Часът наближава осем сутринта. Циганин с велосипед предлага стоката си по изпитания от десетилетия начин. "Рибе, рибе, рибе...", вика той и гледа все нагоре, към високите етажи на блоковете. Принципът на продажба напомня директния маркетинг. Успеваемостта също. Подобно на всички останали традиции обаче и тази не е подмината от динамиката на XXI век. Клиентите стават все по-малко. И все по-претенциозни. "Не харесват вида на рибата, искат да е по такава, да е изчистена...", обяснява циганинът. "Рибето" е най-често цаца. Ако имате късмет и уцелите сезона - и по-дребен сафрид.

Три часа по-късно същият рибар, вече поуморен и отегчен от обикалянето по варненските сокаци, се е разположил в края на пазар "Чаталджа". Колелото е облегнато на бордюра до него, кантата е сложена на тротоара и леко килната под ъгъл - за да се вижда по-добре рибето. Ако е лято, слънцето започва да прежуря, но промяна в начина на предлагане почти няма. Само възгласът се променя. "Прясна риба...", чува почти всеки един от минаващите. На някога бяло, леко омазнено картонче се кипри цената - 1.50 или 2.50 в зависимост дали е за килограм или по-малко. Въпреки това клиентите продължават да се броят на пръсти...

Не по-различна е ситуацията и в морето. Свръхуловите и влиянието на човека водят до нарушаване на биоравновесието. Хищните видове като калкана се срещат по-рядко, а това означава, че намаляват дребните видове риба, с които той се изхранва, казва Виолин Райков от Института по рибни ресурси във Варна.

Рибата се прегрупира, смята един от дългогодишните варненски харпунджии Васил Димитров. По думите му в крайбрежните води освен калкан вече не се срещат миди, кефал и лефер. В същото време резултатът от приключилите само преди два месеца трални снимки на Института по океанология показват, че експлоатационният запас на калкана е идентичен с този отпреди две години - около 1600 т. Тогава квотата за улов на най-ценната риба беше 40 тона, но официално не беше изпълнена. Според началника на Агенцията по рибарство във Варна Бейхан Хасанов това означава само едно - че част от улова се крие. Според предположенията бракониерският улов се движи между 20 и 30 процента. И така години наред... Основната причина за това е, че за улова на дънната риба се дължи такса. Сега тя е 0.5 лв. за килограм. Обстоятелство, което води до изкривяване и на малкото водена статистика за рибните запаси - тази на уловените. Въпреки добрите показатели за състоянието на калкана от агенцията редовно уточняват, че всъщност рибата в Черно море намалява драстично. По-малко са леферът, цацата, сафридът, карагьозът, паламудът, чернокопът... Относително постоянна като количество засега е хамсията, но нейният потенциал не се използва пълноценно. В същото време през миналата година само във Варна са издадени 581 разрешителни за стопански риболов.

Друга причина за намаляването на запасите е замърсяването.Проучвания на Института по океанология сочат, че влияние имат и измененията в климата. Измирането на дребната риба преди две-три години дава основание да се предполага, че нивата на замърсеност ни връщат към периода на 80-те години на миналия век, когато Черно море беше най-замърсено. В момента 160 черноморски вида са записани като изчезващи в Червената книга, от тях 41 са риби. Броят на застрашените млекопитаещи е 6. През 60-те години на миналия век обект на риболов са били 26 вида риби, а сега със стопански значими запаси са едва четири. Голяма част от мидените полета пък са унищожени от рапана. Мекотелото е внесено в Черно море чрез търговските кораби в началото на 70-те години на миналия век. През 2001 г. през Босфора са преминали 65 хил. кораба, които са освободили в Черно море 1.1 млн. тона баластни води. Според учените тази статистика показва, че предстои промяна на биологичното разнообразие в морето, което неминуемо ще удари първо по рибните запаси. Реално обаче никой не може да каже с колко точно намаляват те. Факт е само, че обратното броене вече е започнало.

Количество е една от ключовите думи в лаконичните разговори на всекидневните рибари, накацали по вълнолома и буните, а до преди пет години и на последния срутил се рибарски мостик във Варна. Броят им се увеличава през уикендите и след края на работното време през седмицата. "Кълве ли?" е въпросът, който, разбираемо защо, се чува най-често. Иначе "обичайните заподозрени" говорят рядко. За да не смущават и малкото риба, която могат да уловят.

-------------

-------------

Хищните видове винаги са по-малко в една екосистема. Съотношението е приблизително 1:10, но вече дори хищниците намаляват като състав. Хамсията, чиито запаси се изчисляваха на 250-300 хил.т според уловите, вече се преценява на около 200 хил.т.Това говори, че имаме изтощаване на запаса. Подобно е състоянието и на трицоната. Има причинно-следствена връзка - тези риби са храна за хищниците. Но промените трудно могат да се докажат в морската среда. Иначе факторите, които влияят, са много. Като се започне от промените в климата и се стигне до човешката дейност под формата на стопански риболов, замърсяването и пр. Не бива да се забравя, че Черно море е едно затворено море и заедно с Азовско - с което е свързано, е един от най-силно замърсените водни басейни. Много голяма роля за това имат т.нар. биогенни елементи във водата, която няма как да се пречисти именно поради затворения характер на морето. Всичко това влияе не само върху рибите, но и върху планктона.Трудно доказуемо е издребняването на рибата като реакция към околната среда. Ако става въпрос за маломерния калкан, всичко е свързано с пропускливостта на риболовните уреди. Най-бързият видим ефект е върху рапана. Охлювът е инвазивен вид и унищожава местните представители. Последните топли зими - при тях се говори, че са последица от промените в климата, всъщност доведоха до удължаване на активния период на рапана. Така, вместо да се зарови през зимата, той продължава да се храни. Това води до унищожаване на повече черна мида. Не бива да се забравя, че рапанът унищожава и други черупчести мекотели, които ги е имало преди, но вече почти не се срещат. Черната мида е основната му храна, но не е единствената. И тъй като тя филтрира водата, свиването на нейната популация влияе индиректно върху състоянието на морето. Проблемът е, че реакцията на човека е закъсняла и промяната в биологичното разнообразие и в равновесието на морето вече е факт.

В последните години изчезна скалната платерина и не могат да се видят много други видове. Няма ги вече "кефаловите сватби", при които рибите бяха на рояци. Миди също не могат да се видят вече по крайбрежните скали, а това надали се дължи само на рапана. Делфините влизат вече дори в езерото за храна, което предполага, че няма риба. В природата има хранителни вериги. Разбуташ ли ги, край! Не мога да кажа дали морето е по-мръсно или бистро, но е факт, че то е пусто. А това не е добре. И причините са комплексни - масовите строежи, възстановяването на земеделието и употребата на пестициди, които дъждовете вкарват в морето... Нещо става. Променя се химичният състав на водата и нещата определено не вървят на хубаво. Аз съм изключително притеснен от изчезването на черните миди, защото те са филтърът на морето. В същото време нищо не се прави реално и по редицата програми за това. Вече не съжалявам за това, че съм се родил толкова отдавна, защото видях брегове и риби, каквито вече няма. Когато се потопя във водата аз виждам повече планктон. Това означава, че има хранителна база за него и за това са достатъчни и влизащите в морето нитратни съединения. В общи линии отношението на хората към морето дава отражение. Заради развитието на планктона и кислородния глад - а все пак Черно море е безкислородно след първите 100-200 метра, все по-рядко могат да се видят лавраци, лефери, платерини. Намаляват карагьозът, чернокопът, сафридът, който е почти събитие да се улови. Да не забравяме, че черноморската скумрия, с която поколения наред хората са си изкарвали прехраната, също я няма.

Уловът е по-малко и това влияе на цените, които непрекъснато се покачват. Сега килограм прясно уловена трицона, при която ситуацията се беше задържала в последните 10-ина години, е най-малко 1.50 лв. Но запасите намаляват и е по-изгодно да внасяме риба. Тогава стойността на изчистената и замразена риба заедно с ДДС е 1.20-1.40 за килограм. И рибите, и мидите изчезват. Огромни мидени полета вече са унищожени, а ние сме един от основните преработватели и го виждаме. Уловът не е постоянен, цените на горивата скочиха и това прави работата несигурна и оскъпява труда. Още повече че все по-рядко се срещат и пасажните риби, които преминават край нашето крайбрежие.

-----------------

Запасите от калкан по българското крайбрежие са най-големи в районите на Шабла и Крапец. Данните са от направените през ноември и декември трални снимки на морското дъно. Засичането е на дълбочина между 30 и 90 метра. Калканът е една от най-ценните риби с най-голям улов. Последните изследвания сочат сравнително устойчиви запаси. Тралните снимки се правят на случаен принцип и те показаха, че калкан има навсякъде. Моментното състояние на запаса е от около 1800 т. Тези данни са за зоните, в които е възможен стопанският риболов. Резултатите от изследванията са сравними с предишни периоди. Според оценки на института запасите от трицона са около 30 хил. т, а изискването за въвеждане на квота за улова й е на Европейския съюз. Трудно е да се каже колко са реалните запаси, защото за целта трябва да се правят проучвания от всичките шест черноморски държави. Преди години е имало такива изследвания. Надяваме се, че това отново ще се прави. В момента институтът очаква да получи оборудване, с което ще може да се определи какви са струпванията на пасажните риби. Има и известно необхващане на уловите от статистиката. Затова не може да се каже дали запасите намаляват, или не се отчитат. Факт е, че се отчита средният размер трицона. Преди е бил 12 см, а сега е по-скоро 10. При калкана също има известно издребняване - като средна дължина и като тегло. За точни оценки на запасите ще помогнат регулярните проучвания, както и възможността за квотиране на улова като крайна мярка, ако се наложи.

Количествата уловена рапана внася баланс между рапана и черните миди. България изнася по около 2000 т рапани годишно. Само ние изнасяме по над 400 т на година. Според мен трябва да се вдигне забраната за тралене. Като сме част от Европа да имаме и нейните правила. Тук нашият закон забранява подобно нещо. Определено запасите от рапана се увеличават, но не мога да кажа с колко. Водолазите, които слизат, за да вадят рапани, казват, че от няколко години е така. Но вече се наблюдава издребняване на екземплярите. Опасявам се, че и тук ще стане като в Грузия, където рапанът в един момент не можеше да се изхрани и се виждаше дори от брега. Толкова много беше се увеличил запасът. Вдигането на забраната за тралене ще реши проблема. Няма друг вариант за дълбочините над 15 метра в морето. Някой ден тази позиция ще бъде преосмислена. Рапанът е хищник и той потиска развитието на черноморската мида. Когато се установи, че тя е на изчезване, ще се пристъпи към масирано освобождаване на морето от рапани, както това е било наложително през 70-те години. Така и добивите ще се увеличат и дейността на фирмите, които са заети с преработката на рапани, ще нарасне. В момента 99.9 на сто от уловеното количество се изнася, защото ние нямаме култура на ядене на риба. В същото време като страна имаме огромен потенциал за подобно производство и бизнес. Преработва се и друга риба, но ситуацията при нея е такава, че ако има интерес към износ - няма количества. А е трудно да се прецени колко са запасите. Говорим за сафрид, чернокоп и калкан, който не се оставя да порасне, да достигне полова зрелост и да даде поколение.

Състоянието на запасите от калкана е добро. Тази година квотата вече е обща за България и Румъния. Тя е 90 т и се разпределя поравно. За да не се крие уловът, тази година значително ще увеличат проверките. Ще настояваме разтоварването да се извършва само на определени две или три лодкостоянки и в присъствието на инспектор на ИАРА. Той ще се подписва и под декларацията за произход на рибата, която рибарите ще подават, като без подобен документ уловеният калкан няма да се допуска да излиза на пазара. Освен това в края на 2008 г. по изискване на Европейския съюз мрежите за улов ще бъдат от т.нар. щадящ тип. Това означава, че "окото" на мрежите ще бъде с диаметър 200 см. Сега той е 180 см. Целта е да се ловят възможно най-големите екземпляри от ценната риба. Иначе за маломерна се приема риба, чийто диаметър е до 45 см. По нашето крайбрежие има рибни запаси, които не се усвояват, въпреки че това е възможно. По оперативната програма за рибарския сектор има предвидени много възможности за финансиране на проекти за отглеждане на нови видове риба - било то изкуствено отглеждане на калкан, миди или някакви други видове. Но няма интерес от рибарите.