На днешното си заседание общинският съвет във Варна взе решение да отложи отпускането на еднократни помощи за жители на циганското гето "Максуда", чиито къщи бяха разрушени по време на акцията по премахване на незаконни постройки през август миналата година.

Отлагането бе гласувано по предложение на независимия съветник Григор Григоров. Според него за финансово подпомагане от общинските фондове във Варна са кандидатствали петима души от едно семейство, чийто дом на ул. "Георги Пеячевич" 33 в "Максуда" вече не съществувал.

Григоров заяви също, че ромите, които в момента искат финансово подпомагане, са били настанени в общински бази и по тази причина нямали основание да получават помощи.

След днешното гласуване общинският съвет задължи местната администрация да насрочи ново разглеждане на молбите едва след като извърши проверка дали адресите на кандидатстващите за помощ вече не са заличени.

Успоредно с тази проверка трябва да бъде извършена и друга, която да установи дали има заличени адреси и в другите ромски махали във Варна, където също бяха премахнати незаконни постройки. Става дума за гетата в кварталите "Владиславово" и "Аспарухово".

Решението, взето от общинския съвет във Варна днес, е твърде спорно, тъй като, след като къщите на ромите в "Максуда" бяха съборени, голяма част от тях отказаха да бъдат настанени в общински бази. Причината за това беше, че те се намират в курорта Златни пясъци и местността Ракитника, разположени на повече от 20 км от града.

Почти всички роми, построили незаконни бараки на ул. "Георги Пеячевич", се прехранваха със събирането на вторични суровини и изкарваха не повече от 10 лв. на ден, обясниха през август м.г. активисти на ромски организации. Тази дейност не може да бъде извършвана нито в туристически комплекс, нито в крайградска зона като Ракитника.

От друга страна, в случай че продължат да събират отпадъци за рециклиране във Варна, ромите трябваше да плащат за градски транспорт минимум по 2 лв. дневно на човек от семейство, което бе непосилно в сравнение с доходите им.

Третата причина, поради която днешното предложение на Григор Григоров може да бъде оспорено, е, че настаняването на ромите в общински бази бе временно и повечето от семействата бяха принудени да ги напуснат в края на м.г.

Проверка на "Дневник", извършена в началото на септември м.г. - месец след акцията по събарянето на ромски къщи в "Максуда", показа, че близо 300 души, обитавали съборените постройки, са включени в избирателните списъци за предстоящите тогава местни избори, независимо че адресите, на които бяха регистрирани, вече не съществуваха.

Сравнение с данните от изборите за местна власт във Варна през 2011 г. и частичните от 2013 г. показа, че такъв брой гласоподаватели представлява около една шеста от необходимите за решаването на изхода от всеки местен вот в града.

Проблем при проверката, която днес общинският съвет във Варна възложи на местната администрация, ще е и фактът, че районното кметство "Младост", на чиято територия се намира "Максуда", не разполага с точни данни за броя на хората, живели в постройките, разрушени на 20 август м.г.

Това стана ясно от информацията, огласена от районния кмет Христо Христов на 12 август м.г. - седмица преди акцията по разрушаването на цигански домове.

Тогава Христов съобщи, че според националната система за гражданска регистрация ЕСГРАОН в определените за събаряне 58 къщи в "Максуда" са били регистрирани 520 души.

На 20 август, пак по официални данни на районното кметство "Младост", в "Максуда" бяха съборени 46 къщи. Но въпреки това в справката за броят на хората, за които се твърдеше, че вече "не живеят" на адресите си след акцията по разрушаването, бе посочено отново числото 520.

След събарянето на къщи в най-голямото гето на Варна през миналата година техните обитатели станаха част от т.нар. уязвими социални групи, като към проблемите им бе добавена и липсата на дом преди зимата. Така техните избирателни нагласи тогава можеха лесно да бъдат манипулирани с обещания за решаването на жилищни, продоволствени и други проблеми.

Анализът на резултатите от проведените през октомври м.г. избори за местна власт дадоха достатъчно доказателства за основателността на подобни подозрения.

Днес това беше още една от причините, поради които решението, взето по предложение на Григор Григоров, бе определено от членове на опозиционни групи във варненския общински съвет като "двулично".