Пътят на режисьора Ина Сотирова минава през различни точки по света, за да я отведе в Ямайка преди десет години, където в момента продължава да живее и работи. "Да, още от малка заминах за Париж покрай баща ми, който беше дипломат, и така потръгна живота ми по света, с междинни спирки в България", разказва пред "Дневник" тя. Живяла е в Англия, след това е учила в Монреал, в Барселона започва кариерата ѝ на фотограф и журналист, а в Ню Йорк завършва магистратура, докато не решава да се премести в Ямайка покрай работата на майка ѝ.

Именно тук започва професионалният ѝ път на режисьор. Преди това фокусът ѝ е бил насочен към фотографията и визуалните истории, но тъй като винаги е обичала да пише, си мечтаела да работи за National Geographic като фотограф и журналист. "По време на магистратурата ми по журналистика осъзнах, че документалното кино е изразното средство, което съчетава тези две мои умения. Така че всъщност, започнах да режисирам, преди да стана преподавател. Никога не си бях представяла, че ще правя анимационно или игрално кино, но когато дойдох в Ямайка, пътят ми пое и в тази посока", обяснява тя.

През първата година се заема с преподавателска дейност в UWI Community Film Project (курс за младежи от гетата), но ненадейно за нея я наемат да преподава писане на сценарии. "До този момент не се бях занимавала нито със сценарии, нито с игрално кино, не бях и преподавала, и се наложи много бързо да наваксам и науча за какво става въпрос. За мое щастие, пред мен се отвориха и други възможности за развитие в тази насока: лаборатории за таланти и проекти като Film Lab Jamaica и JAFTA Propella, в които имах шанса да участвам", казва Ина Сотирова.

Фестивалът прави селекции от карибското и световно кино, посветено на истории за психично здраве и социални проблеми. Фокусът на това издание била травмата, причинена от насилие, а филмът на Сотирова разказва история на младежи, оцелели от военно-полицейска операция в градското гето Тиволи Гардънс. Насочена срещу местен наркобос, акцията през май 2010 г. продължава с дни и завършва с десетки убити цивилни. Случилото се по време на така наречения "Щурм в Тиволи" остава една от най-болезнените и противоречиви страници в съвременната история на острова, добавя тя.

Българката разказва, че е снимала филма в продължение на една година - между 2017 и 2018 г., и когато го гледала по време на фестивала, няколко години по-късно, ѝ подействал много вдъхновяващо. "Това е продукция на UWI Community Film Project, въпросният курс за младежи от гетата, който споменах по-рано. След като завършат 3-месечната програма, "абитуриентите" ни имат възможност да предложат по-амбициозни идеи, които се реализират с активното участие на инструкторите. Именно така се роди "Децата на Тиволи", по предложение на Алън Пауъл, който стана продуцент и един от героите във филма", казва Ина Сотирова. Пауъл е един от преживелите щурма в Тиволи.

Миналата година последният ѝ игрален късометражен филм "Миризливо Манго" (Stinky Mango) спечели наградата за иновативно разказване на истории на същия фестивал. Основната тема в него е емоционалното здраве и влиянието му върху психиката и човешките взаимоотношения, особено при мъжете и момчетата.

Самата тя има син и за нея е изключително важно той да се научи да усеща, разбира и да изразява какво се случва в сърцето и душата му. "Лично аз смятам, че следващото ниво на човешката еволюция се крие именно в емоционалната ни интелигентност, на индивидуално и колективно ниво. Крайно време е да нормализираме чувствата и то съвсем не само при мъжете. Малко хора се чувстват истински комфортно с тъгата, яда или страховете си, на някои и с радостта не им е много лесно, и като цяло модерната цивилизация много ефикасно ни помага да притъпяваме и избягваме емоциите си", коментира режисьорът.

Покрай филма се ражда и дългосрочната инициатива - "Движението Мангова Магия" (Mango Magic Movement), което Ина Сотирова и екипът ѝ в Ямайка стартират тази есен. В продължение на 12 до 18 месеца те ще организират прожекции и дискусии за психичното здраве в училища, работни места и обществени центрове в Ямайка, а после и по други Карибски острови.

Ако трябва да направи паралел между България и Ямайка, би казала, че хората в двете държави си приличат по остарелите патриархални модели на поведение, възпитание и образование. "И по това, че си присветкаме, за да сигнализираме, че има полицаи насреща." Въпреки това би описала ямайците като много топъл и заземен народ, хора, които не бързат, любезни са, уважават се и почти никой не пуши цигари, но марихуаната е социално приета, дори и в професионалното ежедневие.

Живеейки и работейки през годините на толкова различни места, Ина Сотирова казва, че това ѝ е помогнало да опознае света от различни перспективи и е събудило у нея нестихващ интерес към човешките истории, различните култури и езици. "Разви в мен умението да общувам с всякакви хора, един безкрайно широк мироглед и дълбока емпатия. Да не говорим колко много израствам като човек при всяка нова култура, която опознавам и неизбежно усвоявам", заявява още тя.

Връзката ѝ с България обаче продължава да бъде много силна и заедно със сина ѝ Кай се връщат тук всяко лято, както и по празниците през пролетта и зимата. Въпреки че той живее в Ямайка, откакто е навършил 1 година, може да говори, чете и пише на български език. "Родителите ми са там, баба ми и дядо ми също, и искам да бъда с тях колкото се може повече. За постоянно връщане не съм много сигурна, но определено се очертава да прекарвам повече време на родна земя в следващите няколко години", казва Ина Сотирова.

В България е представяла почти всичките си филми, без "Миризливият Манго", който се очаква да има премира този месец и на нея ѝ е интересно как ще бъде възприет от българските зрители. Следващият й филм ще бъде пълнометражен - "Вълшебното Манго" (Mango Magic), и в хода на неговото развитие се е появила и реализирала идеята за късометражния филм. "Отдавана си я култивирам аз тази моя мангова магия - цяла овощна градина отглеждам."

Непознати култури и светове, вътрешните емоционални вселени, духовните връзки между хората, свръхестественото, тези невидими, но съвсем реални нишки между всичко и всички са част от темите и историите, които вълнуват Ина Сотирова. В България намира вдъхновение в тракийските легенди, кукерите и самодивите, в поезията на Блага Димитрова и българската литература.