Потапяне на "Чавдар": Пенсиониран риболовен кораб става изкуствен риф край Созопол

Потапяне на "Чавдар": Пенсиониран риболовен кораб става изкуствен риф край Созопол

Потапянето на кораба "Чавдар" - 5 август 2025г.
БТА
Потапянето на кораба "Чавдар" - 5 август 2025г.
Един от първите железни риболовни кораби в България - "Чавдар" беше потопен във вторник (5 август) край Созопол на 30 метра дълбочина, за да "за да създава живот в морето, а не да го отнема както е правил от 1964 година" (по думите на Михаил Заимов, чиято инициатива е потапянето). Той ще се превърне в изкуствен риф, ще бъде интересен и за разглеждане при гмуркане.
Започва експеримент с БАН и за мидена популация. Морският съд е бил старателно почистен от всякакви смазочни материали, демонтирани са двигателите и резервоарите му, за да не замърси морето, а в операцията по свалянето му на морското дъно се включиха водолази от Созопол. Заради влошаване на времето, корабът беше потопен ден по-рано от планираното.
"Институтът по морска биология към БАН монтира една клетка, която ще бъде експеримент. Те ще следят как популацията на черна мида ще се зароди върху "Чавдар", надяваме се още преди края на тази година", каза подводният фотограф и изследовател Михаил Заимов.
Според водолаза Веселин Атанасов корабът край Созопол ще създаде прекрасни условия за обучение на напреднали водолази и ще се превърне и в подводна атракция. "Чавдар" е бил построен преди повече от 60 години.
На потапянето присъства и президента Румен Радев, който беше сред първите гмурнали се да разгледат кораба под вода.
"Новопотопеният кораб "Чавдар" ще предостави идеални условия за развитие на богата биоценоза на черни миди, както се случи и с потопения през 2008 г. рибарски кораб "Пионер" в акваторията на остров Св. Иван. Използвайки възможността да работим на корпуса на "Чавдар" преди да бъде потопен, заложихме началото на нов експеримент, с подводна "клетка". Целта ни е след потапянето на кораба, да "присадим" миди в заложеното на борда съоръжение и така да се опитаме да ускорим развитието на популациите им по корпуса, а и да предпазим новоразвилите се миди от появата на рапани", казва д-р Димитър Беров от лаборатория по морска екология от Института по биоразнообразие и екосистеми към Българската академия на науките (ИБЕИ-БАН), цитиран от Михаил Заимов в профила му във "Фейсбук".
Беров посочва, че до 70-те години на 20-ти век черната мида (Mytilus galloprovincialis) обхващала площ от няколко хиляди квадратни км на дълбочини между 40 и 100 м, като е изпълнявала уникални екосистемни функции - стабилизиране на тинестите дъна, намаляване на мътността на водата, филтриране на огромни количества морска вода, като са създавали среда за живот, хранене и размножаване за придънни черноморски риби (калкан, попчета, барбун).
Заради нашествието от рапани, засиленият дънен улов и повишените средногодишни, зимни и летни температури на морската вода и други фактори броят на черните миди драстично е намалял, а на места тя е и напълно изчезнала.
"Очакваният позитивен ефект е малък по размер и въздействие, но ще провери и верифицира приложимостта на идеята за бъдещи по-мащабни дейности по подпомагане на възстановяването на популациите на черната мида в Черно море", оценява д-р Димитър Беров.
Как мина потапянето вижте във видеото: