Днес 25 семейства от варненското село Тополи си произвеждат тор от градинския боклук в уреди, подобни на 110-литрови бидони. Правят го от края на 2005 г. по проект за домашно компостиране на отпадъци по програма "Матра". Именно те може би първи във Варненско ще разберат смисъла от инвестицията, след като през 2009 г. такса смет започне да се събира според количеството изхвърлен боклук.

На доста от българите е трудно да променят балканското си мислене и да погледнат на сметта като на ценна суровина, а не като на воня, която трябва бързо да изнесат по-далеч от дома си. Ако са преминали младежка възраст обаче, сигурно си спомнят и нещо друго. Имаше един епизод от италианския сериал "Октопод", в който финансовият гений на мафията Тано Кариди определи бизнеса с боклука за по-печеливш дори от наркотиците, хазарта и търговията с жива плът. Бизнес, който се подкрепя безусловно от всяко правителство навсякъде по света.

Съсредоточаването на множество бизнес интереси в тази сфера е една от причините и днес за драмата със софийския боклук. Ако сюжетът се повтори в следващия по-големина град Варна, ще бъде много по-страшно, защото основният отрасъл тук туризмът, не обича да му мирише на мръсно.

Има ли място за паника във Варна? Представителите на местната власт са категорични, че сценарият тук не може да се случи. Оптимизмът им стъпва на факта, че още в края на 2005 г. в града започнаха интензивни обсъждания на технологии за преработка на отпадъци. Броят на представените методи от различни фирми стигна 29. Едва в началото на това лятото обаче беше обявена процедурата за избор на изпълнител. В края на 2007 г. вече има избрана компания и това е спечелилата обществената поръчка "Екоинвест асетс". Договорът с компанията е сключен пет дни преди първия тур на изборите за местна власт и обявен в регистъра на обществените поръчки два дни преди втория. От информацията в регистъра става ясно, че цената, която ще плаща община Варна за тон обработен отпадък, е 65.66 лв. без ДДС. Елементарната аритметика показва, че сумата, която общината трябва да плаща за ценната си отпадъчна суровина, възлиза на близо 9 млн. годишно с ДДС. Цифрата представлява близо 5% от бюджета на Варна за 2007 г. и малко над половината от заложените през тази година средства в план-сметка "Чистота". Числото обаче е и два пъти по-голямо от парите, които през тази година общината е отделила за сметището в с. Въглен, чиято алтернатива се очаква да бъде заводът. Освен всичко друго не е спазено и едно от условията, приети от общинския съвет, за избор на инвеститор фирмата да извършва дейността за своя сметка.

Още тогава на въпрос каква ще е финансовата изгода за фирмата при тези изисквания бившият председател на комисията по благоустройство и комунални дейности Ради Радев отговори: "В цял свят отпадъците са суровина и по-нататъшната им преработка носи съответните продукти, които имат съответната стойност и се предлагат на пазара под формата на електроенергия, пара, горива за промишлеността или суровина за асфалтиране." Година по-късно става ясно, че общината не само се отказа да инвестира в доходоносния бизнес, но и ще плаща, за да се извършва той. Очевидно и в този случай евтиното може да ни излезе по-скъпо.

Ако все още място за паника няма, дали пък остава достатъчно време за действие? От "Екоинвест асетс" обещават да построят предприятието за 24 месеца от датата на подписване на договора. От Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) във Варна са категорични, че при тях не е постъпвало уведомление за "инсталация за преработка на битови отпадъци във Варна". Само задължителната процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), през която трябва да мине проектът, трае между 13 и 17 месеца. Срокът за затварянето на сметището във Въглен обаче изтича точно след година.

 "След декември 2008 г. се преустановява експлоатацията на депото и се пристъпва към неговото закриване и рекултивация", заявяват от екоинспекцията. На 29 юни от община Аксаково е постъпило уведомление за разширението му чрез изграждане на трета клетка. Процедурата обаче не е задвижена, а тя също подлежи на ОВОС. Дори и да бъде осъществено разширението, смятат от РИОСВ, то не променя крайния срок декември 2008 г. Това може да е и датата, след която не само ще има повод за паника, но и всички варненци ще усетят колко солена може да е цената на боклука. > 2

--------------

Методът е най-добър...

Ние сме класирани на първо място в конкурса от компетентна комисия, назначена от община Варна. Процедурата, по която беше избран изпълнител на завода за преработка на твърдите битови отпадъци (ТБО), беше триетапна, като офертите бяха класирани по показателя икономически най-изгодно предложение. Технологията, която фирмата ще прилага при преработката на отпадъците, е в съответствие с изискванията на директива на Съвета на Европейския съюз 1999/31 от 26 април 1999 г.за депата за отпадъци, за намаляване на количеството депонирани биоразградими отпадъци до 35%. Морфологичният състав на варненския боклук е изследван през периода от 24 септември до 2 октомври 2001 г. от фирма "Интергео" - Австрия. Според това изследване биоразградимите отпадъци представляват над 56% от него. Тъй като във Варна е въведена система за разделно сметосъбиране, ние допуснахме, че този процент ще претърпи ръст, и предложихме модулна технология, която може да обезпечи тази промяна в морфологичния състав. Технологията се основава на физико-механични процеси, които не генерират замърсяване на околната среда с прах и вредни емисии. Целият процес на преработка на отпадъците ще се извършва в затворени помещения, а количеството ТБО, които ще се депонират, ще бъде между 5 и 10%. Технологията позволява от биоразградимата фракция на ТБО да се получава полезен продукт биогориво, който може се използва за производство на топло- и електроенергия от горивни инсталации. Технологията се нарича аеробно компостиране. Процесът ще се извършва в тунели и ще трае 14 дни.

Технологията се прилага в почти всички развити страни по света. Заводи, които използват тази технология, са изградени в САЩ, Канада, Ирландия, Шотландия. Избраната от нас технология е една от най-модерните и широко разпространени в света. Компостът, който се получава, след като се преработят биоразградимите отпадъци, може да се използва като гориво за получаване на топло- и електроенергия. За тази цел той трябва да се подложи на допълнителна преработка за подобряване на чистотата и консистенцията му. Предлаганата от нас технология е презентирана пред община Варна през началния етап от процедурата за избор на изпълнител на завода за преработка на ТБО. Заводът за преработка на ТБО ще бъде изграден и пуснат в експлоатация за срок от 24 месеца. Ще преработва не по-малко от 110 хил. тона боклук годишно. Ще бъдат създадени над 40 нови работни места, като ще се привлекат специалисти в областта на инженерните науки и екологията. Инвестициите, които ще бъдат вложени в изграждането му, са 52 млн. лева. Финансирането ще бъде осигурено със собствени и привлечени средства. Към момента интерес към проекта проявяват големи европейски и български банки, като например ЕБВР и Дексиа комуналкредит банк. Информация за цената, която ще заплаща община Варна, не мога да ви предоставя без нейното съгласие и одобрение.

Проектът за изграждане на завод за преработка на битовите отпадъци на Варна предвижда построяването му на модулен принцип, като отделните секции се въвеждат в експлоатация поетапно. Това дава възможност експлоатацията на част от съоръженията да започне по-рано от предварително определения срок, както и да се разширява в годините в зависимост от нуждите на общината. Освен това е гаранция за непрекъснат производствен цикъл, като при нужда от ремонт или профилактика на инсталацията ще се спират отделни модули. Бъдещият завод ще преработва всички видове твърди битови отпадъци с изключение на строителен боклук и дрехи. Остатъчните количества за депониране ще са по-малко от 10 процента. Важно предимство на биотехнологията е възможността да преработва и течни отпадъци като отработени масла, шлака и канални води. Като краен продукт ще се добиват т.нар. биопелети с висока енергийна стойност, които са суровина за ТЕЦ. Това, което ще плащат варненци, ще бъде в рамките на промила. Няма да допуснем да стане това, което се случва в София.

------------------

... Но подходът е сбъркан

Начинът, по който е избран изпълнител за изграждането на завод за преработка на отпадъци във Варна, ми прилича доста на корупционна практика. Поставянето на условие фирмата да притежава терен за подобно съоръжение предопределя победителя. Как така започва да се прави нещо подобно без наличието на предварително на инвестиционно намерение, минало през оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и обществено обсъждане?! Процедурата изисква първо да се направи екологична оценка на възможните сценарии за интегрирано управление на отпадъците. След това от най-добрите екологични варианти да се избере този с най-изгодните икономически показатели. И чак след това се възлагат каквито и да било договори за строителство.

Ситуацията във Варна много прилича на тази в София - работи се на парче, няма идея как да се направи интегриран подход, търсят се лесни решения. Предлаганото аеробно компостиране е предпочитана технология за третиране на органичните отпадъци, но за да има качествен компост, трябва да има много добра система за разделно събиране, която да отделя не само опаковките. От смесен битов отпадък се получава компост с много лошо качество, който може да бъде предложен за изгаряне в циментови пещи и топлоцентрали, но това е изключително вредно и опасно. Изискванията към емисиите от тези заводи са много по-ниски от тези за завод за изгаряне на отпадъци, който е неприемлива от екологична гледна точка технология. В същото време при изгарянето се генерират огромно количество химични съединения, от които под 100 са изучавани, а само около 20 се контролират. За много малка част от тях се прави мониторинг и измервания, което не значи, че количествата, които се емитират, са безопасни.

Всичко около избора на фирма за изграждане на завод за преработка на отпадъци във Варна върви при пълна мъгла. Няма информация. Обществени обсъждания за технологиите имаше, после някаква комисия се събра и реши каква да е технологията при затворени врати. Повече нищо не се изнесе - как и защо е избрана тази фирма и точно тази технология. Гражданите имат право да знаят, защото за преработката на боклука ще се плаща с техните пари. След като е била обявена обществена поръчка, означава, че и сключеният договор трябва да е обществено достояние. Не знам каква технология е избрана. Ако действително е аеробно компостиране, какво ще стане с боите, маслата, батериите, луминесцентните лампи, остатъците от миещи и лекарствени препарати, животинските мазнини, които сега не се разделят и гражданите ги изхвърлят заедно с битовата смет? При наличие на останки от подобни отпадъци не може да се прави аеробно компостиране. Ако технологията е такава, този завод трябва да работи с много чист отпадък и във Варна да бъде въведена много строга система за разделно събиране. В противен случай в завода ще има десетки възможности да се убият микроорганизмите, които разграждат отпадъците до образуването им в компост. Ако влязат опасни отпадъци, няма да може да бъде използван дори компостът. Ако той бъде негоден и бъде хвърлен на сметището, какъв ще бъде смисълът от изграждането на завода? Дори и да бъде изгарян подобен продукт, пак ще се отделя силно отровен газ. И ако наистина бъде изгарян, защо ни е първо да го правим на компост, след като има технологии, които горят директно отпадъка? Отделен въпрос е, че при аеробното компостиране се отделя въглероден двуокис, който е един от най-големите причинители на глобалното затопляне.

Нито технологията, нито цената ми е известна. До мен не е достигала никаква информация. Избраната фирма беше една от тези, които предложиха разумна технология на първоначалната фаза при представянето на различните компании, но не знам дали е останала същата до момента на сключване на договора. При определянето на условията за търга трябваше да се вземе под внимание концепцията, която предложихме за справяне с различните потоци от отпадъци. В същото време основното условие, което беше поставено пред фирмата, беше да осигурят площадка за завода. На Варна й е необходима технология, която да се справя с всички потоци от отпадъци, а не само с един от тях. Ако избраната технология е аеробно компостиране, това означава, че ще се преработват само биоразградимите отпадъци. Какво ще правим тогава с промишлените? Например с отработените корабни масла. Ако градът е с огромни зелени площи (а той не е), нормално е да се насочим към компостирането.