Контейнеровози могат да задръстят пристанище Варна-запад само след лед броени месеци. До необичайната гледка може да се стигне заради недоизяснени текстове на Наредба 47 на Министерство на земеделието и горите (МЗГ) за изискванията към граничния ветеринарен контрол. Критериите, които трябва да влязат в сила от 1 октомври, предвиждат в България да бъдат изградени 8 гранични инспекционни ветеринарни пункта (ГИВП), като само два от тях ще бъдат на море - в Бургас и на пристанище Варна-запад.

Без да бъде отчетен фактът, че основната част от вноса и износа на стоки у нас - както и навсякъде другаде по света се извършва по море. Според калкулацията всеки от двата морски ГИВП струва по 1 469 272 евро.

Аргументът за отпадането на Варна-изток от списъка на пунктовете е повече от прозаичен. "При предварителното проучване за разполагането на пунктовете беше установено, че има идея Варна-изток да бъде преместен, заяви за "Морски дневник" зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев.

Идеята обаче съществува от повече от 20 години. До момента за реализацията й не е направено нищо, а генералният план, който залага пристанището да бъде преместено, все още не е получил категорично одобрение. Факт, който волно или неволно екипът на МЗГ е пропуснал да отбележи. По думите на Пейчев обаче бизнесът реагира твърде късно, а броят и имената на новите ГИВП са били обявени още преди около 3 години.

На практика заради предстоящите да влязат в сила европейски изисквания за граничния ветеринарен контрол от началото на 2007 г. на Варна-изток вече няма да може да се разтоварват нито хладилни контейнери, нито такива, които превозват стоки, подлежащи на ветеринарен контрол. В графата влизат храни, напитки, животински субпродукти, суровини за хранително-вкусовата промишленост и много др.

"Казусът е много сериозен. Затова от пристанище Варна очакват спешно предложение за разрешаване на казуса. Имаме готовност да предложим и помещение и оборудване за изграждането на инспекционен център (т.нар. check-point) под шапката на изграждащия се ГИВП на Варна-запад. Подобна възможност е заложена и в наредбата на граничния ветеринарен контрол. По идентичен начин е решен въпросът и в останалите европейски пристанища. В Ротердам, където има едва 18 ГИВП, на нито един от терминалите няма проблем да се обработват товари, подлежащи на ветеринарен контрол", посочва директорът на пристанището Данаил Папазов. Отговор на предложението обаче няма. Без реакция е оставена и втората оферта - още от момента на пристигане на контейнеровозите на Варна-изток контейнерите да се разтоварват на платформи и да се превозват до Варна-запад.

В замяна на това от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) са категорични, че контейнеровозите трябва да бъдат пренасочени. Какво от това, че на Варна-запад няма достатъчен капацитет да поеме трафика и разпределението на линиите в двете пристанища цели да се избяга задръстването и корабите да се обслужват максимално бързо? Надали и някои в НВМС и МЗГ си е направил сметката какъв ще бъде ефектът от достойната за перото на Кафка маневра. Накратко - загуба на товари, загуба на приходи, увеличение на навлата, а оттам и на цените на храните и реалната опасност някои от най-големите контейнерни оператори в света да зачеркнат Варна от линиите си. Риторичен остава въпросът дали някои от държавните институции се е замислила и над факта, че няма ли товари - няма пристанище и няма и чиновници.

В момента контейнерните линии, които посещават само пристанище Варна-изток, са четири. Сред тях са MSC - вторият по големина контейнерен оператор в света, "Булкон" на все още държавното Параходство БМФ, израелският оператор ZIM, Senator lines и германската Hapag Lloyd, която е в Top 10 на контейнерните превози. Те формират над 30 на сто от контейнерния трафик в пристанище Варна.

В отговор на радикалните ветеринарни мерки, които ограничават заложения от Европейския съюз принцип за "свободно движение на стоките и товарите", част от засегнатите представители на контейнерните оператори подходиха също толкова радикално. И вече спряха контейнерите за Варна.

----------

Вече уведомихме принципала си да не товарят контейнери за Варна-изток. На практика спираме хладилните контейнери за Варна. Ще ги пренасочим към Бургас, тъй като ZIM разтоварва и там. За нас проблем в случая няма. Проблемът ще бъде за вносителите, които ще трябва да ходят по-далеч, за да си получат стоката и това може да я оскъпи.

Годишният ни обем контейнери е около 3 хиляди. От тях хладилните и останалите, в които се транспортират стоки, подлежащи на ветеринарен контрол, е около 600.

Проблемът обаче не е само при внос на такива стоки, а и при износ. Например - на сирене, което от България се изнася в огромни количества за САЩ, Австралия, Европа и което също подлежи на ветеринарен контрол.

За разтоварването и обработката само на един-единствен хладилен контейнер ние плащаме на "Пристанище Варна" между 150 и 180 долара. Тези приходи вече няма да постъпват в порта и той ще губи от това.

На практика се създава пречка пред свободното движение на товарите. От пристанището имат готовност да осигурят и помещение и устройства за някаква точка на проверка. Трябва само ветеринарите да одобрят организацията и да оборудват пункта с персонал.

Контейнерните линии са разпределени между Варна-изток и Варна-запад, за да няма задръствания. Hapag-Lloyd, който е в топ 10 на контейнерните оператори в света, годишно превозва по около 5300 контейнера и корабите посещават само Варна-изток. Само хладилните контейнери, които се внасят, са около 600. Загубата за нас като агенти от това, че след влизането в сила на наредбата за граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Варна-изток няма да могат да се приемат контейнери със стоки, подлежащи на ветеринарен контрол, е между 50 и 60 хил. евро. Отделно само от таксите, които няма да бъдат платени на пристанището, то ще загуби около 80 хил. евро.

Ефектът от евентуалното пренасочването на контейнеровозите към пристанище Варна-запад - което не е изчислено да поема подобен трафик, ще означава задръстване с кораби, фидерите ще започнат да протестират, ще се увеличат навлата, това ще увеличи цените и в крайна сметка ще загубят обикновените потребители.

Няма ли товари, няма пристанище. Не е възможно Варна-запад да поеме всички контейнерни линии и те да се прехвърлят там. Няма достатъчен капацитет.

Фаворизират се обаче не само едни контейнерни линии пред други, но и едни контейнерни терминали за сметка на други. A предстои скорошното изграждане на още редица контейнерни терминали, включително този с капацитет 500 хил. TEU на брега на Варненското езеро.

Най-разумното решение е транспортирането на контейнерите от Варна-изток до Варна-запад да става по суша като вътрешноведомствен транспорт с технически средства и организация на самото пристанище. Реално възможностите за решаване на казуса са две: да се построи пункт на Варна-изток или контейнерите да се разтоварват от корабите директно върху платформи, с които да се извозват без спиране до Варна-запад. Има и трети вариант - контейнерите да се транспортират от кораба, акостирал във Варна-изток, с баржи до Варна-запад. От икономическа гледна точка обаче той е неоправдан.

-------

Становището на Агенция "Митници" по казуса гласи, че от наша страна няма проблем контейнерите да пристигат на Варна-изток и посредством камиони да бъдат транзитирани до Варна-запад или да бъде изграден чек-пойнт (временно приемателно депо). Топката обаче е във Националната ветеринарномедицинска служба, тъй като изграждането на пункт е в нейните компетенции. Ако бъде направено депо, в него обаче ще трябва да има и наши служители. Те ще оформят документите по транзита и ще извършват обичайния митнически контрол.

Министерството няма нищо против изграждането на нови пунктове, но в такъв случай финансирането им трябва да бъде поето от бизнеса. То е в рамките на 3 млн. лв.

Преди да се стигне до строителството на гранични ветеринарни пунктове, имаше предварително проучване и стана ясно, че Варна-изток няма да го бъде дълго време и предстои пристанището да се премести. Къде и колко ще са пунктовете беше обявено още преди 2-3, ако не и повече години и никой не реагира, не дойде да попита защо на това, а не на друго място. Как тогава бизнесът не се сети, че е нужен пункт на Варна-изток? При мен няма нито едно писмо от спедитор или агент, че съществува такъв проблем. На практика аз лично научих за това от медиите. Изграждането на повечето пунктове започна през май, но дори и тогава нямаше реакция.

Пунктът на Варна-запад ще бъде готов на 1 септември. След няколко дни, на 25 август, ще бъде доставен инсенераторът за него. Това ще бъде първият готов пункт у нас след този на Капитан Андреево, който беше пилотен и работи от края на миналата година.

Следващата седмица вероятно ще пуснем информация до всички фирми да се пренасочат към Варна-запад като дестинация. Ако са на Варна-изток, контейнерите ще се претоварват на контейнеровози и ще се извозват до Варна-запад. Няма да изграждаме чекпойнт на Варна-изток, защото с ЕС са договорени 8 ветеринарни пункта на границите.

Не мога да кажа защо Варна-изток не е определен за изграждане на пункт, дали е говорено преди това с ръководството на пристанището и дали е правено някакво предварително проучване за разполагането на пунктовете. Аз съм директор едва от една година.

Изграждането на пункта на Варна-запад струва 1 469 272 евро. Със заповед на министъра на земеделието през 2003 г. е сформирана междуведомствена работна група, която имаше за задача да избере местата на всички ветеринарни пунктове по границите. Аргументите да бъде предпочетено пристанище Варна-запад са два:

1. Работната група е установила, че на Варна-изток тогава няма свободна площадка за изграждането на пункт.

2. За Варна-изток има идея да се трансформира в яхтено и пасажерско пристанище, което означава, че в един бъдещ период ще бъде спряно разтоварването на каквито й да било контейнери.

Местата за изграждане на пунктовете са съгласувани с главна дирекция САНКО (тя се занимава с ветеринарните дейности) на Европейската комисия и са одобрени от нея.