Тридесет епархийски избиратели от петте околии, управлявани от Варненската и Великопреславска митрополия, ще започнат днес процедурата по избора на нов владика на мястото на покойния Кирил.

В единственото пестеливо съобщение на Светия синод на БПЦ по този повод се казва, че избирателите ще трябва да посочат двама от общо 13 кандидати. Седмица по-късно, т.е. на 24 ноември, членовете на синода ще посочат единия от двамата като предстоятел на Варненската и Великопреславска епархия. В гласуването там ще участва и българският патриарх Неофит.

Правото да се кандидатират за овакантения пост на варненския владика Кирил имаха всички епископи, които са не по-млади от 35 години и не са по-възрастни от 70. На това условие в момента отговарят 17 от 18-те епископи в България. Деволският Теодосий е по-възрастен от допустимото, а Левкийският Павел най-вероятно ще бъде съден от църковен съд, който може да му отнеме всички санове, ако се докаже обвинението, че е фалшифицирал църковен документ.

В крайна сметка, подреден по азбучен ред, списъкът на известните до момента претенденти за митрополитския трон във Варна изглежда така:

 

Браницки епископ Григорий

 

Драговитийски епископ Даниил

 

Месемврийски епископ Иаков

 

Проватски епископ Игнатий

 

Крупнишки епископ Инокентий

 

Главиницки епископ Йоан

 

Знеполски епископ Йоан

 

Траянополски епископ Киприан

 

Стобийски епископ Наум

 

Велички епископ Сионий

 

Мелнишки епископ Серафим

 

Тивериополски епископ Тихон

Каталогът

Миналата седмица епархийските избиратели във Варна (пълният им списък можете да прочетете в прикачения файл) получиха от временно управляващия Варненската епархия митрополит Амвросий т.нар. каталог с данните на всеки един от кандидатите. Независимо от фаталния им брой като основни претенденти за мястото на покойния Кирил са сочени само трима от тях. Това са Агатоникийски епископ Борис, игумен на Бачковския манастир, главният секретар на Св. синод на БПЦ и Стубийски епископ Наум и Крупнишкият епископ Инокентий. От тях избирателите във Варна ще трябва да изберат само двама.

Епископ Борис (Васил Иванов Добрев) е смятан за най-сериозния претендент за владишкия жезъл във Варна. Той е роден на 10 март 1953 г. в Русе. Завършил е духовната семинарията в Черепиш, а след това и Духовната академия. Курсов ръководител на Борис е бил днешният български патриарх Неофит.

Дипломната работа на Борис е на тема "Философските възгледи на Карл Ясперс", а след завършването на Духовната академия от 1983 г. до 1989 г. той е преподавател в софийската семинария. По-късно е подстриган за монах не от друг, а от Варненския владика Кирил и е изпратен в Троянския манастир. Там през 1994 г. Борис става и архимандрит. Скоро след това се озовава в Русия като настоятел на т.нар. Българското подворие (църковно представителство) в Москва.

В началото на ноември 2001 г. Борис е назначен от Св. синод за негов секретар, но само две години по-късно заема поста игумен на Бачковския манастир. Той бе ръкоположен за Агатонски епископ през 2008 г.

Като игумен на Бачковския манасатир Борис често произвеждаше шумни скандали с посетителите на светата обител и монасите в нея. Още с встъпването си в длъжност той им забрани да говорят публично за случващото се в манастира и въведе жесток правилник, въвеждащ сурови наказания за непослушание.

Предимство на Борис пред останалите претенденти за митрополитското място във Варна е близостта му с днешния български патриарх, което може да се окаже удобно и за останалите членове на Св. синод.

Недостатъците му – несговорчивия му и избухлив нрав, честите скандали, които предизвиква с поведението си и показната му любов към лукса. През 2011 г. той за малко не остави целия Св. синод заедно с патриарх Максим без мобилни телефони, тъй като отказа да плати сметка от 1500 лв., която навъртял за малко повече от година. В същото време като игумен на Бачковския манастир той ползва не един, а четири автомобила "Мерцедес". Според неофициална информация кандидатурата е подкрепяна активно както от пловдивския владика Николай, така и от бизнесмена Георги Гергов.

Главният секретар на Светия синод и Стобийски епископ Наум е известен като "дежурен участник" във всички избори за митрополити в страната. Той влиза в системата на църковната йерархия след 1989 г. и запазва светското си име - Наум Андонов Димитров, с което е роден през 1968 г. във Варна.

Завършил е някогашния Техникум по обществено хранене, а след като отбива задължителната по онова време военна служба, записва паралелния курс на Софийската духовна семинария.

През декември 1990 г. Наум е подстриган за монах пак от Варненския митрополит Кирил и започва да служи в манастира "Св. св. ап. Петър и Павел" в село Златар. Кирил го ръкополага и за йеродякон в катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна, а после през 1992 г. и за йеромонах. Все със съдействието на покойния варненски владика Наум става енорийски свещеник във Велики Преслав, а на 20 декември 1998 г. и архимандрит. В продължение на няколко месеца през 1997 г. специализира в Гърция.

По решение на Св. синод на Българската православна църква през пролетта на 2004 г. Наум е е назначен за главен секретар на Св. синод. Същевременно става и председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Като плюс за кандидатурата на Наум се смята фактът, че е роден във Варна, и че е израснал в църковната йерархия под крилото на бившия митрополит Кирил. Точно това обаче в комбинация с прекалено светското поведение, което демонстрира, относителната му младост и неопитност могат да се окажат проблем за избора му.

Крупнишкият епископ Инокентий до неотдавна бе лицето на "опозиционното крило" и т.нар. разкол в Българската православна църква. Той е роден на 28 август 1963 г. в Ямбол с името Иван Стоянов Петров. Получил е богословското си образование в Духовната академия, след което получава докторска степен в Москва и титлата доктор хонорис кауза на Киевската духовна академия. Инокентий става епископ през 1993 г., а след като се присъединява към синода на Пимен става и алтернативен Софийски митрополит. Инокентий стана наместник-председател на алтернативния синод след смъртта на Пимен.

Името на Инокентий не един път бе замесвано в скандали, свързани със злоупотреба с имотите на БПЦ, участие в акционерни дружества и неправителствени сдружения, издаване на документи от името на Св. синод на Максим. Нито едно от тези обвинения обаче не получи реално доказателство.

През 2012 г. Св.синод прие покаянието на Инокентий, след което бе назначен за викарий на Старозагорския митрополит Галактион.

Кандидатурата на Инокентий за Варненски и Великопреславски митрополит може да спечели от факта на покаянието. Избирането му в неделя като един от двамата претенденти за владишкия трон във Варна може да бъде прието като знак за помирение и възраждане на църквата.

Многобройните скандали около името му обаче, както и неприязънта на по-голямата част от владиците в БПЦ отнемат до голяма степен шансовете му.

Въпреки тържественото мълчание, с което е обвита, процедурата по избор на нов варненски и преславски митрополит изглежда предварително компрометирана. Основната причина за това е формалната и непрозрачна технология за определяне на избирателите.

В традиционния си вариант тя изглежда така:

Всяко от настоятелствата на храмовете във Варненска, Добричка, Провадийска, Шуменска и Търговищка духовна околия избира по един свой представител. Той се явява на епархийските избори. Там те сами излъчват помежду си шестима избиратели. По тази причина сега петте духовни околии на Варненската и Великопреславска митрополия са представили списък с общо 30 имена – по шест от всяка една.

Практика особено в по-малките населени места обаче е свещениците на храмовете сами да избират настоятели вместо обратното. След това пак те посочват и кой от тях да бъде излъчен като представител за участие в епархийските избори. Липсата на публичен контрол в църквата дава възможност по този начин изборите да бъдат предрешавани и манипулирани, а авторитетът на новоизбрания митрополит – предварително компрометиран. По тази причина много от свещениците се шегуват, че процедурата за избор в църквата приличала на строшена спирачка.

Сега, два дни преди гласуването във Варна, се говори, че 12 от 30-те епархийски избиратели – поне 1 от Варна, двама от Добрич, трима от Шумен и шест от Търговище, вече са заявили пристрастие към Агатоникийски епископ Борис.

За начало на процедурата по избора във Варна не е посочен точен час. Тя обикновено започва след края на неделната служба в катедралния храм "Св. Успение Богородично". В началото на церемонията всички участници в избора ще изпеят тропара на Светия Дух, след което ще пристъпят към гласуване. То обаче ще се състои не в митрополитския кабинет, на втория етаж в сградата на Варненската митрополия, а в т.нар. кръгла зала в една от пристройките й. Причината за това е, че покоите на Кирил са все още запечатани поради неприключилото разследване за причините, довели до преждевременната му смърт в средата на лятото.

Свещеници, участвали в последните подобни избори във Варна през 1989 г., си спомнят как тогава натоварения с провеждането им епископ Калиник тържествено изваждал една по една от урната подадените бюлетини. А след като прочитал тържествено имената, изписани върху тях, пак така тържествено ги прибирал в джоба си. По тази процедура с мнозинство, надхвърлящо 90%, тогава бе избран вече покойният владика Кирил.

Той бе намерен удавен близо до вилата си в местността Траката край Варна на 9 юли т.г. Според заключението на разследването по тялото на Кирил не са намерени следи от насилие. Спекулациите около причините за смъртта на духовника обаче продължават и в момента. Приживе Кирил беше известен със слабостта си към лукса и смущаващата си близост до бизнесмени с противоречива слава.