Кооперативният пазар във Варна е на път да се превърне в арена на горещ социален сблъсък. Поводът е подготвяният от три години проект за модернизация, който преди броени дни получи подкрепата на програма САПАРД. Цялата стойност на проекта е 12 млн. лв., от които програмата се ангажира да възстанови 50 процента. Предвижда се инвестицията да се възвърне за не повече от пет години. Ръководството на общинската фирма "Пазари" ООД подписа договор с агенцията по програмата с уговорката, че останалите средства ще са осигурени с банков кредит. Избор на финансираща банка ще е едно от най-важните решения, които Общинският съвет предстои да гласува на първото заседание след лятната ваканция. Срещу тази схема обаче скочиха представители на граждански сдружения, които обединяват Съюза на пазарните търговци, Съюза на предприемачите и още ред браншови обединения. Членовете им твърдят, че банката негласно е определена далеч преди конкурсната процедура. Зад това подозират механизъм за източване на общинското дружество, което не би се справило с тежестта на дълга.

Търговците от години тръбят, че всяка нова реконструкция посяга на хляба им. Особено ако ги карат насила и без повод да плащат за поредната подмяна на едни бараки с други. И когато съпротивата им изглеждаше сломена пред старта на новия проект, стегнаха редици и отново готвят протести. До края на следващата седмица те ще проведат общо събрание, на което ще маркират по-нататъшните форми на отпор. От сега е ясно, че не се надяват в новото модернизирано тържище да има място за всички. Подозират, че там ще се осигури работа за търговци на едро и на посредници. Не вярват да се намери нова транспортна схема, по която тирове със стока да стигат до пазара, без да затруднят движението в централната част на града. И пророкуват, че амортизираната градска канализация наоколо няма да е в състояние да понесе предстоящото натоварване.

От общинската фирма, стопанисваща пазарите на града, се оказаха твърде пестеливи на подробности и неподготвени за социален диалог. Първо управителят Милко Тодоров излезе в отпуск, после заместникът му Дараджов не получи благословия да разговаря с медиите.

Странното е, че в спора до този момент не остава място за гледната точка на потребителя, макар и двете страни да мерят аргументите си с растящите потребности и повишаващите се изисквания. А клиентите с погнуса газят в локви край сергиите, недоумяват много ли струва да са боядисани и чисти. Никога не са сигурни, че кантарът показва точното тегло. Напразно се озъртат за адекватност между качество и цени. Хората са се отказали да търсят обяснение как под табелка "производител" стоят цитруси например. И защо въпреки изобилието няма конкуренция нито между стоките, нито в цените. Защото отговорът е очевиден и за неспециалисти. Само на два километра е т.нар. зеленчукова борса в складовете на бившия "Булгарплод". В съседните улички търговци предлагат свежа стока и пакетирани продукти направо от рампите на камионите. По гаражи и тротоари варненци пазаруват с колите и мятат направо в багажника. От опит знаят, че по пътя до сергията на който и да е пазар във Варна тази стока добавя до 30 процента към цената си. Затова истинският въпрос е не дали на Варна й трябва стоково тържище по европейски модел. Нито дори дали мястото му е в центъра на града. А дали то ще предложи на варненци цивилизована обстановка, подобаващо качество и прилични цени.

Още не е късно да се защитим

Проектът може да е гениален, но той няма да върши работа нито на потребителите, нито на търговците. За продавачи място тук няма да остане. Ще е лъскава борса на едро. Тук ще се стоварва стоката от тировете, ще се сортира, пакетира и предлага в специални търговски зали. Разбира се, цената на тази обработка ще се заплаща от потребителя. Защо тогава залъгват и хората, и нас, че пазарът си остава и ще е по-хубав и удобен. Не стоят така нещата. Но като им издърпат масата или сергията, ще се усетят, че им взимат хляба. Тогава обаче ще бъде късно да се защитят. 2680 са търговците на пазара сега, със семействата си това са 8000 души. Масите за зеленчуци са около 200, половината от тях са на производители. Тук са разположени още и 430 павилиона. Сега, до броени дни, трябва да съберем на общо събрание всички, независимо кой е член на съюза и кой не е. Трябва да решим към прокуратурата ли да се обърнем, дали да търсим диалог с местната власт, или направо да излезем на протести пред общината.

Един от секторите на новия комплекс ще е за риба и рибни продукти. Предвижда се стоката да се чисти тук, да се сортира, да се пакетира и предлага в полуобработен пазарен вид. Пита ли се някой как канализацията в района ще понесе този поток. И сега уличните шахти наоколо носят зловонието на риба. Живеещите наоколо се оплакват, че този дъх се носи из домовете им. При това сега имаме просто един голям рибен магазин. Представете си какво ще стане след време, когато прерасне в истинска рибна борса. Като цяло е изключително недалновидно да се планира огромен стокооборот на бързоразвалящи се стоки  и интензивен трафик в центъра.

Освен това проектът влиза в противоречие със Закона за закрила на земеделския производител, където императивно е посочено, че 50 процента от терените на общинските пазари трябва да бъдат предоставени на производители.

Пазарът все повече става арена на лични и корпоративни интереси. От 1999 г. насам съюзът ни води битка срещу опитите да се преобразува дружеството от ЕООД в акционерно. Това е перфектната схема за източване на една фирма и т.нар. усвояване на терените за съвсем други цели. Атакувахме първото преобразуване в акционерно дружество пред Върховния административен съд. Процедурата бе отменена с решение на ВАС през февруари 2002 г. Сега всичко ще се повтори, защото САПАРД партнира само с АД-та. Освен това в специалисти на програмата нееднократно са подчертавали, че САПАРД не финансира пазари за търговия на дребно. Тихомълком заданието е променено и сега се спекулира с уверенията към нас, а документите сочат друго - тържище или борса на едро. На практика Варна остава без градски пазар на дребно.

Негласно вече  се прокрадва името и на банката, която ще отпусне кредита за реконструкцията. И няма да се учудим след време, когато банката сложи ръка на всичко. Съмнявам се “Пазари” да е в състояние да изплаща сумите, само лихвите са над 100 000 лв. месечно.

По-изгодно ми е да наема търговска площ и да назнача продавачи, отколкото да ползвам посредник за пласиране на продукцията. Пробвал съм да продавам на големи търговски вериги. Няма да повторя. Изкупиха ми 20 т домати по 35 ст., тогава по щандовете им килограмът се продаваше по 2.20 лв. Тяхно право е да си определят ценовата политика. На мен обаче ми платиха чак след 5 месеца. Затова мое право е да си търся по пряк път до потребителя и да игнорирам дистрибуторите. Затова, каквато и борса да построят, колкото и модерно да е тържището, ще ида на пазар, на който сам мога да пласирам продукцията си. Друг е въпросът колко от масите, определени за производители, са наистина заети от такива. Никой у нас не отглежда банани и ананаси, но ги продава, а на масата пише “Производител”. Дори и наистина да е такъв, защо цените на стоката му не са по-ниски от тази, която е преминала през цяла верига прекупвачи.

 

-    Блок за производителите на селскостопанска продукция, складови и хладилни помещения

-    Второ тяло за рибна борса

-    Трета сграда за борса за цветя

-    Общата площ да бъде увеличена три пъти и да стигне 17 000 кв.м

-    Открити и закрити  паркинги със 180 места

-    Система за контрол върху качеството на продукцията

Според подписания договор проектът трябва да се реализира до края на 2007 г. При забавяне на процедурите има възможност той да бъде увеличен най-много с още 12 месеца. До 6 месеца в първия етап от проекта трябва да е завършено основното тяло с  50 процента от субсидията.

Светлан Златев, председател на общинската комисия по търговия

Диалогът ще успокои хората

Официалното становище на Общинския съвет подкрепя проекта за реконструкция и модернизация на Колхозния пазар. Проектът, който бе обсъждан нееднократно и в комисиите, и в пленарна зала, предвижда зона, в която производители могат да предлагат продукцията си на цени на дребно. Не допускам, че ръководството на фирмата ще си позволи зад гърба на общинските съветници да промени това в хода на проектирането, нито пък при реализацията. Виждам напрежението по тази тема в хората, които сега си изкарват прехраната с търговия там. Трябва да им се обясни, че работните им места не са застрашени от новия проект. Диалогът ще свали напрежението. Убеден съм в това и съм на разположение на всеки един от тях, ако ме потърсят за разговор. Ръководството на “Пазари” също не трябва да бяга от дискусията.

Централният пазар запада от година на година. Сергиите са отрупани, но и стоките, и цените са едни и същи. Това не е пазар в истинския смисъл на думата. Няма конкуренция. Почти всички просто пренасят  едни щайги от борсите дотук и сменят етикета. За два километра път цената скача с 30 процента. Затова и не пазарувам редовно тук. При ежедневните ми покупки ми стигат кварталните магазини в Трошево. Като дойде време за зимнина, отивам на борсата и от складовете - направо в багажника. Ако не се направи някаква промяна, кооперативният пазар постепенно ще замира. Вижте как предлагат зеленчуци, плодове, риба големите хипермаркети във Варна. Чисто, подредено... Цените са съпоставими, а в някои случаи дори по-ниски от сергиите. Пазарите не промениха поведението си,  когато първите големи магазини от авторитетни вериги стъпиха тук. Но хората бързо свикват с удобствата да не се размотават с торбички от една сергия на друга, вместо да трупат в количката - и на касата. И постепенно се преориентират от т.нар. чаршия към съвременен, удобен магазин.  

По-добре борса, отколкото такава цигания. Поне на скара-бира няма да мирише и чалгата няма да кънти в прозорците ни от сутрин до вечер. Контейнерите за смет препълнени, около тях не можеш да се разминеш от опаковки и кашони. На нас тук само на зарзават ни мирише, ами от другата страна съседите - те са до рибната борса. Не смеят да отворят прозорците си зиме и лете. По-лошо няма накъде.

И да има тежки камиони, които да зареждат обектите, надявам се да са в такава част от денонощието, че да не смущават живота ни. Сега да не мислите, че ни е спокойно. Пак бръмчат камиони, по цял ден и от всички страни. Тогава поне ще има една рампа, вероятно ще е обезопасена и ще изолира шума. Щом е по европейски проект, няма как да не е по европейски стандарти. Сега, като погледнете - стандартът е под нивото дори на Ориента.