Преди век Карел Шкорпил, един от създателите на варненския археологически музей, раздавал цигари на работниците по строежите във Варна, за да прекъсват работа, като в спечеленото време се опитвал да изследва намерените в основите архитектурни паметници. За повече от век нещата не са се променили много. Все още хората, изследващи историята, се опитват да изпреварят времето и апетитите на инвеститори с гражданското бездушие към културните паметници.

Резултатът – постепенното системно обезличаване на Варна. Почти всеки месец ставаме свидетели как някоя уникална сграда, носеща духа на отминалите векове, си отива под напора на времето или намесата на "модерната" архитектура. Културно-историческите паметници в центъра на Варна са подложени на изключително сериозен риск заради строителството в централната част на града. Това алармира неотдавна Съюзът на архитектите в града. В едно от поредните обсъждания на общия устройствен план (ОУП) на Варна арх. Юлия Железова сподели същата тревога, дори с по-крайни констатации. "Сградите по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на архитектурния резерват "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, "лицето" на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура.

Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация и място за сексуслуги!", посочи арх. Железова. Причината е в пробиващото си път средно- и високоетажно строителство. Сега например, за да разбереш къде са римските терми, едва ли не трябва да се блъснеш в оградата, тъй като високи кооперации ги обграждат подобно на китайска стена. Според председателя на Съюза на архитектите във Варна Димитър Стефанов порочната практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване. Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване на територията във Варна (СПНУЗТ), които залагат определена височина на сградите в историческата част. Или пък да заобиколят ограниченията, като се придържат към по-общите текстове на Наредба 7.

Затова целта на СПНУЗТ максимално да опазят традиционната варненска архитектура и нейния облик остава непостижима. По презумпция това означава при изграждането на новите сгради да се поставят условия по отношение на техния архитектурен вид, височина, въздействие, материали за довършителни работи и др. Варненските архитекти предложиха в преходните и заключителни разпоредби към новия общ устройствен план (ОУП) на града да отпадне текстът, според който "сградите с обществено предназначение нямат ограничения за височина".

Но докато санкциите влязат в сила, съдбата на архитектурните и археологическите паметници, намерени при изкопни работи на нови обекти, е в ръцете на инвеститорите. Пак ще се разчита предимно на тяхната съвест и добра воля. Бизнесът даде няколко добри примера, че може да бъде грижовен стопанин – възстановената сграда на хотел "Сплендид" на бул. "Владислав", реставрираната раннохристиянска гробница, вградена в основите на хотел "Голдън тюлип" (бившия бизнес хотел "Варна"), отлично запазената стена от римско време в частен имот в района на т.нар.

Гръцка махала на ул. "Хан Крум". "За съжаление в историческата част на Варна повечето сгради са напълно обезличени, а с тях и обликът на Варна. Нещо, което чуждите туристи винаги са ценели и са приемали като хубава част на града", посочва археологът от варненския регионален исторически музей Александър Минчев. И архитекти, и археолози обаче се обединяват около мнението, че контролът е неефективен, а законите не включват достатъчно санкции.