"Търся продавачка". Бял лист с подобно съобщение беше най-често срещаната "реклама" по витрините на всеки втори магазин това лято във Варна. Доскоро на портала на Корабостроителния завод висеше обява за набиране на корпусници и заварчици за Латвия при месечна заплата от 1500 евро. "Отиваме за пари.

Работата е същата, условията на труд не са по-различни оттук, но се плаща по 5 евро на час. Цените в магазините са същите, оправяме се с езика", изтъква част от мотивите си един от гастарбайтерите. В същото време "Булярд корабостроителна индустрия" търси да наеме 1500 души, необходими и за изпълнението на новите поръчки на "Параходство БМФ". С добавките заплатата в предприятието може да стигне до 1000 2000 лв., казват работници. Във Финландия и Норвегия, където също в момента търсят засилено корабостроители, дават по 10-15 евро на час, заявяват от посреднически агенции. Към тези страни обаче кандидатите са по-малко заради изискването за говорим английски.

Близо половината от фирмите в града изпитват недостиг на квалифицирани кадри според проучване, проведено преди около месец от общината по проект Cityregio ІІ. Дежурното обяснение за недостига за град като Варна е туризмът, който през последните години привлича работна ръка от всички сектори на икономиката. Сезонът обаче свършва, а гладът за кадри продължава. Според специалистите безработицата във Варна е под санитарния минимум - около 2%. Към средата на лятото регистрираните безработни на територията на общините Варна, Аксаково и Белослав са общо 4033 (данните на бюрата по труда са към 31 юли).

За седеммесечието на годината на първичния трудов пазар са обявени общо 5764 работни места. Най-голям е броят на заявките от работодатели в секторите "Преработваща промишленост" и "Хотели и ресторанти". Значително е търсенето на работна сила и от секторите "Строителство", "Търговия, ремонт на автомобили и битова техника" и дори "Образование". Според статистиката най-голям е недостигът на неквалифицирани работници - 61.8% от всички обявени места в бюрата по труда "Приморски" и "Одесос". Като причина за това специалистите изтъкват високото текучество на този вид работна ръка, продиктувано от ниското и нередовно заплащане и недобрите условия на труд.

Около 21% от незаетите позиции са за кадри с работнически професии - шивачки, заварчици, монтажници, корпусници, дърводелци, мебелисти, шофьори, работници по ремонт и поддръжка. Заявяват се по-голям брой сезонни работни места и за администратори, продавач-консултанти, сервитьори, бармани, готвачи, холови и етажни камериерки. Най-малко търсени според обявите в бюрата по труда остават специалистите 17%. Недостигат основно преподаватели по чужди езици, информационни технологии и електроинженери.

 Перманентен глад изпитва и секторът на търговията за отговорници търговска зала, сътрудници в търговски отдели, счетоводители, специалисти продажби и търговия, дистрибутори и др.

Едно от обяснението на специалистите за проблема е първата година от еврочленството ни и отварянето на пазара на труда. Според други тенденцията на масово "изтичане на мозъци" от началото на демокрацията, вече е достигнала пика си. По-доброто заплащане и възможностите за реализация са най-елементарните доводи, изтъквани като причина за проблема. Другите са липсата на средства в икономиката за повишаване на заплащането, ниската производителност на труда, която нарежда България на последно място сред развитите страни по този фактор (според класацията на ООН).

Ако се погледне под повърхността обаче, може да се види и перманентната липса на стратегия за справяне с проблема, и то в редица български правителства, министерства на образованието, национални и общински планове и програми.

Образованието продължава да се развива като самостоятелна единица, откъсната от пазара на труда, а ниските заплати и изтичането на кадри във всички сектори продължават да се оправдават с недобре развитата икономика и последиците от миналото. И докато проблемът продължава да се подценява от държавните и местните власти, вече ставаме свидетели как чуждестранни инвеститори се оттеглят и пренасочват вложенията си именно заради липсата на квалифицирана работна ръка у нас.

---------------

Добрите системи за професионално образование в света са обединени от обстоятелството, че те са насочени да обучават децата в нещо, което да им служи в професионалната им дейност.

За съжаление не във всички професионални гимназии в България това е така. Напротив има паралелки, които обучават специалности, които не се търсят не просто в района, те не се търсят в страната, а имам известни колебания дали се търсят в света. Такива са например телефонните техници на аналогови телефони. Това стои като предизвикателство пред нас.

Не знам каква точно система ще бъде възприета в новия закон за народната просвета. Нашето професионално образование само по себе си не е толкова лошо. Лошото е, че е позагубена връзката между пазара на труда и професионалното образование.

Много трудно ще се справим с липсата на кадри през следващия сезон. Нарастването на капацитета на базата естествено води след себе си и потребност от кадри. А кадрите се отглеждат много по-трудно и много по-дълго време. Действат и отрицателните фактори на пазара конкуренцията на европейския трудов пазар, а и не само той, защото кадрите в туризма са конвертируеми. Младите подготвени кадри, знаещи езици, през лятото бягат.

Проблем е и чисто количественото намаление на хората, които могат да работят в туризма. Тази година за първи път Министерството на образованието и науката се сети, че има такъв проблем, и увеличи държавния прием три пъти, като пет години го държа под санитарния минимум. При 75 души преди тази година е 210.

Има и друг вътрешен фактор, който е важен мотивацията. Според статистиката средното заплащане на труда в туризма е най-ниско. В това няма логика по принцип, защото това е доста жизнен сектор, в който кадрите са висококвалифицирани и в същото време са сезонно заети, т.е. социалният им статус е доста проблемен. При тази схема на туризма и структура на персонала сезонен и целогодишен, много удачно е взаимодействието със студентите и средните училища. Това много дълги години вършеше добра работа, но не и напоследък заради фактори като изтичането навън, ниската мотивация, базирана на ниското заплащане, и количествения недостиг.

Основната причина за недостига е в заплащането и след това в условията, при които се приемат младите кадри. Необходимо е да им се обръща повече внимание, да се напътстват, да се посрещат, да се чувства, че има грижа за тях. Това са двете основни причини, третата е, че не всички, които влизат в средните професионални училища, са мотивирани да започнат работа в туристическия бранш. Може би трябва да се преразгледа по какъв начин да става приемът в тези училища и да се преразгледа схемата за обучение. Трябва да се държи по-добра връзка между бизнеса и подготвящите кадрите.

Условията в днешно време много бързо се променят, много хотели се модернизират, реновира се базата в големите комплекси и това налага постоянна квалификация, за да се поддържа добро нивото на подготовка. Това съответно ще даде отражение и върху качеството на обслужване. Причините са двустранни, но вече доста от работодателите разбраха, че трябва да променят отношението и начина си на работа с кадрите. Не може да се държим високомерно и да не правим разлика между подготвения специалист и взетия от улицата и да има уравниловка на заплащането.

В тази линия трябва да се работи, тъй като и сега се вземат на работа хора, без да имат нужната квалификация. Свидетел съм как в много заведения и хотели се наемат хора без необходимите минимални знания и умения. Как да искаме от тях да се поддържа ниво и да се подобрява качеството на обслужването?! Нашата работа като асоциация е да повишаваме квалификацията и да запознаваме младите с новостите, които навлизат в тази сфера, а работодателите трябва да ни помагат финансово и да предоставят базата си за допълнително обучение с новите машини и съоръжения. Много е важно да има спонсори в обучението. Докато в Европа се обръща голямо внимание на туристическите училища, у нас все още сме на по-ниско ниво. Това трябва да бъде приоритет не само на Министерството на образованието и науката, но и на Държавната агенция по туризъм, на Министерския съвет и т.н.

-----------------

Най-остра за варненския трудов пазар е липсата на кадри за туристическия бизнес. Текучеството в чужбина не е основният проблем. Туристическият бранш се развива с много бързи темпове и кадровите ресурси не достигат, от една страна, като физическа бройка, а от друга - като квалификация, която изисква работодателят. Показателно като число е, че към седеммесечието във Варна имаме регистрирани около 3700 безработни. Това е много беден избор спрямо обявения брой работни места. Тенденцията от няколко години е към бързо застрояване и увеличаване на легловата база и предлаганите услуги.

Това увеличи търсенето на работна ръка. Затова вече се търсят кадри и от други общини. За Варна е характерна също острата нужда от кадри за корабостроенето и кораборемонта. Конкуренцията между работодателите налага да работят за задържането на персонала си, като едно от средствата за това е гъвкава работна заплата и подобряване условията на труд. Изходът от кризата виждам в мобилността на работната ръка. В една пазарна икономика намесата на държавата е много слаба, основният фактор в този процес е работодателят. Оперативната програма за развитие на човешките ресурси също би могла да помогне.

Първото й направление, по което вече набираме проекти, е за повишаване квалификацията на заетите. По него може да кандидатстват както работодатели, така и обучаващи организации.

Липсата на кадри, специално в туризма, се дължи на бурното развитие на туристическата индустрия. Има толкова много нови обекти, нови хотели, много инвестиции. В същото време има отлив на кадри от страната към чужбина. Недостигът не е от тази година, има го почти всеки сезон. Причината като цяло е в средата.

Всеки работодател иска да инвестира средства в квалификация на кадрите си, да има добър екип. Няма работодател, който да не е наясно, че без екип, без човешкия фактор няма успех. Ситуацията в България е такава от една страна, имаме бързо развитие на туризма, а от друга кадрите ни са в чужбина, защото нашият стандарт е по-изостанал. Но се надявам, че лека-полека с времето и с някои мерки от страна на държавата това ще се промени. Разликата между заплатите у нас и в чужбина е голяма, защото и разликата в цените е голяма.

Усеща се, че влязохме в ЕС и доста от младите хора бягат в чужбина. Откриването на повече от 2000 работни места по курортите също е проблем, който доста сериозно се отрази върху пазара на труда във Варна. Най-големият недостиг на кадри е в туризма, производството и търговията на дребно. Това са и най-критичните зони. Те имат проблеми с набирането на ниския персонал, с общи работници. Всички търговски вериги на пазара във Варна СБА, "Пикадили", "Бурлекс", "Практикер", "Мосю Бриколаж" имат проблеми с ниския персонал.

Другият проблем е сивата икономика, от която най-много са ощетени фирмите добри работодатели, които плащат пълни осигуровки и данъци. Те трябва да се конкурират със заплати в размер на 500 - 700 лв. на фирми, основно от туристическия бранш, където няма осигуряване. Тази година е много по-остър проблемът в сравнение с миналата. Безработицата около 2% във Варна е под хигиенния минимум. Част от фирмите вече се принуждават да не правят подбор, а само набор на персонал. Трудът стана дефицитна стока.

Има разминаване между желанията, уменията на кадрите и претенциите на работодателите по отношение на типа работа или на това, което дават като заплата. Не е виновна само едната страна. В момента търсещите работа, а не работодателите определят пазара.

Преди години пазарът на труда беше на работодателя, каквото кажеше той, това ставаше, сега е на кандидата там, където реши да отиде той, го прави. Служителите станаха много по-капризни, което е добре, стига да е с мярка. Много по-информирани са за това кой е добър работодател и кой не.

Това е и предизвикателство за една фирма. Във ВУЗ-овете има какво още да се желае. Академичните ръководства трябва да се срещнат с фирмите, за да може да не произвеждат кадри на конвейер.