Още "скрити работи" изплуваха от замърсеното Варненско езеро
Вече повече от година с дневен дебит от поне 8.3 хил. куб. м продължава аварийното изливане на силно токсични канализационни води във Варненското езеро и залива пред града. Причина за замърсяването е скъсан тръбопровод, транспортиращ фекалните води на два квартала с население над 27 хил. души. Нови документи, които "Дневник" получи по Закона за достъп до обществена информация, показват, че цялото строителство на тръбопровода е било съпътствано от проблеми, които са възпрепятствали както спазването на проектните изисквания за полагането му под езерното дъно, така и надеждния контрол по качеството на изпълнението му.
Тръбопроводът е част от по-голям проект за подобряване на водния цикъл на Варна на стойност 5 млн. евро без ДДС. Около 75% от тях са финансиране от Европейския съюз по програма ИСПА. Изпълнението започва през 2009 г. и след серия
перипетии, закъснения и удължавания
завършва през декември 2011 г. Според проектната документация тръбата е трябвало да бъде положена най-малко на 3 метра под езерното дъно. Но огледът, направен през зимата на тази година, както и сонарните снимки от обследването показаха, че по цялата си дължина тръбата е била положена на самото дъно, а не под него. По тази причина тя е била прекъсната най-вероятно от преминаващ кораб.
За да установи как е станало възможно заложеното по проект да не бъде изпълнено, "Дневник" поиска от собственика на тръбата - община Варна, докладите, изготвени от строителния надзор. Той е осъществяван от консорциум между едноличното дружество "БТ инженеринг" (85%) и датската компания "Нирас" (15%). В архива на местната администрация те се оказаха само два - от ноември и декември 2010 г.
В един от тези доклади е записано, че сред
основните причини за забавянето
на проекта с повече от година е било неритмичното изпълнение на строителните работи, свързани с изграждането на напорния тръбопровод през Варненското езеро. "През месец юни 2010 г. започна изпълнението на изкопните работи за напорния тръбопровод със смукачка ("Земснаряд Струма", бел. авт.), пише в доклада. При направените подводни проверки се установи че изкопът се запълва за кратко време - в разстояние само на няколко часа, което наложи необходимостта от синхронизация на изпълнението и извършваните проверки".
В какво точно се е изразявало "синхронзирането"
не е описано.
Пак според същия доклад през месец октомври 2010 г. изпълнителят - гръцката компания "Sfelinos S.A., и подизпълнителят й - благоевградската "Струма имоти", са имали "сериозна авария", свързана със смукачката, с която са били изпълнявани изкопните работи по дъното на Варненското езеро. Това е наложило преустановяването им за около 20 дни.
Преди няколко месеца експерти в изпълнението на подводни хидротехнически работи, с които "Дневник" разговаря, коментираха, че използването на смукачка е подходящо единствено за полагане на леки кабели с относително малко сечение и то на голяма подводна дълбочина, където няма опасност да бъдат засегнати от преминаващи кораби. Причината, поради която смукачката е била неудачна, е, че този вид съоръжения "издухват" пясъка и тинята под полагания кабел. Затова с тях постигането на дълбочина от поне 3 м, на която е трябвало да бъде положена канализационната тръба във Варненското езеро, е невъзможно.
В доклада си от ноември 2010 г. строителните надзорници от "БТ инженеринг - Нирас" са отбелязали и следното: "При извършваните проверки окончателно има данни че проектната квота на напорния тръбопровод е достигната в участък с дължина около 800 м" (от общо около 3 км - бел.ред.).
Авариите със смукачката "Земснаряд Струма"
и очевидно неудачният й избор за изпълнение на подводните работи във Варненското езеро са довели до още ред неуредици. Те са отразени в друга част от докладите на надзора, където е записано: "Изпълнението на изкопните работи за тръбопровода в зоната на Варненското езеро необосновано се забавиха. Строителят системно не подаваше реални графици за изпълнение на строителството и не ги спазваше. През изминалия период се извършваха проверки основно по отношение извършените изкопни работи под дъното на Варненското езеро. При получаване на известие от страна на изпълнителя се извършваха проверки за достигане дълбочината на изкопа и полагането на тръбопровода на проектната кота с помощта на водолазен екип, в резултат на това през месец ноември беше проверен целият участък от тръбопровода във Варненското езеро".
Но дори и след тази проверка на "целия участък" от строителния надзор не отчитат проблем с полагането на тръбата под дъното на езерото.
В края на април тази година обаче собственикът й - община Варна, информира в отговор на въпроси, зададени от "Дневник", че "при направените огледи под вода и със сонар е било установено, че
отделни участъци от въпросния тръбопровод са по дъното
на Варненското езеро". Но сонарната снимка, направена при обследването на аваририята през януари т.г. (която отново публикуваме), показва, че под дъното са били открити само незначителни участъци от тръбата.
На същия въпрос от Министерството на околната среда и водите, което е възложител на дейностите по изпълнението на проекта, отговориха, че под дъното на езерото били положени само 2 км от общата дължина на тръбата с дължина по-малка от 3 км. Че и това не е вярно, показа все същата сонарна снимка. Технологията на този вид заснемане е основана на регистрирането на "сянката", която подводни обекти хвърлят при обследване. При това положение сонарът не би могъл да засече нищо, което е закопано под морското или в случая - речното дъно.
На цялата бъркотия с изпълнението на проекта за полагане на канализационната тръба в подводна траншея с дълбочина 3-4 м е сложен край с един любопитен документ, който също беше получен от "Дневник" по Закона за достъп до обществена информация.
Става дума за т.нар.
"Акт 12", с който строителният надзор е установил, че всички цели на проекта са постигнати
Той е подписан на 24 ноември 2010 г. от Камен Иванов, представител на строителя Sfelinos S.A., консултанта по част ВиК Валери Младенов и представител на надзорника "БТ инженеринг". Неговото име не се чете в предоставеното копие от акта.
С този документ е удостоверено "извършването на видовете и количествата на строително -
монтажните работи, които подлежат на закриване (скрити работи),
или не могат да бъдат отчетени по чертеж".
В приложената таблица са нанесени 1659.20 м пластмасова тръба на подводния канал със сечение ф500 и 332 бр. бетонови утежнители. Отбелязаната оценка за качеството на изпълнението е "много добра".
Според строителната терминология въпросният "Акт 12" съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни работи (скрити работи) на даден обект, чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси и работи.
Интересна подробност в тази история е и фактът, че по друг договор за изграждането на тръбопровода, който е на стойност 530 хил. лв., "БТ инженеринг" е била наета да консултира отстраняване на дефекти по тръбата, за която би трябвало да е наясно, че не е била положена според изискванията на проекта, чието изпълнение е наблюдавала.
"Скритите работи" обаче стават явни
през лятото на миналата година, когато кораб, преминаващ през плавателния канал във Варненското езеро, скъсва с витлото си "много добре" положената тръба под дъното на езерото. От този момент нататък в продължение на повече от година в езерото и Варненския залив са се излели над 3 млн. куб. м фекални води. Срокът за приключване на ремонта, започнал през май с 1.3 млн. лв., изтече в средата на юли, но само преди дни за "Медиапул" зам.-кметът на Варна Христо Иванов заяви, че това няма да се случи, докато не бъде завършено удълбочаването на плавателния участък в езерото. За тази операция държавата отпусна при мъгляви процедури 350 млн. лв., а дейностите бяха възложени на руската компаня "Гидрострой" без обществена поръчка.
Още през юни "Дневник" изпрати до дружеството "БТ инженеринг" въпроси, свързани с надзора на строителните работи по полагането на тръбата във Варненското езеро. Оттам и досега не последва никаква реакция.
В информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ЕСУН) "БТ инженеринг" е регистрирана като изпълнител на общо 9 договора на обща стойност близо 829 млн. лв. Те са за изграждане на компостиращите инсталации и предварителното третиране на битови отнадъци в общините Струмяни, Сандански, Кресна, Ракитово, Петрич и Разград. Един от проектите е за "подобряване на природозащитното състояние на прородни местообитания в Пирин".