"Камерите работят!" Това не е реплика на филмов режисьор в началото на снимачен ден, а думи на началника на Областна дирекция "Полиция" - Варна, комисар Димитър Димитров. Каза ги веднага след като премиерът Сергей Станишев откри най-модерната дигитална система за видеонаблюдение в страната. А след малка пауза последва и допълнението - "Спасение няма!"

Всъщност лентата на камерите във Варна вече беше рязана веднъж от бившия вътрешен министър Румен Петков през есента на миналата година, но след като той си тръгна, стана ясно, че нещо в системата не било доокомплектовано, та се наложи намесата и на Сергей Станишев в началото на юни. В момента мрежата покрива около 70 основни кръстовища и пешеходни зони в морския град, а по тях са разположени внушителната сума от 229 камери.

По принцип предимствата на видеоконтрола отдавна са признати в другите държави като Англия, Франция и Германия. От една страна, те имат превантивно действие, тъй като карат шофьорите да се съобразяват с тях и да спазват ограниченията на собствеността. А от друга - намаляват субективния фактор и възможността да се изправите пред катаджия, хванал ви в нарушение, който двусмислено пита "какво да те правя сега" и намира отговора - банкнота от 20 лв.

От 1 януари т.г. досега на база на информацията, събрана с помощта на системата за видеонаблюдение във Варна, са изработени 421 клипа, сочи информация на полицията от началото на миналата седмицата. "По тях са съставени 200 акта за нарушения на Закона за движение по пътищата и са наложени 43 глоби по фиш, обясни комисар Димитров. Към други областни дирекции на полицията за налагане на наказания са изпратени 31 клипа. Останалите се дообработват и в момента." Само за седмица на база на данните от видеонаблюдението във Варна са наложени 33 глоби по фиш. "Тази система се оказа далеч по-ефективна от съставянето на актове и случаите на нейното прилагане ще се увеличава", коментира Димитров.

Както често се случва в практиката обаче, невинаги целесъобразността и законосъобразността са припокриващи се понятия. Оператор на системата за видеонаблюдение в морския град е Областната дирекция на полицията (ОДП), а собственик - община Варна. Според юристи обаче това "съдружие" е извън закона. "Няма и никога не е имало закон, постановяващ кооперирането на МВР или областните й дирекции с общините за извършването на каквато и да било дейност, каза известният с участието си в правозащитни дела адвокат Иван Кръстев. Използването на камери за управление на трафика и предотвратяване на престъпления е регламентирано в един-единствен текст от Закона за МВР. Никъде не съществува правна норма, позволяваща на общините да използват за същите цели камери или радари", обяснява Кръстев.

Проблемът с обособяването на зони за видеонаблюдение във Варна е, че те засягат неприкосновеността на личния живот и персоналната свобода на гражданите, обясняват юристите. Затова дори и привържениците на камерите признават, че наблюдението може да става само след уточняването на ясни условия за използването на подобна система. Още повече, прилагана за първи път у нас в такъв мащаб.

Сигурно е и друго: зоните под видеонаблюдение във Варна не бяха обозначени нито след първото, нито след второто рязане на лентата. "Обявили сме ги чрез медиите. От тях читатели и зрители научават кои зони на града обхваща мрежата", така отговаря директорът на ОДП на въпроса защо контролираните зони във Варна не са маркирани. Като аргумент в полза на твърдението си той посочва чл. 67 от Закона за МВР, който изисква местата, подложени на контрол с видеокамери, да бъдат обозначени и обявени "по подходящ начин". Именно разтегливостта на тази формулировка сега дава основание на полицията да твърди, че щом камерите са видими за гражданите, те трябва да се считат предупредени за това, че са снимани. Точно обратният пример дава един от най-наблюдаваните градове в света - Лондон. Табелите, предупреждаващи, че се намирате в зона под видеонаблюдение, са на всяка крачка. Със специална хоризонтална и вертикална маркировка са обозначени и отсечките по магистралите, които се контролират с видеокамери и стационарни радари.

"Наблюдението с камери е заплаха за фундаментални свободи като правото на личен живот и свобода на предвижване, казва адвокат Иван Кръстев. Това е становище и на Венецианската комисия, орган на Съвета на Европа, твърди той. Неотдавна комисията призова държавите - членки на съвета, да обявят зоните, обект на наблюдение с камери, за да могат гражданите да ги избягват, ако не желаят да бъдат снимани. Членовете на съвета са задължени също да създадат независим национален орган, който да проверява дали са спазени правата на човека и защитата на личните данни. Голям правозащитен въпрос е и това какво става със записите от видеокамерите, кой ги съхранява, в какъв срок и с какви цели ги ползва", обяснява още адвокат Кръстев. Регламентите за достъпа и условията за съхранение на информацията, събрана чрез видеозаснимане, са сериозен пропуск първо в законодателството, а след това и в работата на полицията, категорични са юристите. Според тях фактът, че липсва регламент за компетентността на лицата, които могат да работят със заснетите клипове, е изключително сериозен.

"Информацията съхраняваме след 15-ия ден на твърд диск... колкото преценим", отговаря откровено комисар Димитров. Няма норматив. Събираната информация е служебна и не може да се използва произволно. Има правна уредба за използване в закона за МВР", казва той.

Друго съмнение, коментирано след въвеждането на системата за видеонаблюдение във Варна, е дали не съществува начин даден клип да бъде манипулиран така, че да стане негоден за предприемането на т.нар. наказателна репресия или да бъде използван като доказателство в съда? "Човешкият фактор е налице, не отричам. Няма как да гарантираме сто процента, че оператор няма "да покрие" познат, хванат в нарушение, или да прави други подобни услуги, признава комисар Димитров. Няма как да оказваме контрол и върху бездействието. То на практика е нарушение, което не можем да засечем", казва Димитров. Но въпреки всичко според него всяка възможност за злоупотреба с информация, получена чрез системата за видеонаблюдение, е напълно изключена. "Не може да се открие възможност за шантаж на определени лица, това ви го гарантирам... докато аз съм директор!", твърди той. Решението на проблема обаче е другаде. "В окончателния си вариант системата ще позволява автоматична обработка на образи и изпращането им по пощата без намеса на оператор", обяснява управителят на фирмата, която инсталира камерите - "Варна-Ефкон" ООД, Евгений Жечев. Срокът за това е 2009 г.

Могат ли регистрационните номера на автомобилите да станат невидими за видеокамерите на полицията? Този въпрос стана актуален още в последните дни преди откриването на мрежата за наблюдение във Варна. "Нека да е ясно на публиката - няма никакъв начин да се прикрие номерът на автомобила, твърди с абсолютна категоричност пресаташето на ОДП - Варна, Калинка Пенчева. Напълно безпочвени са слуховете, че имало някакви спрейове или прозрачно фолио, което може да попречи номерът да бъде заснет. Няма такова нещо." Опровержението на тази категоричност обаче е факт само дни след като камерите заработиха. По улиците във Варна вече се движат автомобили, чиито номера са прикрити с полупрозрачни пластини, позволяващи разчитането на номерата им само от определен ъгъл. Ефикасността им ще стане ясна съвсем скоро, освен ако не е била предварително подсказана.