100 лица на културата

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

100 лица на културата

<br />
Един от потенциалните центрове на събитията около кандидатурата на Варна за европейска столица на културата - Фестивалният и конгресен център, от години е символ на безпринципната и безконтролна комерсиализация на културните институции у нас

Един от потенциалните центрове на събитията около кандидатурата на Варна за европейска столица на културата - Фестивалният и конгресен център, от години е символ на безпринципната и безконтролна комерсиализация на културните институции у нас
Във Вилнюс започва строежът на музей "Гугенхайм". В Ливърпул пък беше подредена една от най-мащабните изложби на Густав Климт. Общото между тях? И двата града бяха избрани за културни столици на Европа - Ливърпул през 2008 г., а Вилнюс през тази.
Повече от две години местната администрация във Варна също има амбицията да се нареди до тези два града, като кандидатства за културна столица през 2019 г. Началото на реалната подготовка беше дадено с изследване на възможностите на града, проведено през 2007 г. В проучването участваха представители на бизнеса, политици и специалисти в различни културни области. Като най-важна задача, за да се осъществи идеята, те посочиха разширяването на материалната база и подобряването на инфраструктурата. Само така според тях е възможно да се организират големи по мащаб културни прояви, оправдаващи избирането на Варна за културна столица на Европа. Към този момент градът има само една голяма галерия - Градската, един драматичен и един куклен театър, регионална библиотека (без собствена сграда) и два, повече търговски ориентирани центъра - Фестивалният комплекс и Дворецът на културата и спорта. Единственият музей с емблематична сграда е Регионалният исторически. Останалите 10 са пръснати из града и са труднодостъпни. Заради бурното строителство в централната част дори римските терми вече не се виждат от високите кооперации, които ги заобикалят. Достъпът с автомобили или туристически автобуси до всички културни обекти е буквално мисия невъзможна. Въпреки че от години е осъзната необходимостта от построяването на концертна зала, тя все още си остава мечта. Унищожен беше и единственият център за съвременно изкуство, който се намираше в сърцето на града (на бул. "Княз Борис І").
Всички тези "липси" вече са включени в програмата на дирекция "Култура и духовно развитие", която бе представена в края на 2008 г. За осъществяването й са заложени 50 милиона лева. Тепърва предстои одобряването й от ресорните комисии и общинския съвет. Специалистите от културния отдел на общинската администрация казват, че на прага на световната финансова криза са се опитали да бъдат по-скромни с бюджета. Но скромността е за онези, които нямат други качества, гласи една популярна градска поговорка. Културата във Варна има спешна нужда от подкрепа. И от средства, за да бъде развивана и превърната в продукт. Защото по мнението на големите туроператорски фирми туристите едва ли още дълго ще ни посещават само заради морето. Безспорно градът има достойнства да се закичи с престижното име културна столица на Европа. Но за оставащите 10 години работата, която трябва да се свърши за каузата, изглежда непосилна. Още повече че за последните 10 години в тази сфера не се е случило почти нищо. Превръщането на паметника на българо-съветската дружба в център за съвременно изкуство, построяването на многофункционална концертна зала, доизграждане и реконструкция на почти всички културни институции... Списъкът е дълъг. Но колкото е важна материалната база, толкова важни са и културните процеси в града. Те също имат нужда от модерно виждане и пълна подкрепа. Защото на този етап онези, които се занимават със съвременно изкуство, разчитат предимно на себе си. А последното културно събитие за изминалата година във Варна, подкрепено от местната власт, беше откриването на паметник на Калоян?! Дали администрацията ще има воля и мотивация да превърне културата във визитната картичка на Варна в Европа? Остават 10 години, за да разберем. Часовникът тик-така...

Столиците
Eвропейска столица на културата е инициатива на Европейския съюз за популяризиране на европейското културно наследство и опознаване на гражданите на съюза. Датира от 13 юни 1985 г. под името "Европейски град на културата". Идеята на проекта е за всяка година един (в редки случаи и повече от един) европейски град да бъде културна столица и в рамките на една година да покаже най-доброто от традициите и възможностите си. Градовете се избират от Съвета на Европа въз основа на препоръка от комисия, която на свой ред взема под внимание мнението на Европейския парламент и жури, съставено от седмина изтъкнати културни дейци. През тази година Европа има две културни столици - Вилнюс (Литва) и Линц (Австрия). През 2010 градовете домакини ще бъдат три – Есен (Германия), Пеш (Унгария) и Истанбул (Турция). Турку (Финландия) и Талин (Естония) ще поемат щафетата през 2011 година.

Експертите

Туристите не свързват Варна с културата
Венцислав Танчев
Управител на туристическа агенция "Сънтурс" и хотел "Модус"
"Ако се осъществи проектът Варна да стане европейска столица на културата, естествено ефектът би бил положителен. Тези туристи, които идват сега по Черноморието, ни посещават само за почивка на морето. Но не знаят за културата на града. Посещават Делфинариума и Археологическия музей и с това се изчерпват нещата. Ако се постигне тази много амбициозна цел, това ще има положителен ефект върху градските хотели и профила на туризма като цяло. Лично аз съм скептично настроен, защото това е нещо прекалено хубаво, а в същото време се прави много малко, за да се осъществи тази идея. Културните събития във Варна са малко, много е беден афишът, като се изключат летните месеци с традиционните фестивали. Ето например март е обявен за месец на културата, а има включени само 3 концерта. Туристите не свързват Варна с нейната култура, това е истината. Моето мнение е, че и парите, които са предвидени, са малко, тъй като има много работа да се свърши в посока Варна да стане европейска столица на културата. До този момент нито от общината, нито от Държавната агенция по туризъм са търсили моето мнение като туроператор във връзка с тази амбициозна инициатива."
Варна е загърбила съвременното изкуство
Любомир Сергеев
Член на арт сдружение "Перде"
Лично мен не ме интересува какво друго има в този град. Знам това, което си правя, че има рамки, в които трябва да се прави. Следваме си нашите принципи, търсим си сами финансиране. Традиционните фестивали не търпят кой знае какво развитие, въпреки че те са станали емблема на града. Това е стандартната работа на заплата. Трай си, получавай си парите всеки месец и гледай да си изпълниш норматива. Лично аз не се интересувам какво ще се прави в този град. Ако можем да провокираме още хора да не правят неща за актив, а от сърце... В града не се набляга на съвременните форми на изкуството. Във Варна дори няма галерия за съвременно изкуство, това, което съществуваше, беше унищожено. А иначе има творци, художници. На града му е необходимо пространство за съвременни форми на изкуството, отворена сцена, а такова просто няма. Трябва да се измисли някаква схема това да се случи.
Нужна е нетрадиционна комуникация
Венко Иванов
Маркетинг специалист "Виа маркетинг"
Кандидатурата на Варна за европейска столица на културата е продукт, който трябва да се продава на целевата аудитория. Това в случая са
онези групи туристи, които търсят нещо повече от пясък, море и слънце, ниски цени и евтини услуги, за сметка на презастроена инфраструктура и
некачествено обслужване. При изграждане на комуникационната стратегия, за да бъде тя ефективна, трябва да се заложи на нетрадиционни комуникационни канали (като You Tube например) и да се планира цялостното комуникиране като дългосрочен процес, който да започне още от
този туристически сезон и да достигне пика си в годината преди 2019.
----------------------------
Организаторите
Румен Серафимов
Директор на общинска дирекция "Култура и духовно развитие"
Програмата е готова, чака одобрение
Програмата за кандидатурата на Варна за европейска столица на културата е готова. Предстои да бъде обсъдена и гласувана от комисиите и общинския съвет, за да започне реалната работа. В нея се съдържат всички основни насоки на дейност, които трябва да бъдат извършени в града, за да осъществим амбициозната цел, която сме си поставили. Нещата са в процедура на одобрение.
Христо Игнатов
Директор на Оперно-филхармонично дружество - Варна, член на организационния комитет
Варна ще спечели от кандидатурата
През последните 20 години средствата, които имаме, за да правим продукция, са крайно недостатъчни. Но сме свикнали с отделянето на твърде малко пари за култура и да правим "от нищо нещо". Дълго време културата не беше приоритет за държавата. Най- важно е да се наблегне на изграждането на инфраструктурата - както на институтите в областта на културата, така и на града. Усилията според мен трябва да се съсредоточат в един прост план в няколко точки, който да се следва. А не да се разпиляваме в много сложни концепции и намерения, които са трудно осъществими. Най- вече да се подобри и модернизира съществуваща база и на тази основа да се стъпи. Възможно е да се построи и концертна зала, като се намери комбинация с бизнеса например. Варна само може да спечели от подготовката за европейска столица на културата. Дори и градът да не бъде избран, свършеното в тази посока ще остане и ще бъде изключително полезно за града, за културата на Варна.
Валентин Плетньов
Директор на Регионален исторически музей - Варна, член на организационния комитет
Няма време за губене
Общинската администрация показва, че има амбиция да работи и да превърне Варна в културна столица на Европа. Определено най-големият проблем и най-голяма нужда културните институти имат от материална база. Затова по мое мнение до 2013 г., когато трябва да се представи кандидатурата на града, е нужно да има ясна визия как да се случи това. Дори нещо повече - до тази дата е необходимо да има реални неща свършени, да покажем какво сме направили вече, за да бъде искането ни аргументирано. Затова не бива да се губи повече време, трябва още от тази година нещата да се случват. В това отношение има диалог и разбиране в местната администрация. Историческите паметници имат нужда от изграждане на инфраструктура. Всяка година пишем заявки за едни и същи неща до министерствата, но всичко се случва бавно и трудно. Регионалният исторически музей разполага може би с единствените свободни терени в центъра на Варна - Римските терми (7 дка), базиликата на ул. "Хан Крум" (12 дка), малките терми (4 дка) - които лесно могат да бъдат превърнати в допълнителни сцени. Кандидатствали сме по няколко европейски проекта. Много се надявам до 2013 да имаме един обновен втори етаж на музея, където са разположение средновековните експозиции. Другото много важно нещо е туристите да знаят каква култура може да предложи Варна и да се намери начинът тази информация да стигне до тях.
Илия Раев, директор на Фестивален и конгресен център - Варна, член на организационния комитет
Целта може да бъде постигната с работа в екип
Аз вярвам и много искам Варна да стане европейска столица на културата. Но това би станало трудно, ако продължи делението на културните институти и творци на по-близки и по-далечни до управлението. Все пак има време до 2019 г. да се преодолеят тези слабости. Трябва да се работи в екип, само тогава има шанс градът да се пребори за този престиж. В момента върви агитационна кампания. Аз за втора година не съм видял реални измерения на желанията за модернизация на културните институции и за построяването на нови. До този момент не съм видял никакви задания, планове за търсене на субсидиране, осигуряване на финансови средства, на инвеститори. За да стане Варна културна столица, тези процедури трябва да са задвижени, само тогава градът би имал шанс.