Могат ли българските студенти да влязат в ролята на байпас и да предотвратят прогнозите за вълна от безработни в първите месеци на идната година. И могат ли университетите да се превърнат в социален буфер срещу последиците от кризата.

Това са въпросите, провокирани от мерките, които Българската стопанска камара (БСК) предложи на правителството. Една от най-дискусионните е тази за увеличение с 10 процента на приема във висшите учебни заведения. Освен това срокът на обучение да бъде удължен с още година, в която да се наблегне солидно на чуждоезиковата квалификация на бъдещите висшисти, предлагат от БСК.

"Вижте само една хипотеза - у нас в момента се обучават 220 хил. студенти, имаме и 2.5 млн. работещи българи, казва авторът на идеята Огнян Спасов, председател на БСК във Варна. Да приемем, че само 1 процент от тях загубят работата си, това ще изведе на трудовата борса 22 хил. души. Не е ли по-добре те да повишат образованието и квалификацията си, отколкото да им плащаме обезщетения, за да си стоят в къщи или да висят по кафенетата." По думите му изчисленията на БСК показват също, че издръжката на един студент струва по-малко на бюджета, отколкото помощите на един безработен.

Звучи логично, коментират ректори на висши учебни заведения във Варна. Повечето от университетите дори са изпреварили събитията и са заявили пред Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА), че искат завишаване на приема за 2009 г. Според тях в условия на криза най-далновидно е да се инвестира в наука. За други техни колеги обаче предложението граничи с популизъм, тъй като кандидатите във ВУЗ намаляват от година на година. И на практика който не е пожелал, той не се е класирал. Освен това, ако бизнесът и политиците не се изправят решително срещу финансовата криза и не предотвратят икономическите й последици, приемът просто ще отложи с 3-4 години момента, в който въпросните 10 процента безработни ще се "излеят" на пазара на труда.

Бизнесът също не е единен в позицията си. Високата квалификация не помага на браншове като строителния, транспортния, преработвателната промишленост и ред други производства, където кадрите са предимно среднисти. Пък и вече не е екзотика висшисти да карат такси или да застават зад щандовете на магазините. Според предприемачи във Варна механично увеличеният прием в университетите не гарантира високо квалификационно равнище. Съветът им е по-скоро вузовете да инвестират в практическата подготовка на кадрите си, а не да следват инерцията на високи теоретични нива.

-------------------

БСК създаде съвет по икономическа политика, който да разработи специален пакет от антикризисни мерки. Увеличеният прием на студентите във вузовете е една от тях. Досегашните ни реакции в преживените през прехода кризи не са били в тази посока и това е една от причините толкова млади хора да заминат за чужбина - да учат или да работят, или и двете. Ефектът от предложението ни се измерва в много посоки. За година бюджетът ще се освободи от плащания на тези безработни, които могат да се запишат да следват. Ще се подпомогнат вузовете, тъй като говорим за субсидиран държавен прием. Трудовият ресурс в страната ще се повиши в дългосрочен план. Значителен брой млади хора няма да замине в чужбина да търси препитание, а ще остане тук и ще повишава квалификацията си. Освен това колкото и кметовете да не го споменават, но студентите в един град са част от икономическия му просперитет - те плащат наеми, купуват стоки, много от тях и работят, докато следват. По-далеч от преките ефекти е една от целите на ЕС, залегнала в Лисабонската стратегия - през 2015 г. 50 процента от хората в ЕС в трудоспособна възраст трябва да са преминали обучение във ВУЗ.

Има резон в предложението на БСК. Подкрепям го с уточнението, че то не е приложимо към всички университети. В момента МУ обучава 2080 студенти. С разкриването на двата нови факултета - по фармация и по стоматология, ръководството настоява пред НАОА да получи правото да ги увеличи до 3 хил. Искаме места за още 360 души по дентална медицина, до 500 души по фармация, както и да увеличим с 20 бройки приемът по медицина", каза Клисарова. Уточнявам обаче, че това са прогнози, които ръководството очаква да станат факт не по-рано от края на февруари идната година, когато процедурата по утвърждаването на капацитета на университета ще е приключила. При нас ограниченията ги налага именно практическото обучение - няма как в реална обстановка до болничното легло да застанат 20 студенти. Затова групите са по 5-6 души. При стоматологичната практика нещата стоят по същия начин - един преподавател не може да следи работата едновременно на повече от 5-6 реално практикуващи с пациенти.

Във време на криза най-перспективно е да се инвестира в образованието. Бих си позволила да преформулирам предложението на стопанската камара - не механично увеличаване на първокурсниците, а въвеждане на гъвкави и по-кратки като срок форми на преквалификация, съобразени с динамиката на пазара на труда. При нас има известно разминаване в институционалния капацитет от 10 хил. студенти и сумарния по специалности, който е 13 хил. души. Предложението ни в НАОА е именно за изравняване на несъответствията." Колкото до срока на обучение, трябва да е съобразен с индивидуалните възможности на всеки един студент. Ние прилагаме ускорена схема, при която всеки сам определя скоростта, която може да удържи. Искам да подчертая обаче изключително критичното си мнение по орязване на облекченията за дарители в науката. Това решение на депутатите е сериозен удар върху университетите. В цял свят в условия на криза никой не си помисля да им причини това.

----------------

Трудно мога да видя логика, нали студентите също някой трябва да ги издържа, както и безработните. За авторите на идеята може да звучи логично, но не може да се очаква ефект във всички браншове - при нас например не виждам как ще помогне. Колко висшисти са продавачки в бутиците по "Княз Борис". По-скоро, ако наистина се задава вълна от безработни, ще бъде временно отложена от увеличения прием. Но като завършат тези кадри, нали ще им трябват работни места. Вместо да увеличават приема, управляващите да се замислят какъв продукт излиза от вузовете, подготвени ли са младите специалисти за реализация, имат ли дипломите им покритие и т.н. По-скоро на вузовете им трябват повече средства, за да имат добра база за практически занятия, да взаимодействат с бизнеса, за да осигурят практическа подготовка на специалистите. Сега, като дойде млад човек, не стига, че му плащам заплатата, ами го уча на това, което университетът не го е научил.

На моменти подобни мерки граничат с популизъм, въпреки че са прилагани в други страни при сходен икономически контекст. Ако вратите на университетите се отворят по-широко по решение на правителството, безработицата би се снижила в рамките само на година-две. Това може да има ефект само като първа стъпка от цялостна дългосрочна антикризисна програма. Кандидатстващите във ВУЗ от година на година намаляват и в последно време който не е пожелал, той не е приет. ИУ е едно от малкото изключения - кандидатствали са 10 хил. души, с 2 хил. повече от миналата година. В момента общо студентите по всички научни направления са 10 хил., очакваме броят им в бъдеще да бъде увеличен на 16.5 хил., ако бъде прието предложението ни от Националната агенция по оценка и акредитация. Имаме капацитет за увеличаване на обучаваните от нас специалисти. Строим нов корпус и ще можем да осигурим съвременна материална база за научния процес. Към това прибавям и високото научно ниво на преподавателите - в момента текат 30 конкурса за хабилитация на специалисти, предстои обявяването и на нови. Не смятам обаче за разумно да се увеличи срокът на обучение. Бакалавърските програми в Европа са по 3 години, у нас са 4-годишни. Езиковото обучение трябва да е грижа на средното образование. В университета се учи езикът на специалността, езикът като работно средство.

Вузовете в страната са готови да обучават повече студенти, но държавата не е наясно каква политика да води в сферата на висшето образование. Трябва да се реши ще се инвестира ли в наука и ако е така, да не се налагат излишни ограничения при акредитацията. ТУ има утвърден капацитет за 8 хил. студенти плюс още 3 хил. души по магистърски програми, в момента се обучават 6200. Учим на английски и 920 чуждестранни студенти. Ако страната реши да насърчава промишлеността, инженерите ще са й нужни. Но не виждам реализъм в тези, които вземат решения, особено в година като 2009, когато предстоят избори.