Пловдивската дреха вече е тясна на Международния панаир, затова правителството смята, че е добър вариант да се създадат негови филиали в София и Варна. Така в средата на месец май министърът на икономиката Петър Димитров лансира идеята на бизнесмена Георги Гергов най-голямото техническо изложение в България да бъде клонирано в двата най-големи града на страната. Държавата ще предостави терени за тези центрове, а на частния бизнес предлагаме да участва с пари за тяхното изграждане, уточни Димитров. Според самия Гергов, който във Варна е познат най-вече като собственик на т.нар. Дупка в центъра на града, на чието място още преди година трябваше да е започнало строителството на търговски център, това е начин "Пловдивският панаир да стане по-гъвкав".

Изграждането на модерен изложбен център във Варна ще бъде катализатор за развитието освен на морски и на панаирен туризъм, смята Стоян Маринов, изпълнителен директор на "Турекспо" АД, която е организатор на Панаир на туризма. Според него това ще разшири крилата на сезона, но и ще донесе сериозни приходи. На различно мнение са големите туроператори. Според Венцислав Танчев, който е представител на германския "Алтурс", всякакъв друг вид туризъм освен морския рекреативен е "само за колорит". Това е така, защото Варна има изградена леглова база, инфраструктура и име като лятна дестинация. "Интерес към алтернативните туристически форми има, но той е просто за запълване на палитрата от предлагане. Доколкото може да се говори за алтернативни и други форми на туризъм извън морския и зимния, там винаги има дисбаланс между пожелания и реалност", смята и Калин Сутев, представител на ITS.

В т.нар.панаирен пазар и свързания с него туризъм се въртят милиони евро. За изложбената индустрия в България обаче остава нерешен един основен проблем - този за статистиката или по-скоро липсата й. Това затруднява прогнозите и анализите, пречи на планирането и анализите, казва Вълкан Йовчев, автор на единственото у нас проучване на изложбения пазар в България. Въпреки това Йовчев е убеден, че ефективността от построяването на изложбен център във Варна е повече от икономически целесъобразна. Причината? През 2007 г. изложбеният пазар в България е възлизал на 27 млн. евро, а средният приход от един изложител 1582 евро. Интересът към търговските площи е огромен - във Варна те са били общо 19 062 кв.м за цяла година.

В момента 90 на сто от панаирите и изложенията у нас се организират в Пловдив и София защото само там има изложбени центрове. Изграждането на "Интер експо център" преди няколко години доказа, че инвестицията в панаирни площи е ефективна. "Варна се развива много по-динамично от Пловдив и единствената причина броят на панаирите и туристите покрай тях да е ограничен като обем е в недостатъчната площ, която Дворецът на културата и спорта като единствен изложбен център в града предлага за такива цели", категоричен е Йовчев.

Скептични към идеята за изграждане на изложбен център във Варна са всички онези, които смятат, че е късно за "реабилитация" на някогашния Варненски панаир, преместен в Пловдив през 30-те години на миналия век в Пловдив.

"Държавата има воля за подобен план", казва министър Петър Димитров. Амбицията на Георги Гергов също изглежда мотивираща, стига да не повтори историята с Дупката. Идеята за привличане на туристи извън активния летен сезон вече заинтригува туристическия бранш. Така че предпоставките за възраждане на Варненския панаир са налице.

Стратегията за развитие на Пловдивския панаир предвижда той да се утвърди като водещ. Филиалите ще позволят той да се развие. Смисълът от разрастването е панаирът да използва своята марка, а не да буксува на едно място. Това ще позволи да правим по-малки браншови изложения, които традиционно се правят в големите градове. Извън Пловдив има място за определен тип изложения. В последните години много европейски панаири изнесоха дейността си в други градове. Ние също можем да използваме този опит, при който изнесените панаирни центрове активизират дейността. Във Варна може да се направи модерна изложбени зала с многофункционално предназначение. Ще има зони за отдих, за конференции. Тук могат да се правят различни специализирани изложби. Филиалите на Пловдивския панаир ще позволят да се промени дейността му. Така ще вървим преди потребностите на бизнеса и ще отговаряме на неговите очаквания в цялата страна.

Варна и в момента развива делови туризъм. Преди около две години тук бяха представители на немска организация, които искаха да направят сериозно проучване и обосновка за ефективността от изграждането на един панаирен център. Сумата, която беше нужна за проучването, беше в порядъка на 40-50 хил. евро, която за нас към този момент беше непосилна. Убеден съм, че ако се намери инвеститор, който рискува и вложи средства, тук биха могли да се проведат доста изложения и да се привлекат достатъчен брой посетители, респективно туристи. Това е сериозен вид бизнес, който може да се разработи и от нулата в последните години. Доказателство е софийският "Интер експо център", изложенията в Букурещ и Истанбул привличат все повече и повече туристи. Нужно е във Варна да се изгради сериозен изложбен салон, защото сега няма подходяща зала. Със сигурност подобен център ще може да генерира сериозни приходи. Щом нашето "скромно" изложение (Панаир на туризма и свободното време) прави по около 30 хил. евро приходи на издание, представете си едно значително по-голямо изложение, в далеч по-голяма зала, в пъти повече посетители и приходи, сложете няколко панаира и само преките приходи от наемане на площи в панаира може да стигнат 1 млн евро. Отделно са индиректните ползи и съпътстващите приходи от изхранване на посетителите, от осигуряването на места за настаняване и пр. Така приходите могат да набъбнат до 3-4 млн. евро.

Ефективността на панаирите и изложбите като маркетингов инструмент за привличане на посетители и генериране на приходи е несъмнена. Това е и причината в България да се провеждат около 270 издания на панаири и изложения. Повече от 40 населени места в България са домакини на изложбени прояви. В момента, не само у нас, изложбеният пазар е в процес на възход. И бъдещето определено е на мострените панаири, а не на предназначените за масова публика. Една от причините автомобилният салон във Варна да не може да се разрасне въпреки огромния интерес са ограничените площи на Двореца на културата и спорта (ДКС). Ако този салон се помещаваше в една относително просторна изложбена палата, той вероятно би бил в пъти по-голям от сегашния и ще привлича още повече хора. ДКС не е удобен като разположение за организиране на панаири. Той е на няколко нива, а това "уморява" посетители и изложители. Така че ако във Варна се построи един модерен, специализиран изложбен център, той определено ще има успех, а това ще привлече и панаирни туристи. Погледнете как за 10 години Варна и без панаир като пловдивския изпревари Пловдив като развитие. Има и предпоставки и потенциал за подобен вид туризъм. Това са различен тип туристи, които генерират много повече приходи от средностатистическия турист, който сега масово посещава България. В Гърция има панаири, които имат по 1500 специализирана посетители, но те са много по-ефективни и по-качествени икономически. Подобен изложбен център във Варна би разширил пазара в България и ще се появят много нови изложители.

Все още трудно може да се говори за разгръщането на подобна търговска дейност, която да покрива разходите. На практика подобен изложбен център ще трябва да работи на загуба. За да се реализира идеята, ще трябва да се промени структурата на местните туристически субекти. Нужни са две условия - инфраструктура и добра организация. Нужен е единен център с един собственик, който да ръководи и организира подобен вид изложения, а тук не е така и това ме прави скептичен. Сега имаме отделно една от друга хотелска база като места за настаняване, туроператори, фирми за допълнителни услуги и др. Проблемът е размерът на инвестицията, която ще трябва да се направи. При нас това е "кауза пердута", защото инвестицията трябва да е централизирана. Съмнявам се, че може да се намери един инвеститор, който да се наеме да прави нещо подобно. Безспорно потенциал за панаирен туризъм във Варна има, но освен организационно-техническата част ще трябва да се реши и проблемът с кадрите. Той става все по-голям. Организирането на подобни форуми изисква съвсем различен тип кадри, които не можем да вземем от улицата. Нужни са хора с организационни способности, с чужди езици, преводачи и много други.

За развитието на Варненски панаир тепърва е много късно. Конкуренцията е жестока в това отношение и подобно изложение трудно ще се вмести в календара на потенциалните наематели. Още повече че в близост до Варна се правят изключително много и успешни изложения с вече утвърдени имена. Ако изобщо има някакъв шанс за разработването на един панаирен център, това вероятно е туристическа борса, тип договаряне, подобно на изложенията в Лондон, Берлин, Москва и др. България е много малка държава, за да може да развива успешно няколко изложбени центъра. Това предполага да се измисли нещо различно като концепция от сега предлаганото в страната и около нея. Т.е. изложение, което да допълва сегашните, но и да се различава от тях. Колкото и да слушаме, че туризмът у нас е приоритет на държавно ниво, ако наистина това беше така, нямаше да се чудим защо у нас идват едва около 4 млн. туристи, вкл. и куфарните. Само за сравнение, Флоренция всяка година се посещава от около 18 млн. души. Във Венеция посетителите са над 24 млн. души. Гибралтар, който е разположен на около 15 кв.км, средногодишно се посещава от над 6 млн. човека. Несъпоставимо е. Трудно може да се постигне качествен скок в броя на туристите, дори и с панаирни прояви.

Преди да започне да се реализира идеята за изложбен център във Варна, трябва задължително да се направи много подробна оценка за ефективността от провежданите до момента изложения като "Панаир на туризма и свободното време", "Трите ключа", както и гастролиращите и другите изложения от типа "Произведено в България", "Кожомания", "Панаир на модата" и пр. - такива оценки няма. Трябва да се прецени каква е посещаемостта, колко са приходите и още ред други финансови показатели. Не бива да се забравя и че в момента във Варна се организират предимно потребителски изложения, в които входът е свободен за всички. Трудно е да се каже колко ще бъдат посетителите на един панаир, ако той бъде само мострен и се въведе вход, който да отсее всички, които нямат интерес към дадена изложба. Надали ще има толкова хора. А от очакваната посещаемост до голяма степен зависи и колко ще са изложителите. Ако се въведе вход, той дали ще е достатъчен заедно с наема на площите за покриването на разходите по изграждането и поддържането на базата? Неясно е дали инвеститорът ще е само един, дали зад идеята ще застане общината, едрият бизнес. Неясно е още инфраструктурно къде ще бъде разположен подобен център, тъй като не трябва да натоварваме и без това претоварената пътна инфраструктура. От друга страна, защо трябва във Варна да има филиал на Пловдивския панаир. Много по-добре би било да се създаде втори Черноморски център - подобен на този в Истанбул, в който да бъдат привлечени всички черноморски държави. Идеята за филиала не е добре обмислена.