Военни пристанища ще стават рибарски

Военни пристанища ще стават рибарски

Военни пристанища ще стават рибарски

Над 16 млн. евро са парите от ЕС, които България може да вложи в развитието на четири рибарски пристанища. Това заяви във Варна министърът на земеделието и горите Мирослав Найденов. Той участва в агросеминара, който в момента се провежда в х-л "Адмирал" в курорта "Златни пясъци". За да бъдат усвоени парите обаче трябва всички рибарски общности да се регистрират като сдружения. Тази процедура обаче закъснява и до момента няма нито едно, предупреди министърът. По информация на министъра по време на управлението на кабинета Станишев Министерството на транспорта е прехвърлило пристанището в Созопол на Министерството на Тогавашното министерство на земеделието, горите и аграрната реформа с цел то да бъде трансформирано в рибарско. Процесът на изграждане и преоборудване на порта обаче е бил блокиран заради намерението пристанището да бъде отдадено на концесия за превръщането му в яхтен пор, заяви министър Найденов. "МЗ ще помогне на рибарите да направят съответните сдружения, които да усвоят парите за оборудването на яхтените пристанища. За целта обаче те също трябва да извървят своята част от пътя", каза Мирослав Найденов. По думите му вече са проведени разговори с Министерството на отбраната за прехвърлянето на няколко от неизползваните военни пристанища в активите на МЗГ. Те също трябва да се превърнат в рибарски.

Както вече стана известно, според стратегията за развитие на рибарския сектор у нас по Черноморието трябва да бъдат изградени на първо време четири рибарски пристанища – две на юг в Бургас и Созопол и две на север във Варна и Балчик.
При системата на подпомагане на земеделието в момента пустеещи земи в България на практика няма. Ликвидационните съвети обаче ликвидираха не ТКЗС-та, а на практика селското стопанство именно това е най-голямото предизвикателство пред усилията за съживяване на сектора, каза още Найденов.
Според министъра на земеделието и горите намерението на правителството е насочена към промяна на цялостната концепция за развитие на селскостопанския сектор у нас. "Ние все повече трябва да говорим не за подпомагане на хората една и две крави, а на аграрната индустрия като цяло, каза Найденов. Трябва да говорим за аграрен бизнес в България и за това през следващите години подпомагането ще е на базата на продукцията, , която определен фермер предлага на пазара не на единица площ, както е до сега. За този момент нашите бизнесмени трябва да започнат подготовка още от сега, за да не получават пак по-малко от фермерите в стара Европа", уточни министърът на земеделието и горите.
По отношение на състоянието на държавния поземлен фонд министър Найденов заяви, че най-вероятно, след приключването на назначените от него проверки, ще се окаже, че загубите от сделки със земя от фонда, направени от предишното правителство, най-вероятно ще се окажат много по-големи от нанесените със замените на гори. "Става дума за чудовищни неща. Осем години са правени безобразия, от които са печелили много малко хора", каза Найденов.
Преди да се направи регистъра на земеделските земи, трябва да се установи, с какво точно разполагаме.
Националния аграрен семинар е продължение на изложението "Селско стопанство и всичко за него" чието продължение е семинара. 
В работата на семинара участват браншови организации, научни институти, производители и специализирани фирми. Съорганизатори на събитието са Асоциацията на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите.