Един от слоганите, с които преди няколко години страната ни се рекламираше като туристическа дестинация в чужбина, лаконично гласеше: Discover Bulgaria! (Открий България!). Няколко години по-късно обаче слоганът се оказа лайтмотив в изготвянето на т.нар. "Стратегически насоки за развитие на българския туризъм". Те от своя страна могат да бъдат обобщени в слогана "Страна на чудесата". Насоките са част от проекта "Техническа помощ за българската Държавна агенция по туризъм (ДАТ)", който е финансиран от програма PHARE на Европейския съюз с 1.2 млн. евро. Документът, в чието изготвяне участват европейски и български експерти, представлява първото що-годе цялостно, макар и още недовършено виждане за развитие на туризма у нас. Според него България трябва да се съсредоточи върху нови туристически продукти, а не само върху морския и зимния туризъм. Основанието за това са природните дадености на страната, твърди ръководителят на екипа експерти Христос Петреас.

"Въпросът дали трябва ли да се разработват качествено нови продукти, които се налагат по-трудно, за сметка на вече утвърдени е дискусионен", казва председателят на Варненската туристическа камара Марин Нешков. Според управителя на хотел "Иберостар" в Златни пясъци Георги Щерев най-важни са индикациите на пазара. "Определящи трябва да са вижданията на бизнеса, а не теоретичните постановки на документите", казва Щерев.

По данни на ДАТ отрасълът "Туризъм" формира над 15 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. "Над 75 на сто от приходите в туризма се падат на масовия морски, рекреативен туризъм", казва Ал-Джибури. В същото време в стратегическата рамка с приоритети на правителството туризмът е упоменат едва четири пъти. В нито едно от изреченията обаче той не е подлог, уточнява експертът в агенцията Кремена Недялкова.

Сумата от всички тези факти навежда на съмнението, че в стратегията за развитие на туризма, представена преди седмица във Варна, има нещо не съвсем стратегическо.

По отношение на областите Варна, Добрич и Бургас стратегията акцентира върху развитието на следните "неусвоени туристически ресурси с потенциал":

- средновековни скални манастири и крепости

- тракийските поселища и могили около Дебелт, Царево, Поморие или нестинарството в Странджа

- геоложкият феномен Белите скали в Бяла

- оползотворяването на лугата и калта от солниците

- туристическото усвояване на минералните извори в Шкорпиловци

- туристическо усвояване на резервата "Камчия" и едноименния курорт, както и туристическите бази в Шабла и Шкорпиловци

- ресурси за приключенски/спортен туризъм

- пристанището в Бяла.

--------------

Целите на стратегическия план за развитие на българския туризъм предвиждат най-вече подобряване и разширяване на туристическото предлагане. За всеки сезон в следващите три години трябва да се развива и популяризира по един специализиран пазар. За 2006/2007 г. - SPA и уелнес, за 2007/2008 г. - културно опознавателен туризъм и за 2008/2009 - природа и екологичен туризъм. Според експертния екип туристическите продукти, които се препоръчват като стратегически за България, са морски/плажен туризъм, ски туризъм, културно-опознавателен, SPA, уелнес и балнеоложки туризъм, природен - екотуризъм, ловен и конгресен туризъм.

Сега България се концентрира около масовия морски туризъм и не оценява другите възможности, които съществуват - планинарство, рафтинг, скално катерене и другите начини за почивка или пътувания, свързани с планината. Важен е фестивалният туризъм, културните, фолклорни или спортни прояви. Затова в България могат да бъдат привличани дори по-малко туристи като брой, но през всички сезони на годината.

България ще развива приоритетно приключенски, голф и SPA туризъм. Акцентът да наблегнем на голфа е фактът, че инвестициите в недвижими имоти покрай строящите се около 10 голф игрища у нас ще се възвърнат в далеч по-краткосрочен период, отколкото инвестициите в яхтен туризъм. Да не говорим, че в този сегмент страната ни изпитва остра конкуренция от повечето околни държави - Гърция, Турция, Хърватия. Там яхтеният туризъм е с дългогодишни традиции. За перспективите пред голфа говори обемът на вложените няколкостотин милиона лева.

Дефинирането на приоритетите пред бранша дава основната рамка, в която той да се развива. Положителното е, че беше направен приличен анализ на ситуацията и бяха сондирани мнения на всички страни - участници в процеса. Факт е, че SWOT анализът е повърхностен, но за това има обективна причина - бойкотът на основната част от бизнеса. Стратегията не е окончателен и затворен документ. Тя спокойно може да провокира бранша, научните среди и бизнеса да направят нещо по-добро, като стъпят на нея. Това, че имаме добре развит морски, макар и масов туризъм, не означава, че не можем да насочим вниманието си и към други видове туризъм. Имаме перфектни условия, които не са позиционирани на пазара. Стратегията е добра платформа за развитие. Оттук насетне ние сме тези, които трябва да покажат как да бъдат направени нещата.

Ловът е изключително скъп спорт, а практикуващите го - много платежоспособни. Ловците не се скъпят, харчат огромни средства и в същото време не са претенциозни. Готови са да плащат само и само да изживеят тръпката от един лов при условията, които България предлага за отстрел на дребен и едър дивеч. Годишно по крайбрежието ловуват над 500 чужденци - италианци, германци, португалци, гърци, французи. Условия за лов има в стопанството "Шерба", районите около Провадия, с. Долище, с. Манастир, яз. Цонево, Шабла, Дуранкулак, Каварна, Българево, цялата Странджа, Балчик, Батова, Ген. Тошево. По оценки на експерти от Ловно-рибарския съюз ловният туризъм у нас може да генерира годишен оборот от около 50 млн. евро. Сега той е десетки пъти по-малко. Ние имаме ресурсите, опита... единственото, което се изисква, е малко повече реклама.

Колкото и крайбрежието да се свързва основно с морски почивки, развиването на приключенски туризъм не е химера. Имаме доста добри условия за подобен туризъм. Няколко фирми вече са усетили нишата и организират приключенски игри - с отбори, карти, търсене на съкровища и преодоляване на препятствия... Такива неща се правят по поречието на р. Камчия, Емона, между селата Бродилово и Кости в Странджа. В Камен бряг и Тюленово и района на "Чудните скали" до яз. "Цонево" има перфектни условия за скално катерене, и то в съчетание с вода. Около р. Велека и Резовска би могло да се организира рафтинг. Дори и сега предимно големи фирми организират т.нар. тим билдинг мероприятия за сплотяване или опознаване на персонала си чрез подобни приключенски игри.

--------------

Начинът, по който се тръгна към разработката на стратегия за развитие на туризма и приоритетите в нея, беше обиден. Затова и браншът мълча. За пореден път беше направен опит да се направи нещо на чужд гръб. Разработката беше финансирана с 1.2 млн. евро европейски пари, от които нито цент не получи човек, който се занимава с туризъм и който е запознат със ситуацията. Ако това беше работа на студент, тя определено нямаше да му се признае. Това говори само по себе си за качеството на свършената работа.

Велотуровете са само допълнителна атракция към вече установен туристически продукт, а не отделна пазарна ниша. За развитие на подобен продукт са нужни инфраструктура, разработени и публикувани маршрути, велокарти, маркировка, инструктори... Иначе велотурове за разглеждане на забележителности могат да се направят навсякъде по морето. Маунтинбайк - в районите на Златни пясъци и около Обзор - Слънчев бряг. В Западна Европа има хотели, хижи и места за настаняване, където можеш да получиш стикер Velofriends и препоръки за подобен туризъм в даден район. След това можеш да публикуваш тази карта и така велотуризмът се разраства.

Всичко, което мога да кажа, е, че създателите на документа вече на няколко пъти ми се обаждаха и писаха с молба да им предоставя данни и числа. Смешно е хора, които си нямат представа как се работи на този пазар, да правят и изготвят подобен документ.

Балнеологията като сегмент не е толкова добре развита на британския пазар и стратегията трябва да се концентрира за този сегмент върху германския пазар. До момента нашата фирма е довела над 500 хил. туристи в България, а интересът към SPA, уелнес и балнеоложкия туризъм е много малък. Не знам дали, когато е разработвана стратегията, са питани потенциалните клиенти и потребители на продукта. Подобен документ задължително трябва да бъде съпътстван с проучвания по отделните видове пазари. Кой може да каже дали има такива? Стратегията е базирана на продуктов подход. Липсва туристът в нея.

Морският рекреативен туризъм е този, който ще осигурява основните приходи. Другият вид туризъм е основно за колорит. И това е така, защото има изградена леглова база, инфраструктура, спечелено име като дестинация. Нашата клиентела ползват СПА и уелнес процедури в рамките на цялостния пакет за морска почивка. СПА туризмът набира непрекъснато популярност, но това е продукт, който се предлага и в самата Германия, Австрия или Унгария.

Най-големият потенциал за развитие е в морския туризъм, за който ние тази година сме довели над 135 хил. само немски туристи. Интерес към останалите алтернативни форми има, но той е просто за запълване на палитрата от предлагане. Доколкото може да се говори за алтернативни и други форми на туризъм извън морския и зимния (ски), е налице дисбаланс между пожелания и реалност.

В яхтения туризъм средства са влагани още преди 1989 г. Те явно не се отчитат поради простата причина, че не са влезли в последните години. Съществува инфраструктура, която би могла много по-лесно да се реновира и на която да се стъпи, за да се привлекат изключително платежоспособни туристи, каквито са яхтсмените. Ползите от яхтинга не са локални и не се ограничават само в селищата, които имат марини. Световният опит е доказал, че от едно яхтено пристанище печели целият околен бизнес. Инвестициите в яхтения туризъм са дългосрочни, възвращаемостта е бавна, но перспективите пред него са безспорни и огромни.