Интересът към леководолазния спорт и гмуркането в последните няколко години рязко нараства, каза председателят на Българската национална асоциация по подводна дейност (БНАПД) Илия Раев. Само за пет години от асоциацията са обучили над 1500 леководолази и още към 100 тренери по системата на Световната конфедерация по подводна дейност CMAS. Освен нея курсове се провеждат и от повечето водолазни центрове у нас. Сертификатите, които се издават са съобразени или с CMAS, с Professional Asssociation of Diving Instructors (PADI) или NAUI. Така общият брой на обучените се увеличава неколкократно и вероятно надвишава 10 хил. души. В същото време в България продължава да няма закон за водолазното дело, каза Раев. Липсата на правила обаче води до изключително сериозни проблеми. Единият от тях е подводното иманярство. За спускания в момента се изисква едноседмично предупреждение на Военноморските сили, което обаче не се спазва. На практика иманярите се спускат, където желаят и прибират ценни археологически находки, много от които не са проучени. Според БНАПД в момента останките, които са на дълбочина до около 30 м. по крайбрежието са почти окрадени. 

В Черно море има много следи, както от времето на колонизацията от древните елини и римляни, така и от древни поселища. Някои от тях се намират на дълбочина от около 100-120 м и са датирани отпреди 7 хил. години", посочва ст.н.с. от Института по океанология (ИО) Илия Кръстев. Последният пример за ограбване на подводното археологическо наследство е от лятото на тази година. Тогава екип на ИО се натъкна на унищоженията над плавателен съд, натоварен с амфори. Той беше открит преди няколко години при съвместна акция с екипа на откривателя на "Титаник" Робърт Балард. По нашето крайбрежие има и много други интересни потънали кораби, натоварени със слонски бивни, мини, пишещи машини и пр., пояснява още Раев.

Вторият проблем е свързан с липсата на адекватна помощ, която могат да получат рибарите и водолазите, които се спускат по нашето крайбрежие. Сред тях има и немалко дайвинг туристи от чужбина. Само три са работещите барокамери, в които може да се извърши декомпресия на пострадалите при гмуркане. Те се намират във Варна във Военна болница, ИО и ВМС, които обаче нямат възможност да поддържат 24-часови дежурства, сочат данните на БНАПД. Според Раев у нас няма отработен механизъм, по който пострадалите да бъдат превозени от морето до барокамерата, а няма и достатъчно линейки. В началото на септември, рапанджия от Поморие почина от кесонна болест след неправилно изплуване в морето край Ахелой. Заради липса на линейка той постъпи в Военна болница във Варна едва няколко часа след инцидента. Според Раев, много от гмуркачите не си дават сметка за рисковете при слизане под вода. По думите му, липсват и правила за пенсиониране на водолазите.