Живата верига от младежи и екоактивисти на централния варненски плаж символично трябваше да привлече вниманието на обществеността на 31 октомври сутринта към проблема с чистотата на Черно море и крайбрежните зони. Те според Венцислав Николов, директор на Басейновата дирекция в града, са в цветущо състояние. Основен фактор за твърдението му е фактът, че по обобщени данни, на България се падат само 4 на сто от причинителите за замърсяването на морето и екосистемите в него. Причините, уточнява Николов, са в икономическият срив през последните 17 години в страните от бившия социалистически блок и кризата в земеделието, довела до все по-ограниченото използване на пестициди.

На обратното мнение са всички онези, които всеки ден имат пряк досег с морето. Под водата има десетки "нерегламентирани депа" с отпадъци от човешка дейност. В тях може да се открие всичко, твърди един от най-добрите подводни фотографи у нас - Любомир Клисуров. Авторитетно звучат и облечените в числа и факти изследвания на Института по океанология във Варна. Данните сочат, че показателите на морската вода все повече напомнят на онези от годините преди 1989 г., когато за екология се говореше под сурдинка. Тогава голяма част от предприятията у нас изливаха отпадните си води директно в морето, а в цели райони около тях можеха да се открият всички елементи от Менделеевата таблица.

Днес институциите, занимаващи се с екомониторинг на Черно море, продължават да пренебрегват и рядко отчитат като последица от замърсяването изчезващите рибни пасажи от лефер, чернокоп, сафрид и още няколко десетки животински видове. В докладите им рядко присъстват факти, свързани с вихрещото се с небивали темпове законно и незаконно туристическо строителство...

В същото време сухата статистика сочи, че водосборният басейн на Черно море обхваща повече от 82 млн. души. Те живеят в 21 страни, а туристическият поток през летния сезон за цялото крайбрежие обхваща над 40 млн. души... Иначе в Черно море годишно се изхвърлят над 500 млн. куб.м отпадни води. Извън този обем остават баластните води, освободени от хилядите кораби, които преминават Босфора или кръстосват морето. Обобщени данни сочат още, че между 5 и 40 на сто от пробите, взети в шест черноморски държави - България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция, не отговарят на санитарните изисквания за чистотата на морската вода. Много от плажовете са замърсени с твърди битови отпадъци и на практика не се чистят. И още - над 110 хил.т нефт попадат годишно в Черно море, а близо половината от тях се транспортират по река Дунав. Освен това количеството на остатъците от нефт, седименти и биогенни елементи в повечето случаи е сравнимо с това в Средиземно море, което е сред най-замърсените водни басейни в света...

Все факти, които няма как да останат пренебрегнати и за които обществеността се сеща в края на октомври - покрай международния ден на Черно море. Традицията, която е едва 10-годишна, включва хепънинги, изложби, дискусии, а понякога и почистване на макета на Черно море във варненската Морска градина, който по най-красноречив начин илюстрира състоянието на морето.

------------

Нови видове се заселват в Черно море в празните ниши на сниженото биоразнообразие. То бе факт през 80-те и 90-те години на миналия век, когато морето бе буквално в кризисно състояние. Сега заради по-бистрите води слънчевите лъчи проникват на все по-голяма дълбочина и влияят благоприятно на дънната флора. Това не са празни думи, а само част от заключенията на международната морска експедиция на наши и чужди учени, извършена в края на това лято с научноизследователския кораб "Академик". Тогава бяха направени различни изследвания и засечени многобройни параметри. Те сочат, че нивото на кислорода в Черно море е на задоволително ниво. На практика това означава, че в морето се наблюдава някакъв, макар и нестабилен баланс. Разбира се, това не бива да звучи успокоително. Не бива България да е изключение от останалия свят, където се полагат неимоверни усилия, включително и строги санкции, с цел да се намали замърсяването на водните басейни.

Екоравновесието в Черно море бавно, но трайно се стабилизира. Причините са няколко, но основните са икономическият срив в страните от бившия социалистически лагер - от една страна. От друга - кризата в земеделието и използването на по-ограничени количества торове и хербициди в страните на Черноморския регион също допринася за овладяване на биогенното замърсяване на водите с азот и фосфор. Реките Дунав, Дон и Днепър са с най-съществен принос за замърсяването на морската вода. На България обаче се падат едва 4 процента от практиките, които водят до тежки последици за екологичното равновесие на морето. В същото време по поречието на р. Дунав, която е основен замърсител на морето, от години са въведени ефективни екологични норми. В сила е и т.нар. Дунавска програма за ограничаване на замърсяванията. Разбира се, не говорим за аварии като нефтеното замърсяване на Дунав от Прахово в Сърбия през миналия месец. Подобни инциденти са непредсказуеми и трудно предотвратими. Усилията на институциите у нас и на неправителствения сектор са насочени по-скоро към създаването на трайна политика, която да насърчава въвеждането и използването на такива земеделски и индустриални практики, които да щадят биоравновесието на Черно море. Вземете за пример само Варненското и Белославското езеро. Доскоро в тях почти нямаше риба, а в момента разнообразието е много голямо.

Канализационната мрежа на Варна е от смесен тип, тоест предназначена е за отвеждане на битово-фекални и дъждовни води едновременно, затова трябва да има дъждопреливници. При дъжд - когато колекторът не може да приеме цялото количество смесена вода, излишните, вече разредени води да се отвеждат и заустват във водни обекти. Три преливника на градската канализационна мрежа са заустнати в началото на вълнолома във Варна. От него в дъждовно време в Черно море постъпват разредени канални води. Проверките на РИОСВ - Варна, през активния летен сезон на 2006 г. не са установили изтичане на битово-фекални води от преливниците. Само в единия преливник има предпоставка за евентуално преливане в пиковите часове на консумация на вода.

За констатациите по състоянието на преливниците сме информирали областния управител на Варна, като сме предложили община Варна съвместно с "ВиК" ООД, гр. Варна като собственици и експлоатиращи канализационните съоръжения да прецизират възможността за ограничаване преливането на отпадъчни води. Това може да стане чрез повдигане на преливните ръбове или други технически решения.

------------

Когато се потопя във водата, аз виждам повече планктон. Това означава, че има хранителна база за него - достатъчни са и влизащите в морето нитратни съединения от наторяването. Спомнете си само цъфтежа на планктона последното лято и масовия мор на дънна риба заради липсата на кислород. Това не говори за чистота. Виждал съм десетки нерегламентирани депа в морето, където се събират всякакви боклуци. На тези места се събира всичко, което вълните са отмъкнали от плажната ивица, особено пластмасови бутилки и отпадъци. А хората продължават да изхвърлят по плажа и във водата каквото им падне. Единици си правят сметка, че това не е бездънна помийна яма. Гигантското строителство по крайбрежието също има немалък дял в замърсяването. Само в района на Синеморец има няколко огромни хотела, които разчитат на една мижава пречиствателна станция, и затова реално изхвърлят повечето отпадъци във водата. На устието на Арапя има огромно водно сметище от изхвърлени от човешката цивилизация боклуци... В общи линии отношението на хората към морето винаги дава своето отражение. Заради развитието на планктона и кислородния глад - а все пак Черно море е безкислородно след първите 100-200 метра, все по-рядко могат да се видят лавраци, лефери, платерини. Намаляват карагьозът и чернокопът. Почти събитие е да се улови сафрид! Да не забравяме, че черноморската скумрия, с която поколения наред са си изкарвали прехраната, вече я няма. Деградацията започна през последните 4-5 години с масовите строежи, възстановяването на земеделието и употребата на пестициди, които дъждовете вкарват в морето.

Лятно време нивата на биогенните елементи в Черно море се увеличават над три пъти. Същото е положението с нитратите, фосфатите и другите остатъци от човешката дейност. При норма от 50 микрограма на литър количеството е над 150 и причината за това е единствено човешкият фактор. В рамките на сезона населението на всеки от черноморските градове и селища скача между 2 и 5 пъти. В същото време капацитетът на пречиствателните станции е нараснал едва 20 процента. Бурното строителство рязко намали и зелените площи. Тези неща няма как да не повлияят на екосистемата. Изследванията на Института по океанология показват, че в последните години екообстановката в Черно море се влошава. Но освен човека влияние имат и измененията в климата. Измирането на дребната риба дава основание да се предполага, че нивата на замърсеност ни връщат към периода на 80-те години на миналия век, когато Черно море беше най-замърсено.

Макар, че специалистите твърдят, че има подобрение в чистотата на водата и отново са се появили някои видове риби и дори морските кончета, които живеят в относително чиста морска среда, аз лично се съмнявам че морето е станало по-чисто. Разглеждането само на биологичния показател е много опростен подход. Във всички курортни селища капацитетът на пречиствателните съоръжения издиша. Това означава, че тези фекални води се изливат някъде. Има замърсявания и по река Дунав. Техните източници може да не са в България, но са факт и всичко това се влива в Черно море. Достатъчно е само да погледнем как туристите си тръгват от плажа и оставят след себе си бутилки, фасове от цигари, семки, храна... За преодоляването на този манталитет трябва още много да се работи.