмогването на ограниченията, наложени от специфична етническа и културна общност.