Единствената в България фирма за преработка на скални миди "Коши 777" изкара на пазара продукция от нова реколта. Сезонът на улов беше открит в средата на май и първата продукция на завода в Казашко е вече в търговската мрежа. Добивът е от района на хижа "Ветеран", южно от Варна. Промишлените граници на акваторията от около 100 дка се променят в зависимост от популацията. "Масивите се самовъзстановяват за около година и половина-две, казва собственикът Иван Иванов.

При добър сезон от април до октомври се добиват около тон миди дневно." По думите му останалият период на годината е непродуктивен. Причината е в студените води и намаляване на планктона, с който се храни черноморската мида. Мекотелото просто минава на икономичен режим и рандеманът рязко пада. При благоприятни условия рандеманът е 1 кг ядки от 8-10 кг миди, в зимните месеци той пада до 14-16 кг, което прави дейността нерентабилна. Освен от собствения си промишлен район фирмата се снабдява със суровина и от варненска ферма на нос Екрене, близо до Албена.

Добивът е дело на два водолазни екипа, които влизат в морето с малки плавателни съдове до 10 БРТ. Обработката на суровината е предимно ръчна. Както при повечето преработватели на морски продукти, процесът не се поддава на механизация. В прякото производство на "Коши 777" работят 22-ма души и още десетина шофьори и технически персонал. Фирмата е разработила своя мониторингова програма, с която следи състоянието на водата в района за промишлен добив. Изследват се проби от суровината и от готовата продукция. Анализите са поверени на акредитирани лаборатории във варненската Районна ветеринарномедицинска служба и в Районната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. "Поне 6 са рутинните проби за един сезон, ако има отклонения и се прилагат предпазни мерки, следват нови и нови, до постигане на отлични параметри, казва Иван Иванов. Прилагането на програмата никак не е евтино, от 150 до 180 лв. струва всеки един анализ, но пък гарантира качествена продукция."

Търговската марка е едноименна с фирмата и е популярна в Северна България и София. "Условие за ефективно производство е тясната специализация, която изисква и специфично оборудване", казва Иванов. С това обяснява защо от първоначалните дейности е отпаднало производството на хайвер и рибни консерви. От друга страна, пазарът обаче изисква по-голям асортимент. Това диктува разработката на веяни, сушени и мариновани рибни продукти. Сред най-ползваните черноморски суровини са паламуд, чернокоп, сафрид и цаца. Фирмата разчита и на вносни риби във времето, когато уловът в наши води е възпрепятстван от лошите метеорологични условия. Така в продуктовата листа се появяват херинга, килка и скумрия. "Рибното производство осигурява и пълна целогодишна заетост на персонала, тъй като специалисти в бранша трудно се създават и още по-трудно се задържат", казва Иванов.

Черупките на черноморската черна мида са добра биологична креда. Заради органичният си произход тя има предимството да се усвоява 4-5 пъти по успешно от животинския организъм, отколкото синтетичната. Въпреки това производителите на смески за птицевъдството у нас предпочитат неорганичния продукт заради по-ниската му цена. Той се влага като компонент с 18-20-процентен дял в хранителните смески. Поради тази причина черупките от миденото производство и от производството на рапани се изгарят във варненския екарисаж.