Седмица след като стана ясно, че служители във варненската общинска администрацията буквално са "проспали" възможността да представят града като туристическа дестинация на най-големите туристически изложения, тези в Берлин (ITB) и Москва, основното оръжие на Варна за увеличаване на драстично намаления брой записвания на чуждите туристи се оказаха… диплянки и брошури.

Подобни мерки не са ефективни, но са по-добре от нищо, коментира председателят на Варненската туристическа камара (ВТК) Марин Нешков. Аналогично мнение застъпва и представителят на германския туроператор ITS за България Калин Сутев.

"Общината не пропуска ITB, заяви кметът. Тя ще бъде представена с рекламни материали. Варна като дестинация ще бъде промоцирана през годината на още няколко места - Ливърпул, Букурещ, Москва, Хамбург и Лондон. Харчим стотици хиляди левове за всички важни туристически представяния. Финансираме и постоянно представителство на общината във Франкфурт", заяви Йорданов.

Проверка на "Морски Дневник" на сайта на ITB показа, че крайният срок за подаване на заявка е изтекъл на 1 септември миналата година. Според представители на туристическия бранш основната причина за пропуска е липсата на комуникация с общината. От началото на 2008 г. общественият съвет по туризъм във Варна е имал среща с кмета два пъти, преди седмица и преди година, обясни Марин Нешков.

"Досегашното участие на варненската община на ITB не беше кой знае колко впечатляващо. Не знам колко е струвало, но липсата на Варна със самостоятелен щанд няма да се забележи, смята представителят на германския туроператор "Алтурс" у нас и управител на "Сънтурс" Венцеслав Танчев. Затова залагането само на рекламни материали като начин за привличане на повече туристи предполага крайно елементарен поглед към ситуацията", допълва той. Аргументът му е, че цялата ни икономика се крепи на строителство, недвижими имоти и туризъм. Основните лостове за оцеляване на туристическия продукт на Варна са в ръцете на държавата. Това, което може да направи общината е да оправи инфраструктурата, да освободи хотелиерите от курортна такса или поне да я намали, и да изчисти от боклуци и найлонови торбички пътя от летището до града, каза още Танчев. Според него и според колегите му, това изобщо не е малко.

Държавата разполага с ограничен бюджет за реклама на туризма. Тя може да помогне и с намаляване на цената на визите за руските туристи, поемане на летищните такси или пакета плажни услуги, които включват наемането на чадър, шезлонг и шалте, посочи Крушкова. По думите й, формулата за привличане на чужденците обаче е ниски цени, безупречен сервиз и диверсификация на видовете туризъм. В момента туристическият продукт у нас е средно с 200-300 евро по-скъп от този на съседни дестинации като Турция и Гърция, каза тя. Изказване, с което не са съгласни голяма част от варненските хотелиери. По думите на един от тях, Димитър Вълчев, "заради скока в цените на енергийните източници, лихвите по кредитите, хранителните продукти и др., повечето едва свързват двата края".

При положение че туризмът е основен източник на приходи за Варна, срив в отрасъла ще означава провал не само на хотелиерския бизнес, но и на търговията, хранително-вкусовата промишленост, заетостта и може да доведе до огромно социално напрежение, твърди Танчев. Индикации, че освен размяна на реплики антикризисните мерки за справяне със ситуацията предвиждат и нещо по-конкретно от рекламните брошури, засега няма.