Сателитни снимки с обезлесени планински площи и сигнали за застроени отводнителни дерета. Това са най-честите жокери за тълкуване на поредното природно бедствие, предимно наводнение, сполетяло населено място в България. А такива не липсват, като най-драстични през последните две години бяха случаите в

няколко карловски села през лятото на 2022 г. и черноморския град Царево в началото на септември.

Често за подобни действия или бездействия, довели до бедствията, като основен предполагаем виновник е сочена местната власт. Преди предстоящите местни избори "Дневник" прави преглед на ключовите дейности за предотвратяване и ограничаване на последиците, които гласоподавателите ще поверят на бъдещите си представители в местната власт Защото когато човек гласува, е редно да си дава сметка и с какви пълномощия и отговорности натоварва своите избранници.

След бедствието в Царево екип на Националният център за геопространствени изследвания и технологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски" на база анализ посочи няколко основни причини за случилото се. Сред тях освен значителните валежи се откроява човешкият фактор, като една от констатациите е за обезлесяване на уязвими участъци във водосборите.

Наскоро публикуван доклад на природозащитната организация WWF констатира, че нерегламентираният дърводобив в България за периода 2018-2022 г. все още е между 1/4 и 1/3 от размера на официално добитата дървесина. Нещо повече, оказва се, че половината от привидно законния дърводобив е извършван при нарушения на законите за горите, околната среда, биологичното разнообразие и защитените територии. По оценки на специалисти нелегалната сеч генерира скрити приходи от над 100 млн. лв. годишно.

Част от този ресурс се отклонява покрай притворените очи и на местната власт.

Според данните на Изпълнителна агенция по горите към края на 2022 г. собственост на общини са 437 923 хектара, или 11.1% от общата площ на горите и горските територии в България. Според официални данни, цитирани от бившия зам.-министър на земеделието Валентин Чамбов (в кабинета "Петков") 158 от 256 общини в страната имат гори. Начините за тяхното стопанисване се решават от общинските съвети, като възможностите са описани в чл.181 на Закона за горите. Вариантите са:

Законът допуска също общините да възлагат стопанската дейност на държавните горски или ловни стопанства или да сключват договори с физически лица и търговци.

Къде и колко да се сече в общинските гори се определя от горскостопански планове, изработвани от фирми, в т.ч. и търговско дружество към Министерство на земеделието и храните. За изработването на плана плаща собственикът, тоест общината.

Следва възлагане на добив и продажба на дървесина, което се прави по наредба към Закона за горите, вместо по Закона за обществените поръчки, където прозрачността и контролът са много по-големи. Така общините провеждат търгове и конкурси с условия, които сами си залагат. Именно тази практика стана причина наскоро министърът на финансите Асен Василев да заяви, че отдаването на горски масиви без процедурата да минава през Закона за обществените поръчки е нарушение на европейските директиви. Практиката не бе засегната от гласуването на промените в закона, въпреки настояването на Василев и финансовото министерство, което предложи такова изменение.

Това означава, че и следващата местна власт, която българските граждани ще изберат на 29 октомври, ще продължи да действа по същите правила.

Парадоксално, но контролът и по изготвянето, и по провеждането на процедурите за добив и продажба на дървесина е възложен на самите възложители, тоест на кметовете.

След като сечта е възложена, единствената структура, която следи дали тя е в разрешения размер, е Изпълнителна агенция по горите, която е звено от структурата на Министерството на земеделието и храните.

Въпреки всичко изброено, според експерти, с които "Дневник" разговаря, по-същественият проблем за обезлесяването е сечта на горите в земеделски земи. Площта им е над 300 000 хектара, т. е. около 10% от всички гори в България. Сечта в тях се разрешава от общините. Те издават разрешителни за ползване в земеделски земи по Закона за опазване на селскостопанското имущество и за тях Законът за горите не е приложим. На 2 февруари тази година бившият депутат от "Продължаваме промяната" Александър Дунчев, който е и бивш шеф на Изпълнителна агенция по горите съобщи, че това е една от най-големите схеми за незаконно изсичане на българските гори, прикривана 10 г. като "почистване на общински пасища".

Дава и два примера - в община Антоново на ДПС през 2022 г. чрез тези схеми са добити над 70 000 куб. м (т.е. 1 % от целия дърводобив в държавата), а във втората по сечи община Угърчин на ГЕРБ са добити близо 20 000 куб. м. Тези твърдения, направени преди осем месеца, не са опровергани от никого досега.

Отделно минава темата за връзката между дървата за огрев и изборите, доколкото контролът на достъпа до евтино гориво за отопление се смята за предизборен коз в ръцете на този, в чиито ръце е. Например, ДПС наскоро беше бламирана в парламента след като предложи увеличение на обемите, които физически лица могат да купуват на преференциални цени. Мотивът беше добруването на хората, а подозренията на опонентите, че преди местните избори се търси популистки ефект.

В горскостопанските планове освен определяне на сечи се залагат и противоерозионни мероприятия, като залесяване и укрепване на водосбори, изграждане и ремонт на противоерозионни съоръжения. Според работещи в системата за разлика от държавните в общинските планове такива дейности почти не се залагат и съответно общините не ги извършват. Държавата от своя страна пък не следи за състоянието на противоерозионните съоръжения общинска или частна собственост.

Експерти от сектора заявиха пред "Дневник", че друг проблем, който общините създават, е да издават разрешения за прокарването на горски пътища от машините, добиващи дърва. Основната причина е, че напоследък дърводобивът се осъществява механизирано и не се използват щадящи методи като въжени линии и животинска сила, като една от основните причини е липсата на работна ръка. Така, при поройни дъждове по тези пътища в по-високите части на планините се образуват своеобразни реки, които няма какво да възпрепятства да стигат до населените места и да нанасят поражения.

Такива кадри - с мрежа черни пътища, довеждащи до сечище в Странджа, показа след наводнението в Царево репортаж на БНТ.

Когато голямото количество вода стигне от планината до урбанизираната територия, среща резултата от друг дефект - застроени дерета.

След трагедията в Царево местният общински съветник Емил Пейчев заяви, че причината е засипани със земна маса дерета, които са превърнати в урегулирани поземлени имоти за строителство. Сходна беше ситуацията и във варненския квартал Аспарухово, в който при наводнение през 2014 г. загинаха 13 души. Експертизата на прокуратурата по този случай показа, че сред основните причини за него е било застрояването на западния охранителен канал в ромската махала над квартала. Съдът обаче реши, че трагедията е причинена от природната стихия.

Законни изглеждат и нещата в Царево, доколкото деретата попадат в регулациите на Закона за водите, но след като се засипят и влязат в регулация, забраните за строителство в тях спират да важат.

Експерти, с които "Дневник" разговаря, посочиха, че и прочистването на речните корита, дори да се извършва, от общините, много често дава обратен ефект, ако не се върши по правилата. Понякога се отсичат големи дървета, които със своите корени укрепват и държат бреговете, а на тяхно място впоследствие се появява предимно храстова растителност, която именно препречва пътя на водата.

Когато стане дума за бедствия, другата проблемна тема е състоянието на язовирите заради потенциалното преливане или изтичане, което носят много обилните дъждове.

На 6 февруари 2012 г. двуметрова вълна от язовир, чиято стена не успя да удържи на валежите, заля харманлийското село Бисер, девет души загинаха, а 150 къщи бяха потопени във вода. За нарушена цялост на стена на язовир властите съобщиха и след пороя в Царево, макар това да не доведе до преки последствия.

По данни на националното сдружение на общините от всички регистрирани в България над 6 800 язовира общински са 4 962, или над 72% от общия брой.

Заради слабия или никакъв контрол и масовите оплаквания от недостиг на средства, през 2019 г. държавата пое нов курс в управлението на язовирите, като даде срок на общините да обявят кои язовири желаят да прехвърлят за управление на централната власт. Тогава "Капитал" съобщи, че голяма част от язовирите в страната са в лошо и опасно състояние, проблемите са основно при общинските, тъй като местните власти нямат нито капацитет, нито финансиране, за да ги поддържат. По данни на сдружението на общините интерес към прехвърляне са проявили 119 общини за над половината - около 2700 язовира, но законови пречки спират процеса.

Следва ново изменение на Закона за водите, прието от Народното събрание през 2019 г., което дава възможност да започне прехвърлянето на язовирите от общините на държавата. В крайна сметка сдружението на общините обобщава, че законовите промени не са довели до очакваните резултати.

То информира, че близо 90% от общинските язовири са малки и преобладаващо със земно-насипни стени, строени 50-те, 60-те и 70-те години на 20-ти век, със селскостопанско предназначение - напояване на ниви, водопой на животни и т.н.

Добавя, че след промените в Закона за водите през 2015 г., когато са въведени високи изисквания за собствениците спрямо експлоатацията на язовирите, за общините се оказа непосилна тежест изпълнението на тези нови отговорности, както в кадрово отношение, така и най-вече във финансов аспект.