Пространство за "различно сглобените хора"
От панорамните прозорци на клуб "Галерия" в новия варненски хотел "Вентура" перспективата на прекосяващия хоризонта Аспарухов мост е неочаквана. Пристанището, морето, каналът към езерото – от тук градът изглежда по-морски, по-индустриален и делови, а плетеницата на крановете във варненската корабостроителница напомня кинетична инсталация.
За някогашната, изоставена пароцентрала на ул. "Мара Тасева" 16 в кв. "Аспарухово" напомня само високият тухлен комин и строгите, чисти контури на сградата. Може би е случайно – от противоположния бряг на канала силуетът й напомня "мачбокс" модел на лондонския "Тейт модърн". Е, съвсем малко! Останалото е проект с много изкуство и екстравагантност по мярка. "Купих сградата преди три години, с намерението да създам комплекс по собствените си стандарти за лукс, казва Красимир Ботушаров.
Най-високата точка от проекта е клуб "Галерия". Там на 550 кв.м. се намира пространство, демонстративно доминирано от най-чистата схема на т.нар "ню барок". Спуснати направо от скосения мансарден таван, десетте кристални полилея са категорично потвърждение за търсения сблъсък на стилове и естетики. "Това е проект, който трябва да събере на едно място изкуството, пейзажа и ценителите им. Исках да създам място за "различно сглобените хора", ", казва Красимир Ботушаров. Точно от тук започва и последният проект на варненския художник Георги Лечев. Известният български творец твърди, че в личната му история от над 100 изложби, няма нито една, в която да не е показал нови картини. "Сега, в клуб "Галерия" на хотел "Вентура" ще предложа 12 от платната си, нарисувани през последните два месеца, казва той. Приятелите ми, които са ги виждали твърдят, че съм станал абстрактен в поднасянето на реалността. Маслените платна, които Георги Лечев показва този път, са оформени в няколко условни цикъла – натюрморт, сезони, пейзажи и фарове. Те изненадват с чистотата на композиционната си формула и деликатни колоритни съчетания. Въпреки неочаквана конкретност на образите и детайлите, в тежките обелиски на фаровете, морето, меките линии на лодките и разпилените от вятъра гларуси няма и помен от често преднамерения драматизъм на маринизма. "Фаровете ме впечатляват от години, признава Георги Лечев. Всеки от тях носи в себе си натрупаните диалози с морето, неговите състояния. "Това не са илюстрации, а емоционални интерпретации на настроенията, които носят годишните времена", казва Лечев докато говори за пейзажите си от цикъла "Сезони".
Пътят Георги Лечев е роден през 1949 г. във Варна. Завършил е ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Женен, големият му син учи икономика в Канада, а малкият е в осми клас. Художникът е номиниран два пъти за Мъж на годината - през 1990 г. от библиографския център за изкуство в Кембридж и през 1991 г. от американския биографичен център. Списъкът на изложбите му, и то предимно в чужбина, е внушителен, на наградите също. |
"Искам отново да се върна към графиката!, твърди сега Георги Лечев. Чувствам, че трябва да стане така, макар че работех най-тежката техника – гравюра върху метал. Художниците обикновено я избягват, защото е трудна. И до ден днешен пазя пресата си. Всеки детайл, всеки щрих минава през стоманената игла, с която трябва да издълбаеш образите в металните плочи. И въпреки това, графиката си остава мечта, която ме прави щастлив!", признава Лечев.
Изложбат на Георги Лечев в клуб "Галерия" на хотел "Вентура" във Варна ще остане открита до края на април. С два "дни на отворените врати". "Зная, че звучи странно, казва Георги Лечев, но хората трябва да свикнат с мисълта, че изкуството може да бъде и по-открито към тях, отколкото предполагат".
Критиката: "Абстрактната живопис на Георги Лечев е ясен знак за неговия усет и разбиране на основните принципи на продължаващото във времето красиво изкуство". Дороти Роац Маерс New York Art "Лечев е истински творец, за когото основно събитие в живота си остава изкуството да се изразява чрез рисунки и цветове. Най-много от всичко той обича да раздвижва равната повърхност на медната плоча, като опитва различни, силно персонализирани техники. Той обича и маслените бои, които разстила ту щедро, ту на съвсем тънък слой върху платното..." Изабел ван Беек Jura Bernois |