Броени часове преди присъединяването на страната ни към ЕС в типично български стил бизнесът на новата му външна граница се оказа поставен в ситуацията на предизвестен, очакван, но все пак тотален хаос. "Липсва каквато и да било прозрачност за онова, което предстои да се случи. Все още не сме наясно какво точно е договорила страната ни в преговорната глава "Транспорт". Тя пряко касае дейността ни", казва Свилен Крайчев - председател на управителния съвет (УС) на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА) и управител на компанията "Интермодал". Според него на прага на присъединяването на страната ни към ЕС все още липсва яснота как ще се прилагат разпоредбите на новия закон за ДДС. "Той не прави разграничение между видовете транспорт и е неясен по отношение на корабоплаването", обяснява Крайчев. Дори от Националната агенция за приходите не успяха да ни обяснят дали нашите услуги ще се облагат с данъка от 1 януари или не, твърдят собствениците на големите агентски фирми. Проблемите с изчистването на неяснотите в новия закон за ДДС обаче далеч не са единствените, които притесняват морския бранш у нас в последните дни, преди страната да стане официално член на ЕС. Спорна се оказва и новата тарифа за пристанищните такси. Според нея досегашната стойност на всяка от портовите такси механично се заменя от долари в евро. Изразено в долари, всеки кораб, който посети страната ни след 1 януари, ще плаща с около 30 процента повече. Иначе казано, ако досега е плащал 100 долара, вече ще плаща по 130, тъй като толкова струват 100 евро.

Корабостроенето

"Нямаме все още представа как ще се прилага митническият режим, когато материалите, внесени на "активно усъвършенстване", бъдат вложени в кораби на страни - членки на съюза, или извън него", посочват от КРЗ "Одесос". "Европейският съюз има квоти за внос на листова стомана от Украйна, същата, с която у нас работи корабостроенето. Квотата за целия съюз за 2007 г. е 1 млн. т и тя ще бъде изчерпана много бързо. Можем да се окажем принудени да плащаме мита или по-висока цена за стоманата. Естествено тя ще бъде калкулирана в стойността на корабите, които строим. За внос на оборудване от Япония, договорено преди две години, също може да се окаже, че ще плащаме мита", посочва и председателят на УС на "Булярд корабостроителна индустрия" АД Димитър Желев.

В неуредиците на българската нормативна среда в дните след присъединяването ни към ЕС се налага да работят и обикновените митнически служители.

Защитените марки

"От момента, в който България стане външна граница, ние ще трябва да следим изключително големи количества и разнообразие от стоки със защитени търговски марки. За много от тях нямаме нужната информация", категоричен е Николай Бъчваров, началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване" в Районна митническа дирекция - Варна. В същото време обаче ръководството на Агенция "Митници" демонстрира изключителната готовност за справяне с всички предизвикателства на българското еврочленство.

Рибарите

Спокойни за европейското си бъдеще засега изглеждат само рибарите и контролиращата ги Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Там проблеми поне на пръв поглед изненадващо няма.

Днешната ситуация с бизнеса, изправен пред най-голямото си предизвикателство от петнадесет години насам, смущаващо напомня един друг казус, "стресирал" предприемачите преди девет години. Тогава в сила влезе Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Нормативният акт, обнародван на 5 декември 1997 г., влезе в сила на 1 януари 1998 г. Прилагането и тълкуването на разпоредбите му обаче оставиха седмици наред в пълно неведение боравещия с него бизнес, данъчните служители и дори и администрацията на финансовото министерство.

Дали типично по български и този път ще вървим напред, гледайки все назад, ще стане ясно... след утрешния ден.

Проблемите:

- неясни разпоредби в новия закон за ДДС

- прилагането на електронното деклариране на транзитните товари

- начинът на определяне на новите пристанищни такси

- внедряването на екотакса за предаване на отпадъците от корабите, които посещават нашите пристанища

- дългите гранични контроли

- прилагането от корабостроителните и кораборемонтните фирми на митническия режим "активно усъвършенстване".

------------------

Ще играем по правила, които са непрозрачни

Поне половин дузина са неясните моменти, които настъпват от 1 януари. Първият казус е новият Закон за ДДС и ще има ли данък върху агентските услуги, които по принцип са износна сделка. Не е уточнено как ще се тълкуват подобни услуги в зависимост от това дали те ще бъдат оказвани на кораб от страна - членка на ЕС, и на страна, която не е членка. Направихме семинари с водещи лектори от София, но и самите лектори не могат да кажат. И това дни преди членството ни. Основният проблем е, че законът е неясен по отношение третирането на всички услуги, свързани с корабоплаването. От друга страна, регламентите на ЕС ще се прилагат директно, без да се правят промени в нашето законодателство и нормативи, които досега са уреждани от местни закони. Ние като национална асоциация все още не знаем какво е договорено от правителството в глава "Транспорт", която пряко касае работата ни. Липсва каквато и да била прозрачност и някои от допирните ни точки с митниците като електронното деклариране на износа. Затова се налага да търсим разяснения от колегите си от европейската и световна структура - ECASBA и FONASBA. Приемливите срокове, в които трябваше да са ясни всички промени в нормативно отношение, беше средата на годината, а не последните дни преди 1 януари. Проблемна е и новата тарифа за таксите, където стойността им от долари минава в евро. Това води до увеличение с 25-30 на сто. Проблем предизвикват и районирането при пристанищните такси. Така едно и също пристанище може да попада в два различни района, какъвто е случаят с "МТГ Делфин" или за преминаването на стария канал да се дължи различна такса само защото корабът акостира на "Леспорт", а не на пристанище ПЧМВ.

Да не говорим за граничните контроли, при които за влизане и излизане на един кораб в наше пристанище се губят минимум по 3 часа. По наши изчисления само за корабите, които годишно посещават пристанище Варна, тази загуба на време отговаря на загубата при форсмажорни обстоятелства и е в порядъка на 2.3 млн. долара на година. Толкова богата държава ли сме, че да изпускаме с лека ръка подобни средства?

Николай Бъчваров, началник-отдел "Митническо разузнаване и разследване" в РМД Варна:

Неясен е граничният контрол на интелектуалната собственост

Въпреки че страната ни става външна граница на ЕС, няма яснота дали българските митници ще разполагат с информация в реално време за защита на многократно увеличената база от десетки хиляди търговски марки, които ще трябва да се контролират. Не е ясно също така и дали информацията, която ще получават служителите на Агенция "Митници", ще притежава всички необходими елементи за нейното разпознаване. Много често правопритежателите на интелектуална собственост не предоставят информация за сублицензиантите си, включително и за тези, които могат да оперират с търговските марки или да ги пренасят. Така спестената информация нерядко коства огромни средства на бюджета с цел да бъдат идентифицирани и задържани стоки с неясна търговска марка. Огромен проблем е и съществуващата в нашето законодателство възможност към обектите на защита да могат да се прилагат както административни, така и наказателни разпоредби. По този начин много правопритежатели си спестяват таксите към Агенция "Митници" и подаването на информация за защитени марки по административен път, което би им гарантирало абсолютна защита. За да бъде избегнато заобикалянето на нормативната уредба, е нужно да се разграничи за кои групи обекти на интелектуална собственост ще се прилагат административни и за кои наказателни разпоредби. Нерядко появяващи се в публичното пространство индустриални представители в България се оказват непознати на фирмите производители и това налага митниците директно да контактуват с правопритежателите на марките.

Георги Бонин, управител на "Бон Марин" АД:

Новите пристанищни такси са несправедливи

Най-големият ни проблем е администрацията, която е доста неподготвена. В момента тя е най-слабото място в държавата. Ако само погледнете предложението за новите пристанищни такси, ще видите, че те са крайно несправедливи. В предложения вариант те облагодетелстват едни пазарни субекти за сметка на други. Да не говорим, че парите, които се дават у нас под формата на такси, са по-високи от тези в ЕС. Примерно, ако у нас на 100 единици разход в едно пристанище 50 отиват в държавния бюджет, в Италия числото е 10 пъти по-ниско.

--------------

Не смятам, че след 1 януари 2007 г. ще има отлив на товари. Обратно - ще има увеличение. Очаквам заводите в Девня да увеличат производството си. Всяка година отчитаме нарастване на контейнерния трафик и се надяваме темпът да продължи. Няма да има проблеми след 1 януари и с дейността на граничния инспекционен-ветеринарен пункт, който е само на Варна-запад. Решихме казуса, след като ветеринарните власти видяха как се процедира в съседните страни. Контейнеровозите ще продължат да разтоварват на двете пристанища (Варна-изток и Варна-запад) както досега, но стоките ще се манифестират само на Варна-запад. Не очаквам проблеми и по отношение на заповедта на Министерство на здравеопазването, която предвиждаше определен вид продукти да се разтоварват само на Варна-изток. Там казусът беше, че в документа беше пропуснат идентификационният номер на пристанище Варна-запад. Заради натрупаната инфлация и ръста на горивата обаче ще увеличим размера на таксите за обработка с 8-10 на сто спрямо сегашните стойности.

Във връзка с присъединяването на Република България към ЕС от 1 януари 2007 г. и преминаването към електронно деклариране в Агенция "Митници" са създадени всички необходими предпоставки за преминаване към електронно деклариране на режим транзит. С оглед пълното информиране на търговския сектор за изискванията при електронното деклариране е обезпечен механизъм за регулярно публикуване на информация на интернет страницата на агенцията. Към 17 декември 2006 г. са публикувани 11 документа. На потребителите е предоставен достъп до системата за подаване на митнически документи чрез интернет страницата на агенцията в тестов режим на работа.

Едва след обнародване на Тарифа 5 за таксите, събирани от ДППИ, ще бъде ясно какви средства ще бъдат събирани, включително и екотаксата за сдаване на отпадъци от корабите. Тя иначе влиза в сила от 1 януари 2007 г. След обнародването на тарифата ще подготвим търгове за избор на предприятие, което да събира отпадъците. Търговете ще бъдат общо четири - по два за Варна и за Бургас - за приемане отделно на течни и на твърди отпадъци във всяко от двете пристанища. На практика събирането на екотаксата ще бъде отложено.

Най-вероятно линейните кораби ще бъдат освобождавани от плащането на подобна екотакса, но редът, по който ще става това, трябва да бъде изяснен с други институции. Решението не е само на ДППИ.

Бейхан Хасанов, началник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури във Варна:

Ще има квоти за рибния улов

След присъединяването ни България е задължена да квотира улова на риба. Затова ще направим едно голямо рибарско пристанище във Варна, което ще бъде или в местността Карантината, до входа на канала, или в района на бившето УПМКАП (Управление за поддържане на морските канали, акваторията и пристанищата). Изграждането трябва да започне в началото на годината. Има осигурени средства по линия на общата политика по рибарство на Европейския съюз по т.нар. приоритетна ос 3 за модернизация на рибарските пристанища. Целта е разтоварването на улова да става само на едно място от големите кораби и там да се извършва т.нар. първа продажба на рибата. Само така можем коректно да отчитаме улова и да го квотираме. Така и контролът върху прекупвачите ще бъде по-добър, а самите матрапази ще бъдат облекчени да обикалят настоящите лодкостоянки. За да квотираме улова на малките кораби, които са с дължина до 15 м, ще обособим два рибарски пункта - на кея на кв. Аспарухово и в Южната промишлена зона срещу някогашното "Родопа". И сега там са местата, където най-често пристават рибарските гемии. Рибарите са наясно отдавна и сътресения не се очакват. Проблемът с рибарските пристанища е наболял отдавна.