Раждането и смъртта на фестивала "Август в изкуството"
В началото на този месец във Варна трябваше да бъде открито десетото юбилейно издание на биеналето "Август в изкуството". Днес обаче с публикация в сайта "въпреки.com", Румен Серафимов, създател на форума за визуални изкуства, обяви, че фестивалът "няма как да продължи да живее".
"Парадоксално е, че досега не съм писал в медиите за този мащабен културен форум, който от самото начало стана известен и очакван от художници и публика. Професионално по-коректното беше да оставя мненията и оценките на моите колеги - изкуствоведи, критици и куратори, както и на самите артисти. И те ги направиха.
Още след второто издание на "Август в изкуството" през 2001 г. известният изкуствовед и куратор Мария Василева обяви, че "Август в изкуството" е
"уникално явление на фона на всеобщия нихилизъм"
царящ в художествения живот, че той е "най-мащабното събитие, организирано у нас, което няма аналог в културната ни практика", пише днес Серафимов. Според него признание за високо равнище на фестивала са били оценките, дадени през годините от безспорни имена в сферата на изобразителното изкуство и скулптурата като Милко Божков, Георги Лечев, Дария Василянска, Альоша Кафеджийски, Андрей Даниел, и др.
По време на близо 15-годишното си съществуване фестивалът "Август в изкуството" не бе подминат и от критики. Едни от тях бяха, че във форума са канени твърде много варненски художници, че в първите му издания е липсвало представяне на най-младото поколение български творци и т.н.
"Август в изкуството" беше създаден, не за да бъде "луд" скандален и евтино провокативен, както пожелаваха някои критици, а за да открои и стимулира високото и културното в "широкия и изкусен еклектизъм" на съвременното изкуство", отговаря днес на част от критиките Румен Серафимов. Според него фестивалът е бил създаден с идеята да проповядва, че свободата на културата е безусловно необходима. "Но и в не по-малка степен е важна културата на свободата в днешните арогантни и все по-некултурни времена", пише в прощалната си статия Серафимов.
Раждането на фестивала
стана през 2000 г., когато само за 2-3 месеца с минимален бюджет във Варна бе организирана впечатляваща поредица от изложби. Задействан беше "синдромът на първия път", въодушевлението и ентусиазмът бяха видими, но резултатът беше обнадеждаващ и изглеждаше, че всички рискове са оправдани.
Но независимо че още с първите си две издания фестивалът получи известност и признание, той достигна истински сериозното си и високо равнище след третото си издание през 2003 г. Тогава за първи път за нуждите на експозициите в рамките на фестивала бяха преодоставени всички зали на варненската Градска художествена галерия. Мащабът на събитието стана друг.
"Като главен куратор на шест от деветте издания на "Август в изкуството" поканих доста гост-куратори от България и чужбина, които се включиха със специални проекти в различните години, пише днес Серафимов. "Август в изкуството" представяше всеки път между 100 и 150 предимно български и по-малко чуждестранни художници, между 20 и 40 изложби, пърформанси и съпътстващи прояви в около 20 музеи, частни галерии и други пространства във Варна. В някои издания бяха включени "Римски терми", "Аладжа манастир" и дори Аспаруховият мост".
Събрал авторитет и подкрепа, фестивалът Август в изкуството" успя само за няколко години да привлече на своя страна някои от най-престижните професионални институции в България – Националната и Софийската градска удожествена галерия, Съюзът на българските художници.
"Този фестивал не беше мой, твърди в публикацията си Серафимов в задочен разговор с противниците си,
не беше "частен" фестивал
Сложната и нелека организация се осъществяваше от много малък, но много професионален екип, на който съм благодарен."
На други критики, като тези, че биеналето изневерява на заявката за международен форум като се ограничава в рамките на България и дори на Варна, организаторите му отговаряха, че финансовата подкрепа на община Варна и няколко спонсори са твърде оскъдни и сравненията в това отношение с други биеналета у нас и в чужбина са парадоксални. "Затова
Варненското биенале не можеше да бъде истински международно
Такъв характер щеше да въведе задължително и друго съотношение между чуждестранните и българските участници, обяснява Румен Серафимов. Само варненските художници съставляваха средно 40% от всички поканени. А едни от основните обвинения към мен във Варна бяха, че се канят предимно "софийски" и други артисти, а варненските се пренебрегват.
Всички качествени български художници бяха поканени и представени по най-добрия начин в биеналето. Като важен акцент (особено в началото) бяха експонирани персонални изложби на големи фигури в изкуството, които имаха значение и влияние при формирането на съвременното визуално изразяване - Жорж Папазов, Генко Генков, Меркадо и много други".
Според основателя на фестивала въпреки всички факти и сравнения, които "Август в изкуството" е налагал през годините на съществуването си, критици и артисти от столицата не са могли да приемат факта или просто не са пожелали да повярват, че един голям и значим форум на изкуството е създаден в "провинцията" и то от "провинциални" куратори.
И ето,че в тази история идва
характерният и логичен, чисто български епилог
Успехът и нарастващият престиж на "Август в изкуството" възбудиха и активираха няколко възрастни варненски художници с име от миналото, но и с влияние днес, казва Румен Серафимов. Ревността им, свързана с Варненското биенале на графиката, с чието функциониране те се занимават и което искат да бъде най-важното художествено събитие в града, ги накара да пуснат в ход старата, позната машина с мръсни номера - разпространяване на слухове и лъжи, интриги и клевети, очерняне на името ми, настройване на общинските администратори срещу "Август в изкуството" и неговите организатори".
Според Серафимов, организираната по този начин атака е постигнала целите си като през 2014 г. Тогава общинската дирекция "Култура и духовно развитие" във варненската община пренасочи бюджета от 30 хил. лв., определен за фестивала, към Дружеството на варненските художници. Въпреки това деветото издание на фестивала все пак бе организирано. Но явно за последен път.
"В тази обществена атмосфера, в която нагло и властно се е настанила нравствената деградация, самоуверената необразованост и чиновническото бездушие – в такъв свят
"Август в изкуството" няма как да продължи да живее
Той е създаден, за да въодушевява художниците и тяхната публика, за да им дава шанс да споделят най-свободното си и чисто изкуство, без да се съобразяват с комерсиални и други зависимости", твърди в статията си Румен Серафимов.
Според публикацията му сегашните отношения и общество не допускат и не толерират подобни стремежи и усилия.
"Затова съм принуден не без прискърбие да обявя смъртта на "Август в изкуството", завършва Серафимов. Може би някои от най-младите и най-умните в други времена ще пожелаят да възкресят "Август в изкуството". Желая им смелост!".